ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50044

гр. София, 27.01.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2315 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Е. Д. М., приподписана от назначения му от съда процесуален представител адв. К. Г., подадена срещу решение № 10473/15.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 933/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 8604/16.12.2019 г. по гр. дело № 4807/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Специализирания наказателен съд ([Фирма 2]) осъдителен иск за заплащане на сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди – развитие на хипертония, депресия и стрес, в резултат на разглеждане на обективираното в жалба от 29.03.2019 г. искане на касатора-ищец за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека от съдебния състав по н. о.х. д. № 3555/2018 г. на[Фирма 2], в неразумен срок, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващ некратък срок по смисъла на чл. 5, § 4 от ЕКЗПЧОС, и за нарушения на чл. 1, чл. 5, § 1, б. „с“, чл. 13, чл. 17, чл. 18 и чл. 53 от ЕКЗПЧОС, чл. чл. 2-6, 9, 20, 67 и 82 от ДФЕС и чл. чл. 6, 20, 21, 41, 47, 48 и 51-54 от ХОПЕС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане.

Касационната жалба на ищеца М. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответният[Фирма 2] (закрит, респ. – прекратен като юридическо лице (гражданско-правен субект), с правоприемник СГС, считано от 27.07.2022 г., съгласно § 43, § 59, ал. 1 и § 67 от ПЗР към ЗИД на ЗСВ, обн. в ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от посочената дата) не е подал отговор на касационната жалба, препис от която му е връчен на 07.12.2021 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора М., изготвено и подадено чрез назначения му от съда процесуален представител адв. К. Г., като основание за допускане на касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като се твърди, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който решил в противоречие с актовете и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. В изложението обаче не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито са посочени актове на СЕС. Вместо това се цитира диспозитива на първоинстанционното решение по делото, като е посочено и че същото е потвърдено с обжалваното въззивно решение. На следващо място се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 2 и чл. 281, т. 3 от ГПК, като се поддържа, че въззивният съд постановил решението си при очевидна неправилност, както и че то било неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в тази връзка се излагат оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата, както и становище по съществото на материалноправния спор. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посочените в случая от касатора, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) действително са разрешени в противоречие с практиката на СЕС, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена.

Няма основание касационното обжалване да се допуска и поради твърдяната от касатора, очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая от страна на касатора нито се сочи такъв особено тежък порок по отношение на обжалваното въззивно решение, нито същото обективно страда от такъв особено тежък порок.

Не е налице и никоя от останалите две хипотези по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или предл. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 10473/15.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 933/2020 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: