Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ю. Т. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 6715 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение №1212 от 24.06.2022 г., постановено по адм. д. №3110/2021 г., Административен съд – Пловдив е прогласил нищожността на Решение №2153-15- 394/12.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив поради противоречието му с Решение №12946/20.10.2020 г., постановено по адм. д.№8042/2019 г. на ВАС и е изпратил преписката на директора на ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление, вх.№МП-35824/27.05.2015 г. на Р. П. при съобразяване на изложените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, като твърди, че не са налице пороците, визирани в чл.146 от АПК, както е посочил първоинстанционният съд. Моли решението на административния съд да бъде отменено изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът по касация Р. П., действащ чрез пълномощника си адв. М. Г., в писмено становище оспорва касационната жалба и изтъква доводи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, обективирано в депозирания отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради което предлага решението на административния съд да бъде отменено. Излага подробни бележки и в писмено „заключение по делото“.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.

С прогласеното като нищожно от първоинстанционния съд Решение №2153-15- 394/12.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление, вх.№МП-35824/27.05.2015 г. на Р. П. поради противоречието на решението с Решение №12946/20.10.2020 г., постановено по адм. д.№8042/2019 г. на ВАС. С посоченото решение е оставено в сила Решение № 998/07.05.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3304/2018 г., с което е отменено Решение № 2153-15-201/10.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/ Протокол № 2140-15-225/25.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, като преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявлението на Р. П. в съответствие с дадените в мотивите на решението задължителни указания.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

Р. П. е подал заявление на 19.01.2015 г. до ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на пенсия по реда на § 4 от ПЗР на КСО. С разпореждане [номер] /протокол №ПР-908/19.05.2015 г. на ръководител „ПО“ му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с основание - липса на 15 години стаж от втора категория труд. В разпореждането са изложени мотиви по представеното от заявителя удостоверение, обр.УП- 3 № 441/30.09.2003 г., издадено от „Ситиком“ ООД - гр.София, съгласно което от 22.07.1985 г. до 02.07.1990 г. Периндев е заемал длъжност „шофьор“. В тази връзка е прието, че осигурителният стаж за същия период следва да бъде зачетен като трета категория труд, предвид липсата на данни за товароподемността на управлявания от него автомобил. По ново заявление от 27.05.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на Периндев е приложено и удостоверение, обр. УП-3 № 466/30.09.2003 г., издадено от същия осигурител „Ситиком“ ООД, в което е посочено, че за периода 22.07.1985 г. - 02.07.1990 г. Периндев е работил на длъжност „шофьор над 12 тона“ и на основание ПМС 70/90 и т.53а от ПКТП /отм./ трудът се зачита като такъв от втора категория. Във връзка с различното съдържание на двете удостоверения, обр. УП-3, издадени от „Ситиком“ ООД, е била извършена проверка от Дирекция „КПК“ при ТП на НОИ - София. При нея е установено, че дружеството е обявено в несъстоятелност от 2010 г. и е назначен синдик, който не е изпълнявал задълженията си до м. октомври 2015 г. и поради липсата на данни в информационната система на НОИ за този осигурител, проверка по чл.108 от КСО не можела да бъде извършена.

В мотивите на разпореждане [номер] /Протокол № 2140-15-225/25.09.2015г./, произнесено във връзка със заявлението на жалбоподателя от 27.05.2015 г. е прието, че осигурителният стаж, на основание §4 от ПЗР на КСО, придобит в периода 22.07.1985 г. - 31.12.1990 г. е вписан в Трудова книжка № 948/01.03.1978г. от осигурител ДСО „Технопрогрес“- филиал Пловдив, но не е оформен по реда на чл.6, ал.1 от НТКТС, както и че е установено антидатиране на двете УП-3 от 30.09.2013 г., тъй като стажът бил оформен върху формуляр на образец УП -3, който е одобрен със заповед на управителя на НОИ от 2006г. Поради това е отказано отпускането на пенсия поради липса на навършена изискуема от закона възраст от заявителя, който отказ бил обжалван пред горестоящия административен орган. С Решение № 2153- 15-36/10.02.2016 г., директорът на ТП на НОИ - Пловдив спрял производството по жалбата срещу разпореждането от 25.09.2015 г. поради сезиране на прокуратурата със случая.

При проверка за достоверността на удостоверенията, обр. УП-3 е установено, че дружество „Ситиком“ ООД е преобразувано в дружество „Ситидом“ ЕООД, като последното е заличено в ТР на 01.12.2015 г. При проверка в „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - София е установено, че ведомостите за трудови възнаграждения на служителите и работниците в „Ситидом“ ЕООД не са били предадени на основание чл.5, ал.10 от КСО.

Впоследствие е извършена допълнителна проверка в отдел „Осигурителен архив“ и нова проверка за уточняване стажа на жалбоподателя по представените 2 броя УП- 3 от 30.09.2003г.

На 10.08.2018 г., в отдел „Пенсии“ е постъпил отговор от отдел „Обединен осигурителен архив“, че от разплащателна документация на осигурителя „Техонпоргрес“ ЕООД - София, постъпила с приемо-предавателен протокол от 2012 г., за периода от 01.07.1987г. до 30.06.1990 г. липсва информация за ПМА и данни за Р. П.. Допълнено е, че не е възможно да се установи дали цялата разплащателна документация на „Технопрогрес“ ЕООД София и „Ситидом“ ЕООД е предадена за съхранение. При тези доказателства с Решение №2153-15-201/10.10.2018г., директорът на ТП на НОИ - Пловдив е оставил без уважение подадената жалба срещу разпореждането от 25.09.2015 г. и е потвърдил същото.

За да уважи жалбата срещу оспореното пред него решение и да го обяви за нищожно, съдът е аргументирал теза, че въпреки мотивите в Решение №12946/20.10.2020 г. по адм. д.№8042/2019 г. на ВАС, неоснователно административният орган е предприел действия по събиране на нови доказателства за проверка на данните в представеното УП-3 №466/24.01.2016 г.

Решението е неправилно.

За прецизност, настоящият състав подчертава, че в посоченото решение на ВАС не се съдържат мотиви, каквито е описал първоинстанционният съд в обжалваното понастоящем решение. Той единствено е посочил, че „административният съд е извел обосновани изводи от фактическа страна, въз основа на събрани по делото доказателства, които обсъдил в тяхната пълнота, от което формирал и обоснован правен извод за нарушения в административното производство пред административния орган, свързани със събиране и оценка на доказателствата от съществено значение за правилното разрешаване на въпроса по същество.“

Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК установява най - строгата санкция за административния орган при неспазване на съдебното решение - актовете и действията на органа, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, законодателят обявява за нищожни.

С Решение № 998/07.05.2019 г., Административен съд - Пловдив не е разрешил спора по същество. Същият е констатирал наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са довели до отмяната на решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и връщане на преписката за произнасяне по заявлението на Р. П.. Не е коментиран въпросът по същество, не е формирана сила на пресъдено нещо относно спорното право. Оттук следва и изводът, че издаденият нов административен акт не е постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Решаващият извод на първоинстанционния съд за нищожност на същия не кореспондира с хипотезата на нормата на чл.177, ал.2 от АПК, поради което и решението, предмет на настоящото производство следва да бъде отменено.

Настоящият състав счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.

Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на категорията труд на Р. П. са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като, съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Член 36, ал. 1 от АПК повелява доказателствата в административното производство да се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в следващата ал. 4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Събирането на информация от административния орган е проведено успешно, но тълкувано превратно от съда.

От съдържанието на оспорения акт се установява, че във ведомостите за процесния период липсва отразяване, че заеманата от Периндев длъжност е „шофьор над 12 тона“, а е посочено само „шофьор“.

От доказателствата по делото се установява, че административният орган е предприел действия за установяване на това обстоятелство. С протокол от 26.01.2021 г. е извършено приемо-предаване по отношение на съхраняваните към момента ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурителя ПМА "Технопрогрес", но Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност. На последващо искане от ръководителя ПО при ТП на НОИ-Пловдив до началник сектор „ИДОСД“ за извършване на аналогична проверка в предадените в Осигурителния архив документи на осигурители с прекратена дейност, обективирано в отговор от 23.06.2021 г., е посочено, че в предадените ведомости за заплати няма данни за вида на товароносимостта на управлявания автомобил от лицето, не са предадени заповеди за назначаване, преназначаване и прекратяване на трудови договори и лични досиета на лица, работили в ПМА "Технопрогрес".

Приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, във връзка с оспореното Удостоверение УП-3 №466/24.01.2016 г. също е с формирано заключение, че във ведомостите за процесния период, които са първични документи, не е записано „шофьор над 12 т.“ , а само „шофьор“.

Поради изложеното, изводите на административния орган, че осигурителният стаж за периода 22.07.1985 г -02.07.1990г., положен на длъжност "шофьор" при осигурителя "Ситиком" ООД от страна на Р. П., следва да бъде зачетен като такъв от трета категория труд, предвид липсата на данни в предадените ведомости за заплати на осигурителя за вида и товароносимостта на управлявания от лицето автомобил, са правилни и законосъобразни. в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да налагат категоризиране на зачетения осигурителен стаж за процесния период от категория, различна от трета.

При постановяване на решението си, съдът е приложил неправилно материалния закон и правния му извод за нищожност на процесния акт, на основание чл.177, ал.2 от АПК, е неправилен, поради което съдебното решение трябва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Р. П. да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 200 лева и за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева, или общо разноски в размер на 300 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1212 от 24.06.2022 г., постановено по адм. д. №3110/2021 г. на Административен съд – Пловдив, с което е прогласена нищожността на Решение №2153-15- 394/12.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, а преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление на Р. П. с вх.№МП-35824/27.05.2015 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в решението, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. П. от гр. Пловдив против Решение № 2153-15-394 от 12.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/ Протокол №2140-15-225/25.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

ОСЪЖДА Р. П. да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сторените разноски по делото в размер на 300/ триста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ