Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 6495 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на МаЗх ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М. Я. и лично от М. Я., чрез процесуален представител, срещу решение № 2123/30.03.2022 г. по адм. дело № 10979/2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена тяхната жалба против решение № 754/12.10.2021 г. постановено по преписка № 455/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. В касационната жалба и в съдебно заседание са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторите молят същото да бъде отменено, претендират разноски за адвокатско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на Р. Г. и за доказване на заплащането му.

Ответникът по касационната жалба КЗД, чрез процесуален представител в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на касаторите.

Ответникът по касационната жалба Р. Г., чрез процесуален представител в писмен отговор и писмено становище, подписано електронно, иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД е установено, че МаЗх ЕООД, представлявано от управителя М. Я. и лично М. Я. са осъществили дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак етническа принадлежност, подбуждане към дискриминация по смисъла на 1 , т. 5 от ДР на ЗЗДискр и расова сегрегация по смисъла на 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр. и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр е дадено задължително предписание на М. Я. в качеството му на управител на МаЗх ЕООД да се въздържа от изказвания и действия свързани с етническата принадлежност на лицата, и които биха нарушили достойнството на представителите от съответния етнос, както и да постави на видно място в клуб Матрицата текста от ЗЗДискр. АССГ е счел оспореното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния такъв за допустимост на оспореното пред него решение на КЗД. Противно на твърдяното от касатора, а именно наличие на нарушения на административнопроизводствените правила при конституиране на страните пред КЗД, АССГ правилно е посочил, че, съгласно чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр, производството пред комисията може да се инициира от сигнали на физически лица. Съгласно посочената разпоредба, право да подават сигнали до КЗД имат всички физически и юридически лица, държавни и общински органи. В този случай правото принадлежи на всеки от посочените субекти, като за упражняването му не е необходимо изследване наличието на пряк и личен правен интерес - арг. чл. 15, ал. 2 от приложимия общ процесуален закон АПК, респективно следва да се разграничава хипотезата на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр, при която процедурата започва по жалба на засегнатите лица, от тази на т. 3 от същата разпоредба, в която при подаването на сигнал /какъвто е и процесният случай/, законът не изисква наличие на пряк и непосредствен правен интерес у подателя. Горното обективира правилността на изводите на АССГ в тази връзка и изключва твърдяната недопустимост на оспореното пред АССГ решение, както правилно е приел последният.

По отношение на твърдението на процесуалния представител на касатора в съдебно заседание, че АССГ не е приел снимките като доказателства, настоящият състав счита същото за неоснователно. Видно от протокол от провело се съдебно заседание на 02.03.2021г., административният съд е приел административната преписка, респективно е приел и снимковия материал, който е част от нея, включително и снимките на табелата с надпис [заличен текст].

С нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забрана за всяка пряка или непряка дискриминация по различни признаци, сред които и етническа принадлежност. В чл. 5 във вр. с 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗЗДискр е предвидено, че формите подбуждане към дискриминация и расовата сегрегация са отделни, самостоятелни видове дискриминация.

Съгласно с 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. подбуждане към дискриминация е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация.

В процесния случай, правилно първоинстанционият съд е заключил, че е налице дискриминационно поведение по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр и по-специално пр. подбуждане на дискриминация от страна на касаторите. При такова дискриминационно поведение следва да е налице действие на даден субект, обективирано в изявление, насочено към трети лица /в процесния случай както служители, така и клиенти на клуба/, с цел мотивиране адресатите на изявлението към осъществяване на неблагоприятно третиране спрямо други субекти, индивидуализирани от подбудителя, основано на признак на различие. С оглед анализа на доказателствения материал, АССГ правилно е приел, че е налице такова поведение, обективирано в поставяне на процесната табела със съдържание [заличен текст].

По отношение на констатирано дискриминационно поведение в контекста на понятието расова сегрегация, следва да се отбележи, че същото е дефинирано в 1, т. 6 ДР на ЗЗДискр. - издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. В процесния случай, поставянето на табела с цитираното по-горе съдържание само по себе си е действие, което е дискриминационно по см. на 1, т. 6 ДР на ЗЗДискр., следователно, с оглед посочената дефиниция, административният съд обосновано е приел, че са налице предпоставките и фактическите основания, от които се прави извод за осъществена дискриминация от страна на касаторите.

В заключение, следва да се посочи, че за да е налице дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, неправомерният диференциран подход към определен кръг лица трябва да е обвързан с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Такъв в настоящия случай безспорно, както правилно е установено, е етническата принадлежност. Видно от поставената табела, безспорно се прави извод за налагане на забрана за лица от ромски етнос, което от своя страна безспорно говори за наличието на дискриминация.

Предвид изложените съображения се налага извод за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Същото следва да бъде оставено в сила от настоящата съдебна инстанция.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят претендираните от КЗД разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, на Комисията за защита от дискриминация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, платими от касаторите.

На основание чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на Р. Г. следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, платими от касаторите. Посоченият размер, с оглед горепосочената разпоредба от Наредба № 1 е в минимален такъв, и възражението за прекомерност направено от касаторите в тази връзка е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. Разноските са своевременно претендирани със становището, подписано с електронен подпис на адв. К. на 17.01.2023 г., с приложено преводно нареждане от 17.01.2023 г. за сумата 1500 лева на л.29, поради което и доводът за липса на доказателства за плащането е неоснователен, а този за разлика в подписа на писмения отговор от 25.05.2022 г. - неотносим към въпроса за своевременното и надлежно претендиране на разноските.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2123/30.03.2022 г. по адм. дело № 10979/2021 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА МаЗх ЕООД, гр. София, [улица], представлявано от М. Я. и М. Я., гр. София, [адрес], да заплатят 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото на Комисията за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА МаЗх ЕООД, гр. София, [улица],представлявано от М. Я. и М. Я., гр. София, [адрес] да заплатят 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски по делото на Р. Г., гр. София, [улица].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА