Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 6460 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Топливо АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]срещу Решение № 3246 от 13.05.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1344/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РС-351-(1) от 06.12.2021 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), с което е отменено Решение от 02.12.2020 г. по опозиция с вх. № 70078935 от 29.09.2017 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 144228 TOPLIVO, словна и опозицията е върната за повторно разглеждане.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на преюдициалност на подадената опозиция срещу заявка за регистрация на нерегистрираната марка, противопоставена на процесната марка. Счита, че по делото не е доказано ползването на противопоставената марка от Топливо-2 ЕООД, следователно не е доказано, че Топливо-2 ЕООД е нейният действителен притежател. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго за отмяна на решението на председателя на ПВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

О. Т. - 2 ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Топливо АД срещу Решение № РС-351-(1) от 06.12.2021 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отменено решение от 02.12.2020 г. по опозиция с вх. № 70078935 от 29.09.2017 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 144228 TOPLIVO, словна и опозицията е върната за повторно разглеждане.

От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано по заявка на Топливо АД за регистрация на марка TOPLIVO, словна с вх. № 144228 от 14.12.2016 г.

На 29.09.2017 г. Топливо 2 ЕООД е подало опозиция с вх. № 70078935 на основание чл. 38б, ал. 1 , т. 1 ЗМГО (отм.), във връзка с чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм.), основаваща се на по-ранни права върху нерегистрирана марка Сдружение ТОПЛИВО строителни материали, комбинирана, използвана в търговската дейност на територията на Р. Б. с твърдения, че Топливо 2 ЕООД е действителният й притежател. Твърденията са, че марката се използва за услуги в класове 35, 36 и 39 от Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ). Заявката за регистрация на марката TOPLIVO вх. № 144228 от 14.12.2016 г., подадена от Топливо АД, е за услуги от същите класове.

С Решение от 02.12.2020 г. състав по опозиции оставя без уважение опозицията с вх. № 70078935 от 29.09.2017 г. на Топливо 2 ЕООД, тъй като не е доказано използването на знак Сдружение ТОПЛИВО строителни материали в качеството му на марка за обозначаване на услуги, предлагани от опонента при извършването на търговска дейност на територията на Р. Б.

В двумесечния срок за оспорване срещу решението на състава по опозиции е подадена жалба с вх. № BG/N/2016/144228-(14) от 29.01.2021 г. от Топливо 2 ЕООД.

На 26.03.2021 г. в ПВ е постъпило искане от Топливо АД вх. № BG/N/2016/144228-(18) за спиране на производството по жалбата на Топливо 2 ЕООД от 29.01.2021 г. В искането си за спиране дружеството се позовава на подадена опозиция срещу регистрацията на марка с вх. № 147720 Сдружение ТОПЛИВО строителни материали, комбинирана, по която производството не е приключило.

С Решение № РС-145-(1) от 10.05.2021 г. председателят на ПВ оставя без уважение искането за спиране на производството по жалба с вх. № BG/N/2016/144228-(14) от 29.01.2021 г. срещу решението на състава по опозиции от 02.12.2020 г.

В становище на състав по спорове, назначен със Заповед № 3-875-(1) от 24.08.2021 г. на председателя на ПВ, се изразява позиция за основателност на подадената от Топливо 2 ЕООД жалба срещу решението на състава по опозиции от 02.12.2020 г., доколкото с решението е прието за недоказано, че опонентът Топливо 2 ЕООД е действителният притежател на нерегистрираната марка, без да е налице изрично произнасяне във връзка с останалите елементи от фактическия състав на основанието по чл. 12, ал. 4 ЗМГО. По изложените аргументи е изразено становище за наличието на основания за отмяна на решението от 02.12.2020 г. и връщане на опозицията за разглеждане на останалите елементи от основанието по чл. 12, ал. 4 ЗМГО.

С процесното Решение № РС-351-(1) от 06.12.2021 г. председателят на Патентното ведомство приема за безспорно установено от представените в административното производство доказателства, че Топливо 2 ЕООД е действителен притежател на нерегистрираната марка и с оглед на това е приел, че е доказано действително търговско използване на нерегистрираната марка Сдружение ТОПЛИВО строителни материали по смисъла на чл. 12, ал. 4 ЗМГО за услугите управление и организиране на търговски сделки; услуги за продажби на дребно и едро, свързани със строителни материали от клас 35 и транспорт; транспортни услуги; опаковане и пакетиране на стоки; услуги за опаковане и съхранение; съхранение на товари в складове; съхранение на стоки в складове; транспортиране на строителни материали от клас 39 МКСУ. С оглед изведения от състава по опозиции извод за недоказаност на твърдението, че действителният притежател на нерегистрираната марка по смисъла на чл. 12, ал. 4 ЗМГО е опонентът Топливо 2 ЕООД и отхвърлянето на опозицията единствено с този мотив, председателят на ПВ е взел решение на основание чл. 75, ал. 10, т. 4 ЗМГО за отмяна на решението от 02.12.2020 г. на състава по опозиции. Поради липсата на изрично произнасяне във връзка с останалите елементи от фактическия състав на основанието по чл. 12, ал. 4 ЗМГО председателят на ПВ е върнал за повторно разглеждане подадената от Топливо 2 ЕООД опозиция за разглеждане на останалите елементи от основанието по чл. 12, ал. 4 ЗМГО.

От правна страна съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният орган и съдът правилно са очертали правнорелевантните факти по чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗМГО във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, подлежащи на доказване в своята кумулативност: 1. нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Р. Б. от действителния й притежател; 2. подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. начална дата на действително използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на заявка за регистрация на процесната марка и това използване продължава до подаване на опозицията; 4. идентичност или сходство между процесната марка и нерегистрираната марка и идентичност или сходство между стоките/услугите, обект на тези марки, което обуславя вероятност за объркване на потребителите.

Правилно също така съдът е определил основния спорен въпрос по делото налице ли е действително използване на противопоставената марка от подателя на опозицията преди датата на заявката на процесната марка (14.12.2016 г.). В тази връзка следва да бъде направено уточнението, че освен действително използване на противопоставената марка от опонента, същият следва да докаже, че това ползване е осъществено в качеството му на притежател на тази марка че именно той упражнява фактическата власт върху нерегистрираната марка и тя се свързва с него. По този начин се съобразява основната функция на марката да идентифицира търговския произход на услугите. Като приложения към опозицията са представени: дневници за продажбите на Топливо 2 ЕООД за 2014, 2015 и 2016 г.; оферти за строителни материали 4 бр. от 2014 г. и 3 бр. от 2016 г., кореспонденции от 28.10.2011 г. за изготвяне на оферта; 17 бр. договори, от които 14 бр. с нотариална заверка за продажба на стоки от 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; 5 бр. договори за дистрибуция от 2013 г. и 2014 г.; договори за наем на помещения, както и разпечатки от google maps за съществуването на търговските обекти; декларации от лица, за които се твърди, че са работещи в строителния бранш, в които се декларира, че Топливо 2 ЕООД осъществява търговска дейност, използвайки марката Сдружение ТОПЛИВО; 6 бр. декларации от управителите на различни търговски дружества за това, че Топливо 2 ЕООД осъществява търговска дейност на територията на гр. София повече от 10 г., в т. ч. в периода от 2010-2016 г. под марката Сдружение ТОПЛИВО; CD (дискове), съдържащи аудио файлове на рекламни клипове за 2013, 2014 и 2016 г., както и CD, съдържащ реклами на марката в интернет; разпечатки от YouTube канала на С. Т. копия от страницата на С. Т. във Facebook, съдържащи рекламни публикации с поставен знак на марката Сдружение ТОПЛИВО строителни материали; рекламни материали за периода 2010-2014 и 2016 г. и работни облекла, на които е поставен нерегистрираният знак; 5 бр. фактури и снимки към тях за изработка на работно облекло за периода 2012-2014 и 2016 г.; договор от 2012 г. за изработка на обемни светещи букви ТОПЛИВО и стъклена табела; 2 бр. фактури от 2012 г. за печат на мрежа и за изработка на знамена. Изброените доказателства са обсъдени подробно в административния акт и за всяко едно от тях административният орган е извършил проверка и е изложил констатации дали съдържа нерегистрирания знак Сдружение ТОПЛИВО строителни материали.

Въз основа на извършения анализ на съдържанието на горните доказателства административният орган е обосновал извод, който правилно е възприет и от административния съд, че представените доказателства безспорно установяват използването на нерегистрираната марка от страна на подателя на опозицията в неговата търговска дейност за услугите управление и организиране на търговски сделки; услуги за продажби на дребно и едро, свързани със строителни материали от клас 35 и транспорт; транспортни услуги; опаковане и пакетиране на стоки; услуги за опаковане и съхранение; съхранение на товари в складове; съхранение на стоки в складове; транспортиране на строителни материали от клас 39 МКСУ.

Действително по делото са налице доказателства за използване на нерегистрираната марка и от други лица, в какъвто смисъл има оплаквания в касационната жалба, но това използване е в незначителна степен и не опровергава изводите на административния орган и съда, че именно опонентът е нейният действителен притежател. В тази връзка административният орган правилно е отбелязал, че приложимата в процесния спор норма на чл. 12, ал. 4 ЗМГО не съдържа изискване марката да бъде използвана единствено от опонента, за да се приеме, че същият е действителният й притежател.

Предвид доказаното действително използване на нерегистрираната марка от опонента в неговата търговска дейност през релевантния период председателят на ПВ правилно е отменил решението на състава по опозиции и е върнал опозиция с вх. № 70078935 за повторно разглеждане на останалите елементи от основанието по чл. 12, ал. 4 ЗМГО.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за преюдициалност на производството по разглеждане на заявката за регистрация на марката на опонента Сдружение ТОПЛИВО строителни материали. Предпоставка за разглеждане на настоящата опозиция е подадена заявка за регистрация на противопоставената по-ранна марка. Законодателят не е обвързал приложението на чл. 12, ал. 4 ЗМГО с изхода от производството по разглеждане на заявката за регистрация на нерегистрираната противопоставена марка.

В заключение касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на административния акт. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на Патентното ведомство, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а в полза на Топливо - 2 ЕООД 1 800 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3246 от 13.05.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1344/2022 г.

ОСЪЖДА Топливо АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]да заплати на Патентното ведомство на Р. Б. разноски в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА Топливо АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]да заплати на Топливо - 2 ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [район], [улица] разноски в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА