Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в закрито заседание в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Г. по касационно административно дело № 6719/2022 г.

Производството е образувано по Искане с Вх. №4590/19.03.2024 г. от Е. Т. - касатор по адм. дело №6719/2022 г. по описа на Върховния административен съд/ВАС/, в което са инкорпорирани три искания, както следва:

І. Искане по чл.247 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вр. с чл. 144 от чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ - за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение №1922/19.02.2024 г. по адм. дело №6719/2022 г. по описа на ВАС, изразяващо се в „престъпно извъртане на фактите“.

ІІ. Искане по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК – сочи се, че ответните страни са поискали да им се присъдят разноски, но не са представили списък по чл.80 от ГПК до края на устните състезания, поради което разноски не следва да им се присъдят. С Разпореждане от 21.04.2022 г. и Определение №3884/16.05.2022 г. Е. Т. е освободена от заплащане на всички такси и разноски до приключване на съдебното производство във всички съдебни инстанции, поради което неправилно е осъдена да заплати разноски, каквито не дължи.

ІІІ.“Четиринадесето искане за отводи и дисциплинарни уволнения на лицата от незаконния състав поради изначална нищожност“, изразяваща се в „участие на неизбрани по чл.9 от ЗСВ ненадлежни, нелегитимни, незаконни и некомпетентни съдии, действали в състояние на изпреварващо послушание по смисъла на решенията на СЕС“.

Постъпил е на 03.04.2024 г. отговор от насрещната страна „Т. С. ЕАД,, с което се изразява становище, че не се споделят направените в искането твърдения, същите са несъстоятелни и недоказани, поради което моли касационния състав да остави без уважение искането като неоснователно.

Не е постъпил отговор от насрещната страна - Комисия за защита на личните данни.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, намира искането на Е. Т. за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустимо, като подадено в определения от закона срок, от надлежна страна, при наличието на представен списък на разноски по делото.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С обжалваното пред касационната инстанция Решение №1907 от 23.03.2021 г. по адм. дело №4879/2020 г. Административен съд София– град е осъдил Е. Т. да заплати разноски на ответните страни - Комисия за защита на личните данни и „Т. С. ЕАД, представляващи такива за юриск. възнаграждение в минимален размер.

С Определение №5776/31.07.2020 г. /лист 449 от адм. дело №4879/2020 г. АССГ е оставил без уважение искане на Е. Т. да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото. С последващ съдебен акт от 21.04.2022 г., след постановяване на съдебното решение, АССГ на основание чл.83, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, е освободил Е. Т. от заплащане на държавни такси и разноски до приключване на съдебното производство във всички съдебни инстанции/лист 566 от първоинстанционното дело/. Следва да се подчертае, че в обхвата на разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК се включват само разноски по производството, представляващи такива за призоваване на свидетел, депозит за експертиза, разходи за извършване на оглед и др./. От анализа на тази разпоредба следва правният извод, че същата не обхваща разноските, които е направила другата страна в процеса и не изключва прилагането на чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Присъждането на разноски е поискано своевременно от процесуалните представители на ответните страни. По аргумент от чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК спечелилата делото в касационната инстанция страна има право на съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е била представлявана от юрисконсулт. Касационният съд е присъдил на ответните страни юриск. възнаграждение в минималния размер, съобразно чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По отношение на искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка, същото е неоснователно, тъй като такава би имало при наличие на несъответствие между целеното и документирано изявление на съда. В случая, в постановения диспозитив на решението на ВАС не е допусната очевидна фактическа грешка. С твърденията си за допусната очевидна фактическа грешка се цели пререшаване на спора и постигане на резултат, благоприятен за касатора.

По отношение на т. нар. „Четиринадесето искане за отводи“ на съдебния състав, същото, касационният състав констатира, че по идентично искане за отвод се е произнесъл с Определение №1918 от19.02.2024 г.

В обобщение – подаденото Искане с Вх. №4540/19.03.2024 г., инкорпориращо три искания, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По горните съображения и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искане с Вх. №4540/19.03.2024 г. от Е. Т., гр. София, чрез упълномощения С. Т..

Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА