№ 50116/2022

София, 20.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: К. М.

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 422/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 301 от 30.06.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 293, постановено на 01.11.2021 г. по в. гр. д. № 601/2021 г. по описа на Русенския окръжен съд. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ * в кв. 74 по плана на [населено място], [община] поле, с площ 12 340 кв. м., заедно с построените в него сгради, поради нередовност на исковата молба, констатирана от въззивния съд. По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ * в кв. 103 по регулационния план на [населено място , Р. област, с площ 2 271 кв. м., се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се допусне извършването на съдебна делба при равни квоти.

Ответникът по касация С. И. Х. оспорва жалбата в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне иска за допускане извършването на съдебна делба между Н. И. Х. и С. И. Х. на следните недвижими имоти: УПИ * в кв. 103 по регулационния план на [населено място], Р. област, с площ 2 271 кв. м. и на УПИ * в кв. 74 по плана на [населено място], [община], с площ 12 340 кв. м., заедно с построените в него сгради: цех за арматура, масивна едноетажна сграда със застроена площ 52 кв. м., склад за материали, ремонтна работилница и гаражни клетки. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за делба на земеделски имот. Първоинстанционното решение не е било предмет на жалба, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между страните при равни квоти.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

Ищцата е предявила срещу ответника иск за делба на придобитите по време на брака на страните недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност. Посочила е, че УПИ * е придобит на основание давностно владение по време на брака им /2006 г.-2016 г./, като правото е било удостоверено в полза на ответника с констативен нотариален акт. По отношение на втория имот не е изложено твърдение на какво основание е придобит при условията на СИО. Бракът е прекратен с развод на 07.01.2020 г.

Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че делбения имот със сгради е закупен с негови лични средства – дарени от брат му Р. Х.. По отношение на незастроения имот е възразил, че го е придобил на основание наследствено правоприемство от Х. К. /дядо/.

По касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от влязло в сила на 07.01.2020 г. решение по гр. д. № 4827/2019 г. на Русенския районен съд, е прекратен сключения на 01.08.1981 г. брак между страните, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

С констативен нотариален акт № 3, н. д. № 424/21.12.2016 г., С. И. Х. е признат за собственик на основание давностно владение на УПИ *.

С обжалваното въззивно решение е прието по отношение на УПИ *, че е придобит на основание наследствено правоприемство от Х. К., като този извод е обоснован с констатацията в постановлението за обстоятелствена проверка, че имотът има наследствен характер и показанията на свидетеля Ю.. За УПИ * в кв. 74 по плана на [населено място] и построените в него сгради, са изложени съображения, че липсват доказателства за придобиването му от страните. Признанието на ответника, съдържащо се във възражението му за трансформация, не е достатъчно да се приеме съществуването на съсобственост. Доказателствената тежест за нейното установяване принадлежи на ищцата.

Обжалваният съдебен акт е недопустим в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ * в кв. 74 по плана на [населено място], [община], с площ 12 340 кв. м., заедно с построените в него сгради: цех за арматура, масивна едноетажна сграда със застроена площ 52 кв. м., склад за материали, ремонтна работилница и гаражни клетки. Съображенията за това са следните:

Според установената съдебна практика процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване. Правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице отрицателни такива. Изложението на обстоятелствата, на които се основава иска, е част от изискванията за редовност на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. за надлежното предявяване на иска. Същевременно, съдебната делба е особено исково производство и за започването му законът /чл. 341 ГПК/ изисква представяне на удостоверение за смъртта и наследниците на наследодателя и доказателства за наследствените имоти, т. е. предявяването на иска е облекчено в сравнение с изискванията към съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК. При предявяване на иск за делба е нужно ищецът да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, т. е. на какво основание е възникнала и да представи доказателства, установяващи съществуването й - това са изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да даде точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. При липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение ще е такова по нередовна искова молба. Въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

В настоящата хипотеза в исковата молба не са били посочени фактите, от които произтича съсобствеността върху процесния имот, нито са представени доказателства, установяващи съществуването й. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да даде указания за отстраняване на тези нередовности на исковата молба. В описаната част въззивното решение следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане, при което следва да бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Обжалваният въззивен акт е допустим, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне иска за допускане извършването на съдебна делба между Н. И. Х. и С. И. Х. на следния недвижим имот: УПИ * в кв. 103 по регулационния план на [населено място], Р. област, с площ 2 271 кв. м. Касационната инстанция дължи произнасяне по съществото на касационната жалба срещу решението в тази част. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Задължителната съдебна практика е константна, че наличието на съпружеска имуществена общност се определя съобразно момента, в който юридически се е осъществил съответният придобивен способ /ПП № 5 от 31.10.1972 г./. Според ТР № 4/ 17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. на ОСГК, при придобивната давност действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, стига да е налице позоваване от страна на владелеца или неговите наследници, респ. на неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства и не се позовава на изтеклата в негова полза давност съгласно чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗЗД. Следователно, щом действието на предвидения в чл. 79 ЗС оригинерен придобивен способ се е реализирало по време на брака като резултат от упражнявано от единия или от двамата съпрузи непрекъснато владение на чужд имот в продължение на предвидения от закона период от време, придобитото е съпружеска имуществена общност. Както изрично е прието в мотивите на цитираното тълкувателно решение, принцип на гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на надлежно обективирано волеизявление за това, но като изключение разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК предвижда въз основа на волеизявление на единия съпруг да настъпи вещноправен ефект и в полза на другия съпруг, който не е изявил воля за това. На същото основание, когато се е осъществил фактическия състав на придобиването по давност - чрез осъществявана от единия съпруг фактическа власт с намерение да придобие имота за себе си, когато този придобивен способ се е осъществил по време на брака, по силата на закона възниква съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи, макар и другият съпруг да не е бил съпричастен нито към обективния, нито към субективния елемент на владението /приносът на другия съпруг като предпоставка за възникване на СИО се предполага/. Това е така, тъй като съпружеската имуществена общност е установен от закона императивен режим на придобитите по време на брака вещни права, който възниква независимо от волята и субективните намерения на правните субекти, чрез действията на които и в полза на които възниква това правно състояние. След като поначало волята на съпруга, който не е упражнявал владението, не е предпоставка за възникване на общността, още по-малко е от значение последващото му, след прекратяване на брака, оспорване на вече установения по силата на императивния материален закон вещноправен режим, трансформиран отново по силата на закона в обикновена съсобственост при равни права по презумпция. На още по-голямо основание, при упражнявано от двамата съпрузи владение в течение на сроковете по чл. 79 ЗС, е достатъчно само един от тях да се позове на изтеклата в тяхна полза придобивна давност, при което правото на собственост ще възникне при условията на СИО в полза и на двамата, без да е необходимо другият съпруг да е изявил воля в този смисъл. В случая с констативния нотариален акт от 2016 год. С. Х. е признат за собственик на процесния имот „на основание давностно владение“. При това съдържание на представения титул за собственост и липсата на доказателства за принадлежността на правото на собственост в полза на Х. К., изводът за придобиване на имота в изключителна собственост въз основа на наследствено правоприемство, мотивиран единствено със събраните по делото свидетелски показания, е явно необоснован. Предвид и установеното по делото, че Х. К. е негов дядо, който е оставил низходящи като наследници по закон, не може да се извърши констатация относно наследствения характер на имота и в тази връзка да се изключи статутът му на придобит в съпружеска имуществена общност.

Поради изложените съображения въззивното решение е неправилно в описаната част. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като се допусне извършването на съдебна делба на процесния имот между съделителите при равни квоти.

С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 2 310 лв. /в същите са включени направени разноски във въззивното и касационно производство/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 293, постановено на 01.11.2021 г. по в. гр. д. № 601/2021 г. по описа на Русенския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне иска за допускане извършването на съдебна делба между Н. И. Х. и С. И. Х. на следния недвижим имот: УПИ * в кв. 74 по плана на [населено място], [община], с площ 12 340 кв. м., заедно с построените в него сгради: цех за арматура, масивна едноетажна сграда със застроена площ 52 кв. м., склад за материали, ремонтна работилница и гаражни клетки.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в обезсилената част, от друг състав на същия съд, след отстраняване недостатъците на исковата молба.

ОТМЕНЯ въззивното решение, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне иска за допускане извършването на съдебна делба между Н. И. Х. и С. И. Х. на следния недвижим имот: УПИ * в кв. 103 по регулационния план на [населено място], Р. област, с площ 2 271 кв. м., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите Н. И. Х. и С. И. Х. на следния недвижим имот: УПИ * в кв. 103 по регулационния план на [населено място], Р. област, с площ 2 271 кв. м., при граници: от три страни улици и УПИ *, при равни квоти.

Осъжда С. И. Х. да заплати на Н. И. Х., сумата 2 310 лв. /две хиляди триста и десет лева/, представляваща направени разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: