Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 6544 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) - Плевен срещу решение № 260 от 08.06.2022 г., постановено по административно дело № 237/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022 г. на директора на ДСП – Плевен с която на основание чл. 14а от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е наредено З. Г. да възстанови неправомерно получените социални помощи в размер на 983,83 лв. главница и 63,38 лв. законна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на отменената с него заповед като законосъобразна. С допълнителна молба се подържат заявените искания, като е възведена и претенция за присъждане на направените в настоящото производство разноски за заплащане на държавна такса в размер на 200 лв.

Ответникът - З. Г. от [населено място], обл. Плевен, действаща чрез адв. А. К.-Замфирова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд – Плевен, като предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Със заявление-декларация от 21.01.2021 г. З. Г. е поискала отпускане на месечна помощ за храна. От служители на ДСП – Плевен е изготвен социален доклад на 02.02.2021 г., с който е дадено заключение, че следва да се отпусне исканата месечна социална помощ на основание чл. 9 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). Със заповед от 02.02.2021 г., издадена от директора на ДСП – Плевен, на З. Г. е отпусната на основание чл. 9 от ППЗСП месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 249 лв., считано от 01.01.2021 г. При проверка по сигнал е установено, че З. Г. е сключила граждански брак в Ливан на 11.02.2021 г. със М. Зейн, като не е спазила законоустановения 30-дневен срок относно уведомяване за настъпилата промяна на условията, при които са й отпуснати месечните помощи по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, а именно, не е декларирала коректно семейния си статус и доходите на съпруга си. Поради това е издадена и процесната заповед от 24.02.2022 г., предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд – Плевен по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 14б, ал. 1 от ЗСП, с която е наредено на Георгиева да върне недобросъвестно получените социални помощи за периода март – декември 2021 г.

За да уважи сезиралата го жалба от Георгиева срещу тази заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, тя е незаконосъобразна поради нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил, че в хода на извършената проверка не са установени обстоятелствата относно сключения брак между Георгиева и ливанския гражданин, и че в случая не е доказана недобросъвестността на З. Г. като материалноправна предпоставка по чл. 14а ал. 3 от ЗСП. Тази теза не може да бъде споделена.

Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

От събраните в хода на административното и съдебното производство данни за семейството на З. Г. е установено по несъмнен начин недеклариране в срок на важно обстоятелство, което е от значение за преценката за отпускане на социалната помощ, а именно сключен граждански брак на 11.02.2021 г. в Ливан с ливански гражданин и недеклариране доходите и имуществото на съпруга. Поддържаното и пред настоящата инстанция твърдение на процесуалния й представител, че Георгиева не е сключвала брак с М. Зейн, и че е узнала за промяната в семейното й положение в началото на 2022 г., е житейски нелогично и правно неиздържано, като в тази връзка следва да се отбележи, че със свидетелски показания не може да се опровергава съдържанието на официален удостоверителен документ (чл. 164, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс), какъвто е удостоверението за граждански брак. Фактът, че по жалба на Георгиева има образувана прокурорска преписка, по която проверката обаче не е приключила, е ирелевантен за изхода на спора. Едно лице се явява недобросъвестно, когато е получило социална помощ поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти (от типа на посочените в първото изречение на този абзац) или невярното им деклариране. Получаването на социални помощи при укрито подлежащо на деклариране обстоятелство, прави заинтересованото лице, което е извършило укриването, недобросъвестно, а чл. 14а, ал. 3 от ЗСП предвижда възстановяване на недобросъвестно получените социални помощи. Изложеното обуславя извод, че при наличие на основанието по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП директорът на ДСП - Плевен материално законосъобразно е издал процесната заповед за възстановяване от Георгиева на получените социални помощи заедно със законната лихва, след извършена надлежна проверка и при коректно посочени в административния акт фактически и правни основания.

Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба на З. Г. до Плевенския административен съд трябва да се отхвърли като неоснователна поради законосъобразност на атакувания административен акт.

При този изход на спора акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски, състоящи в заплатена държавна такса по касационното оспорване в размер на 200 лв., се явява основателна и следва също да бъде уважена.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 от 08.06.2022 г., постановено по административно дело № 237/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен.

Вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Г., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], обл. Плевен, [улица], срещу заповед № Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Плевен.

ОСЪЖДА З. Г., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], обл. Плевен, [улица], да заплати на Дирекция „Социално подпомагане” - Плевен, адрес: гр. Плевен, пл. „Ив. Миндиликов“ № 8, направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА