Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 6554 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В. подадена чрез главен юрисконсулт Хаджиев, против Решение №722 от 20.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2073/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № МД-АУ-1632-1/12.11.2020 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при О. В. мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В. в частта, с която на Р. П. са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 3491. 57 лева и съответните лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда за нарушения при връчване на акта, Иска се отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата, а в условията на евентуалност връщане на делото на друг състав за произнасяне по същество.

Ответникът по касационната жалба – Р. П., чрез адв. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна в представен по делото отговор от и искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-1632-1/12.11.2020 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при О. В. мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В. в частта, с която на Р. П. са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 3491. 57 лева и съответните лихви.

Административният съд е приел, че жалбата на Р. П. е допустима. За да отмени оспорения АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК съдът е приел, че не са спазени законовите разпоредби на ДОПК относно връчването на акта, с което е опорочена административната процедура. Приел е, че приложимият ред за връчване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК е уреден в чл. 29 от ДОПК, като с разпоредбата на чл. 32 от ДОПК е регламентирано изключение от уредените с общите разпоредби правила за връчване, с който е въведен особен ред за връчване, чиято цел е да могат да бъдат преодолени препятствията, които лицето създава, за да затрудни протичането на образуваното спрямо него административно производство. Единствените представени доказателства за връчване на административния акт са две известия за доставяне от пощенски оператор, на които е посочено, че пратката не е потърсена и изготвено по реда на чл. 32 от ДОПК съобщение, като е прието от решаващият състав, че липсват доказателства относно връчването и на процесуалния представител на лицето. Въз основа на тези мотиви административният съд е счел, че не са представени доказателства относно спазване на процедурата по връчване уредена в чл. 32 ДОПК.

Така мотивиран съдът е отменил оспореният АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и е върнал административната преписка на органите по приходите в Дирекция "Местни данъци" при О. В. за законосъобразно извършване на действията по връчване на АУЗ на задълженото лице.

Решението е неправилно.

Съгласно препращането по чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ редът по който се издават и оспорват актовете за установяване на задължения по декларация е този по ДОПК. Правилно в атакувания съдебен акт е посочено, че приложимият процесуален ред за връчване на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК е уреден в ДОПК.

Спазвайки редът за връчване на съобщения по ДОПК, общинската приходна администрация е следвало да връчи акта за установяване на задължения по декларация на адреса за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК. За физическите лица това е постоянният адрес. Съгласно чл. 29, ал. 3 ДОПК връчването може да се осъществи чрез пощенски оператор, като в настоящият случай по делото са представени две известия за доставяне, на които е отбелязано, че пратката не е потърсена. Това отбелязване не съответства на законовото изискване за надлежно връчване. След като не е осъществено връчване чрез пощенски оператор общинската служба е поставила съобщение до Р. П. за съответното АУЗ на информационното си табло. Такава възможност за връчване е предвидена по чл. 32 ДОПК, но при изпълнение на редица изисквания. Съгласно чл. 32 ДОПК връчването чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа не е намерен на адреса на кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на кореспонденция. Съобщението за връчване се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, е случай, че лицето е посочило електронен адрес. В случай, че лицето не се яви до изтичане на 14-дневния срок от поставяне на съобщението, съответния акт или документ се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. Съгласно чл. 32, ал. 7 ДОПК датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение.

Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на административния съд, че в конкретния случай изискванията на чл. 32 ДОПК не са изпълнени. Не са съставени протоколи по чл.32, ал.2, вр. ал.1 от ДОПК, Липсват и доказателства съобщението по чл. 32 ДОПК за връчване да е публикувано на интернет страницата на общината и едновременно с поставянето на съобщението органът да е изпратил писмо с обратна разписка на адресата на акта – чл.32, ал.4 и ал.5 ДОПК.

Неправилен е, обаче, извода на съда че ненадлежното връчване на акта е основание същия да бъде отменен като незаконосъобразен. Съобщаването на административния акт има значение относно влизането на същия в сила и възможността той да породи правни последици и за упражняване правото на оспорване от неговия носител. Липсата на редовно съобщение означава, че не е започнал да тече срокът по обжалване, поради което и жалбата на задълженото лице е допустима. Уведомяването на засегнатото лице за постановения административен акт не е елемент от производството по издаването му, поради което и неспазването на процедурата по съобщаване на процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК e обстоятелство, което е неотносимо към преценката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, а има значение единствено за допустимост на подадената жалба.

Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че след като първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима е следвало да изпълни задължението си по чл. 168 АПК като извърши съдебен контрол на оспорения административен акт по всички критерии посочени в нормата на чл. 146 АПК. Този пропуск на съда налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в хода на което съдът следва да укаже конкретно доказателствената тежест в процеса на всяка една от страните, да прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обсъди всички възражения и осъществи съдебен контрол на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Предвид изложеното следва обжалваното решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на горните указания.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 722 от 20.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2073/2021г. по описа на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА