Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Д. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Р. Д. по административно дело № 6687 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администратвнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от[Фирма 2], [ЕИК], подадена чрез адв. Т. З., срещу Решение № 5889/18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3933/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3956/21.06.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено задължение в размер на 1 286 531,70 лв., представляващо недължимо плащане по договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички наведени от него доводи за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и не е изяснил правилно фактическата обстановка. Излага съображения, че в оспорения акт липсват мотиви относно правното и фактическото основание по издаването му, тъй като не се сочат конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват, че цялата отпусната субсидия по договора е недължимо платена. Счита, че АУПДВ е издаден в нарушение на Наредба № 8/03.04.2008 г., тъй като не е дадена възможност на ползвателя при открита нередност да я отстрани в едномесечен срок. Възразява, че с писмото за оторизация за окончателно плащане на 22.12.2015 г. ДФЗ е приел, че проектът е изпълнен и обектът функционира. Посочва, че на 31.03.2016 г. не е имало заредени 13 500 патици по обективни и независещи от дружеството причини – транспортна смъртност на 6 142 патици, за което ДФЗ е уведомен и са ангажирани доказателства. Позовава се на акт на френското министерство на земеделието от 16.01.2016 г., с който са забранени доставките на оплодени яйца от Ю. Ф. от където е над 70% от производството на патешки яйца. Иска отмяната на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени АУПДВ, като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Ответната страна – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. И., в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. С молба от 06.03.2023 г. претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски.

Постъпила е и частна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, представляван от юрк. И., срещу Определение № 2538/29.03.2022 г. по същото дело, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и присъждане на разноски в претендирания размер.

Ответникът по частната жалба –[Фирма 2], чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв. Р. оспорва частната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като разгледани по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е АУПДВ № 01-2600/3956/21.06.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3 и 5 ЗПЗП, чл. 76, ал. 1 във връзка с §4 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, както и чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл. 51, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и договорно уговорените в т. 4.23, б. „а“ и б. „г“, и т. 4.33 изречение последно и т. 8.1 от договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г., е постановено[Фирма 2] да възстанови главница в размер на 1 286 531,70 лв., заедно с лихва върху тази сума, считано от 14 дни след връчването на акта, представляваща недължимо платено плащане по посочения договор.

За да отхвърли жалбата, съдът е обсъдил представените с административната преписка и ангажираните доказателства по делото и е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с приложимия материален закон.

Страните по делото не спорят, че между ДФ "Земеделие" и[Фирма 2] е сключен договор за предоставяне на финансова помощ № 23/121/05606 от 13.03.2013 г., по силата на който на дружеството е предоставена финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Проектът включва изграждане на птицеферма за отглеждане на патици в землището на с. Живково, община Ихтиман, като срокът за изпълнение на инвестицията е 15.09.2015 г. С Анекс ІV от 17.12.2015 г. към договора страните са се уговорили, че към датата на получаване на заявка за окончателно плащане по договора ползвателят е длъжен да насели обекта с 1850 броя патици и е длъжен да запази този брой животни до изтичане на период от 5 години от сключване на договора, в срок до 31.03.2016 г. ползвателят е задължен да увеличи броя на животните с още 106 150 броя патици и да запази този брой животни до изтичане на период от 5 години от сключване на договора. С анекс V от 25.03.2016 г. договорът се изменя в смисъл, че ползвателят е длъжен да засели животновъдния обект с 1 850 броя патици към датата на подаване на заявката за окончателно плащане, като в срок до 31.03.2016 г. следва да ги увеличи с още 11650 броя патици до запълване на капацитета на животновъдния обект от 13500 места. В срок до 31.03.2017 г. се задължава да достигне заложените съгласно бизнес плана 108000 броя патици годишно /осем оборота по 13500 бр./, като запази в животновъдния си обект този брой животни годишно в срок до 31.03.2021 г. при неизпълнение на тези задължение в уговорените за това срокове, ползвателят дължи връщане на получената по договора финансова помощ. На 22.12.2015 г. в полза на дружеството е извършено плащане в размер на 1 286 531,70 лв. С уведомително писмо от 05.05.2016 г., връчено на 16.05.2016 г., дружеството е уведомено, че при проверка на място са констатирани несъответствия, описани в контролен лист, като му е дадена възможност в 14-дневен срок да подаде писмени възражения. С писмо от 18.05.2016 г. дружеството е уведомено за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично вземане във връзка с констатации от извършена проверка на място в периода 25.04.2016 г. – 28.04.2016 г. На 14.06.2016 г. е подадено възражение срещу уведомителното писмо от 18.05.2016 г. и изложените в него констатации. На 21.06.2016 г. е издаден процесният АУПДВ, с който е установено недължимо плащане, поради неизпълнение от[Фирма 2] на нормативно заложените в чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и договорни уговорки в т. 4.23, б. „а“ и б. „г“ от Договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г. задължения да използва подпомаганите активи по предназначение и да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия в производството в рамките на период от 5 години, считано от сключване на договора, както и на т.4.33 от договора /нова, въведена с анекс ІV от 17.12.2015 г., изменена с анекс V от 25.03.2016 г./, в срок до 31.03.2016 г. ползвателят да насели животновъдния си обект и поддържа за период до изтичане на 5 години от сключване на договора общо 13500 броя птици.

В съдебното производство констатациите на проверяващите са потвърдени от разпитания свидетел Б. Г. – служител на ДФЗ, присъствал на проверката. Приети са и множество съдебно-технически експертизи. След изброяване на приетите доказателства по делото, решаващите мотиви на първостепенния съд са за доказано неизпълнение на условията по сключения договор между „НИК ФУД БГ“ ЕООД и Фонда.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК (в релевантната редакция към издаване на АУПДВ - ДВ, бр. 15/2010 г.) публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, И. Ш. и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, респ. от ръководителя на администрацията.

ЗПЗП (в релевантната му редакция към датата на издаване на процесния АУПДВ) не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени суми по финансирания от европейските земеделски фондове и свързаното с тях национално финансиране. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според нормата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Този вид вземания, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

След като в специалния закон – ЗПЗП не е регламентирана процедура за установяване на публични държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание, съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания.

Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. Следователно, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът, компетентен да установи публичното вземане. Липсата на материална компетентност е основание за нищожност на издадения от некомпетентния орган акт. (В този смисъл и Решения на ВАС № 993/25.01.2017 г. по адм. д. № 491/2016 г., № 13057/31.10.2017 г. по адм. д. № 6259/2016 г., № 3275/06.03.2019 г. по адм. д. № 6609/2018 г., № 8398/05.06.2019 г. по адм. д. № 2567/2019 г., № 15477/14.12.2020 г. по адм. д. № 9130/2020 г. и др.)

Пропускът на първостепенния съд да обяви нищожността на АУПДВ налага отмяна на постановеното от него решение и прогласяване на нищожността на акта – чл. 222, ал. 1 АПК.

По тези съображения касационната жалба на „НИК ФУД БГ“ ЕООД се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен, като се постанови друг, с който да се прогласи за нищожен процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3956/21.06.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

С оглед изхода на спора, неоснователна се явява и частната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ.

В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 125 411,00 лв. за държавни такси, разноски за свидетели и експертизи и заплатени адвокатски възнаграждения за четири съдебни инстанции, съгласно представения списък. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е необосновано и неоснователно, тъй като делото е от фактическа и правна сложност и се е развило в рамките на седем години.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5889/18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3933/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗЗД НИЩОЖЕН Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3956/21.06.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2538/29.03.2022 г. по адм. д. № 3933/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Д. Ф. „Земеделие“ да заплати на[Фирма 2], [ЕИК], разноски в общ размер на 125 411,00 (сто двадесет и пет хиляди четиристотин и единадесет) лева за четири съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА