Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 6489 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Б. срещу Решение №49 от 25.05.2022 г. на Административен съд Видин по административно дело №70/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу решение от 25.02.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г., в частта по т. 2.3., с която е отказано верифициране на разходи в размер на 1 300, 47 лева.

Касационният жалбоподател - О. Б. счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закони и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът е постановил решението си, без да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и всички твърдения на жалбоподателя.

Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона. С Писмо №9104-50 от 17.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОПРЧР) 2014 2020 г. е уведомен бенефициера за промяна в Условията за кандидатстване по процедурата, свързана с допускане на разширение на целевата група по проекта с включване и на младежи с увреждания в дневните услуги при доказана потребност. В третия абзац на писмото изрично е посочено, че Във връзка с предоставяне единствено на консултативните/дневни услуги по смисъла на Закона за младежта, обн. в ДВ, бр. 31, в сила от 20.04.2012 г. за младежи ще се считат лица на възраст между [възраст] години, включително, т. е. дават се указания за дейностите по предоставяне единствено на консултативните/дневни услуги по смисъла на Закона за младежта (ЗМлад) и не става ясно, че това възрастово ограничение ([заличен текст]) ще се прилага за целия проект.

Към датата на изменение на Условията за кандидатстване по процедурата е съществувала дефиниция за възрастовото определение младежи В 1, ал. 3, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), към което изрично препращат и указанията на стр. 14 (т. 11) от Условията за кандидатстване. Дефиницията на 1 от ДР на ЗМлад е за нуждите на този закон и не става ясно защо административният орган прилага нея, а не дефиницията към която препраща в Условията. С изменението на Условията, органът е допуснал прилагането на неясна, противоречаща на други свои указания дефиниция с индекс №8 под черта на стр. 24, позовавайки се на ЗМлад.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г., счита същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

На 21.11.2018 г., със Заповед № РДО1-993 на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 2020 г., е открита процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез директно предоставяне BG05M9OP001-2.019 Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите - ЕТАП 2 - предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и семейства - Компонент 1 с конкретни бенефициери общини по Приоритетна ос №2 Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и е одобрена документацията за провеждане на процедурата, както следва: условия за кандидатстване, административен договор за предоставяне на БФП и приложения, документи за информация.

На 16.04.2019 г. със Заповед № РД01-265 на ръководителя на УО са изменени Условията за кандидатстване /УК, Условията/, като е допуснато разширяване на целевата група по проекта с включване и на младежи с увреждания в дневните услуги при доказана потребност и е посочено, че: Във връзка с предоставяне единствено на консултативните/дневни услуги по смисъла на Закона за младежта, обн. в бр. 31 на ДВ, в сила от 20.04.2012 г. за младежи ще се считат лица на възраст между [възраст] включително.

И. У. за кандидатстване и приложенията към тях са публикувани в режим проследяване на промените, както в ИСУН 2020, така и на сайта на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси.

На 17.04.2019 г., с Писмо № 9104-50 на ръководителя на УО, изпратено по имейл на 18.04.2019 г. до всички конкретни бенефициери, в т. ч. и О. Б. УО на ОПРЧР 2014 2020 г. уведомява същите за извършено изменение на Условията за кандидатстване със Заповед № РДО 1-265 от 16.04.2019 г.

С имейл, получен на 18.04.2019 г. в 10:36 ч. в УО на ОПРЧР, О. Б. потвърждава получаването на съобщение относно запознаване с изменените Условията за кандидатстване и пакета документа за информация към тях.

На 30.06.2020 г. между ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 2020 г. и О. Б. е сключен административен договор по проект BG05M90P001- 2.019-0020-С01 Осигуряване на дългосрочна грижа и подкрепа за деца и младежи в риск, съгласно проектно предложение BG05M9OP001-2.019-0020, одобрено с Решение № РД 05-197 от 04.06.2020 г. Стойността на договора е 2 145 332,97 лева, като срокът за изпълнение е от 01.07.2020 г. до 31.12.2023 г. В т. 3.65 от договора е посочено, че за да бъдат признати за допустими по договора, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура, както и че одобреният проект и документите по чл.26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) са неразделна част от договора.

На 14.12.2021 г. О. Б. внася искане за второ междинно плащане, технически и финансов отчет по посочения договор. Във връзка със същото е проведена кореспонденция между страните, като на основание чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ, УО на ОПРЧР изисква информация относно включването на лицата Ц. А. ([възраст]), Б. В. ([възраст]), Р. Р. ([възраст]) и И. В. ([възраст]), които са на възраст над [възраст] и попадат в дефиницията за възрастни хора и справка относно вида на социалната услуга и точните дати и продължителност в часовете на нейното предоставяне по отношение на същите.

На 09.02.2022 г. О. Б. предоставя исканата информация.

На 25.02.2022 г. е издадено решение на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 2020 г., с което в частта му по т. 2.3., на Общината е отказано верифициране на разходи в размер на 1 300,47 лева по бюджетен ред 1.2.1, извършени за месеците април, май, юни и юли 2021 г. В изложените мотиви е посочено, че по проекта са включени лица, които не са представители на целевите групи, цитирани са разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, изменените Условия за кандидатстване с дефиницията за определяне на младежи, които имат право да получават консултативни/дневни услуги по проекта, с които О. Б. е запозната.

По делото органът представя Заповед №РД-03-2 от 01.12.2020 г., изменена със Заповед №РД-03-7 от 20.04.2021 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че Условията за кандидатстване, изменени със Заповед № РД01-265 от 16.04.2019 г., с която Общината е била запозната, не са били оспорени, влезли в сила и са породили последиците на стабилен административен акт. В същите като целева група по проекта са определени лицата между 15 и 29 години, съгласно дефиницията за младежи, дадена в Закона за младежта.

При така определената целева група за младежи, ирелевантни за целите на проекта, според съда, се явяват определенията за деца и младежи, съгласно Закона за закрила на детето, Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето , Закона за социално подпомагане, ППЗСП и други нормативни актове.

За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че определението за младежи по смисъла на 1 от ДР на Закона за младежта може да обслужва единствено целите на съответния закон и е неприложимо за нуждите на социалните услуги, предоставяни на деца и услуги, регламентирани със специални нормативни актове. След като преценката относно целевите групи по проекта е на УО и Условията за кандидатстване са влезли в сила, жалбоподателят е бил задължен да се съобрази с тях и не е следвало да включва в проекта лица на възраст, различна от изрично регламентираната такава.

Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод, че лицата Ц. А. ([възраст]), Б. В. ([възраст]), Р. Р. ([възраст]) и И. В. ([възраст]) не попадат в допустимата целева група по проекта, поради което направените разходи във връзка с предоставените им социални услуги за процесния период се явяват недопустими, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕФСУ, на които разпоредби се е позовал и административният орган и правилно последният е отказал верифицирането им.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правил. Доводите, които излага в подкрепа на този порок са за: 1.) необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност; 2.) необсъждане на всички доводи на жалбоподателя.

Касаторът не сочи конкретно кои доказателства, респективно конкретни твърдения не са обсъдени от първоинстанционния съд, следователно доводите му са необосновани, бланкетни и поради това - неоснователни.

По пороците необоснованост и противоречие с материалния закон:

По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Административният орган е приел, че исканите разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и т. 13 от Условията за кандидатстване.

Съгласно точка 1 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), за да бъде един разход допустим, и с оглед на това верифициран от органа, трябва да е направен за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и от допустим бенефициер. Очевидно, процесните два разхода са направени от допустим бенефициер, с оглед на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Въпросът е дали тези разходи са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции?

Ако един разход е направен за дейност, която е предмет на одобреното проектно предложение и с оглед на това на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, би следвало той да е за дейност, която е съответна на критериите за подбор на операциите. Противното значи, че проектното предложение е одобрено за дейности, които не съответстват на критериите за подбор на операциите. Очевидно, хипотезата на точка 1 визира разходи за дейности, които не са били предмет на одобреното проектно предложение.

Националният законодател не е дал легално определение на понятието операции. В Регламент №1303/2013 понятието операции е използвано като обобщаващо за всички и всякакви видове дейности, извършвани от бенефициери, видно от определенията на понятията в член 2, т. 10, 14, 15, 18, 24 и 38.

Критериите за подбор на операциите, ако се приеме разбирането на понятието за дейност, извършвана от бенефициера, с оглед на разпоредбите на чл. 14, ал. 2, т. 1 и на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ следва да бъдат установени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в случая Условията за кандидатстване. Органът не е посочил на кой от критериите за подбор на операциите дейностите за процесните разходи не отговарят. В случая тези критерии се съдържат в т. 18 от Условията и Таблица за оценка на проектно предложение по процедура чрез директно предоставяне - приложение за информация към пакета с документи по настоящата процедура.

Съдът не може вместо органа да подвежда фактите към някой от критериите, за да обоснове извода му за несъответствие на дейността, за която е направен процесният разход, с критериите за подбор на операции.

Незаконосъобразността на акта в тази му част не се отразява на крайния извод за законосъобразност на отказа за верификация в оспорваната му част, тъй като посочената правна норма е само едно от основанията за отказа.

В съответствие с чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ, разходите трябва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Съгласно т. 13 от Условията, допустими целеви групи са деца и младежи, включително с увреждания, настанени в специализирани институции и в резидентни услуги в общността и техните семейства. В отметка под черта по отношение на понятието младежи е пояснено, че става въпрос за младежи по смисъла на Закона за младежта, обн. в бр. 31 на ДВ, в сила от 20.04.2012 г., младежи са лица на възраст между [възраст] включително.

Противно на възраженията на касатора, в т. 13 от Условията за кандидатстване безпротиворечиво и ясно е определена допустимата целевата група, като безспорно е определено понятието младежи, а именно по смисъла на Закона за младежта лица на възраст между [възраст] години включително. На практика касаторът изразява несъгласие с одобрените Условия за кандидатстване, които обаче не са обжалвани и са влезли в сила.

Препратката, на която се позовава касаторът в т. 11 на стр. 14 от Условията, касае социалните услуги, които ще се предоставят и следва да бъдат съгласно определенията по ППЗСП, а не допустимите целеви групи, по отношение на които са налице специални правила, съдържащи се в т. 13 от Условията.

Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият състав не следва да ги преповтаря.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че лицата Ц. А. ([възраст]), Б. В. ([възраст] ), Р. Р. ([възраст]) и И. В. ([възраст].) не попадат в допустимата целева група по проекта, поради което направените разходи във връзка с предоставените им социални услуги за процесния период се явяват недопустими, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и т. 13 от Условията за кандидатстване.

С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на труда и социалната политика юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВА В СИЛА Решение №49 от 25.05.2022 г. на Административен съд Видин по административно дело №70/2022 г.

ОСЪЖДА О. Б. седалище и адрес на управление гр. Белоградчик, [улица]да заплати на Министерството на труда и социалната политика, седалище и адрес гр. София, [улица], 100,00 (сто) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА