Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. Я. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 6749 / 2022 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П. чрез юриск. Паланова срещу Решение №895 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело №2483/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, V-състав. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Божкови. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт пред тази инстанция.

Ответникът П. Б. чрез адв. О. намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Ответникът Н. Б. чрез адв. Б. счита касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.

Оспореното съдебно решение е постановено по повод обща жалба на Н. и П. Божкови срещу мълчалив отказ на Кмета на О. П. формиран по искане на двете физически лица с вх.№21 П-6199 от 29.06.2021г., представляващо искане за допускане изменение на ПУП на основание чл.135 ал.2 във вр. с чл.134 ал.1,т.1 и ал.2,т.1 от ЗУТ, включващо изменение и на плана за регулация, и на плана за застрояване, касаещо техен съсобствен имот с идентификатор 56784.509.156, част от УПИ I-за гробища, кв.1 по РП на Гробища на Рогошко шосе, гр.Пловдив.

Не е спорно, че преди да входират това искане, предходно производство е приключило между същите страни, предмет на Заповед №19ОА-1865 от 02.08.2019г. на Кмета на О. П. с която е отказано да се одобрят два проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и ПУП-ПР, като административният акт се е стабилизирал на дата 10.06.2020г. след оттегляне на жалбата на П. Б. срещу него(съгл. приложеното адм. дело №3202/2019г. по описа на Адм. Пловдив).

Видно е от представената по делото пред първата съдебна инстанция административна преписка, че още преди приключване на това дело, Божков входирал на дата 02.03.2020г. ново заявление с искане за допускане изменение на ПУП, в обхвата на посочения по-горе имот, което той в процеса на разглеждането му изменил няколкократно с допълнително входирани заявления( от 24.04.2020г.; от 20.05.2020г.; от 02.06.2020г. и от 26.06.2020г.), вкл. и с оглед едновременната висящност на това(в административната му фаза) и предходното(в съдебната му фаза) производства(в периода до 10.06.2020г.).

От тази преписка, а и от твърденията на ответника, не се установява от входирането на това заявление до дата 08.09.2020г.(датата на последния писмен документ, изхождащ от О. П. и касаещ това искане) да е налице положително произнасяне на компетентния за това орган Кмета на О. П. поради което следва да се приеме, че по това заявление е бил формиран мълчалив отказ. Това е така, тъй като до тази дата, а и значително време след това, липсва акт на компетентния за това орган, с който той да разрешава или отказва предложеното изменение, поради което е бил формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебно оспорване. Тук следва да се посочи, че не е налице идентитет(по см. на чл.27 ал.2,т.1 АПК) между предмета на предложението по това икане и по предходното, приключило с оттегляне на подадената жалба пред съда.

С искане от 21.05.2021г. Божков поискал от възстановяване на производството по издаване на административния акт по заявлението му от 02.03.2020г., като за основание били посочени чл.99 т.2 и чл.102 ал.2 АПК. Т.е. Божков поискал възобновяване на административното производството по издаване на поискания акт.

Именно и в хода на това производство по чл.99 и сл. от АПК на 29.06.2021г. Божков входирал паралелно и новото си искане за изменение на ПУП-ИПРЗ.

В тази връзка от страна на ответника се сочи наличието на две едновременно висящи производства, но това възражение се явява неоснователно.

В случая е висящо от една страна извънредно производство по чл.99 и сл. АПК, което в крайна сметка не е завършило с възобновяване от компетентни орган(а няма и данни Божков да е оспорил междувременно формирания очевидно мълчалив отказ от възобновяване) и едно редовно производство по издаване на индивидуален административен акт.

Отделно, настоящият касационен състав не намира, че е налице и идентитет между предметите на входирания проект на 29.06.2021г. и този по предходното искане от 02.03.2020г., по което е формиран мълчалив отказ, тъй като междувременно и последващо е налице промяна в приложимата правна рамка с оглед действието на Решение №14 от 15.10.2020г. на КС на РБ, с което е обявена за противоконституционна нормата на чл.208 ал.1 в частта, касаеща имотите, предвидени за озеленени площи, досежно тяхната възможност за отчуждаване времево от държавата/общините.

Освен това следва да се посочи, че ако Кметът на Общината е имал виждане, че едновременно са висящи две идентични по страни и предмет производства, е следвало да се произнесе с изричен писмен акт по приложението на чл.27 ал.2, т.2 АПК, какъвто актът на помощния орган ЕСУТ от 09.07.2021г., изпратен с писмо от Гл. архитект на Общината(на когото няма данни да се делегирани правомощия по ЗУТ в тази хипотеза) безспорно не е.

Или законосъобразен е извода на съда, че в случая е формиран мълчалив отказ на ответния Кмет, който подлежи на оспорване пред съда.

В жалбата си до последния обаче Божкови сочат, че оспорването им е допустимо, ако жалбата им бъде подадена в едномесечния срок по чл.149 ал.2 АПК.

Този извод обаче не може да бъде споделен.

Съгласно специалната норма на чл.215 ал.4 от ЗУТ и утвърдената практика на ВАС по въпроса за мълчаливите откази по ЗУТ, то същите подлежат на обжалване в специалния 14-дневен срок, а не в едномесечния срок по чл.149 ал.2 от АПК, която новела се явява обща спрямо специалната по ЗУТ.

В казусът срокът за произнасяне от органа по чл.135 ал.3 ЗУТ е едномесечен и след изтичането му започва да тече 14-дневният срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ за оспорване пред съда.

В случая органът е следвало да се произнесе до 29.07.2021 г.(така сочат в жалбата си и самите оспорващи). След този момент е формиран мълчалив отказ. Жалбата срещу него е входирана на 30.08.2021 г., т. е. след срока за оспорване по чл.215 ал. 4 ЗУТ. Същият е изтекъл на 12.08.2021 г., което прави жалбата им просрочена.

При наличие на просрочена жалба и на основание чл.159 т.5 АПК оспорването е следвало да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати, поради недопустимост. Като се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл.221 ал.3 АПК, жалбата се остави без разглеждае, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция от касационния жалбоподател за присъждане на разноски само за настоящата инстанция, ответниците дължат такива на О. П. в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА Решение №895 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело №2483/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, V-състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Б. и Н. Б. и двамата от гр.Пловдив срещу мълчалив отказ на Кмета на О. П. формиран по искане на Божкови с вх.№21 П-6199 от 29.06.2021г. и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.

ОСЪЖДА П. Б. и Н. Б. и двамата от гр.Пловдив да заплатят на О. П. направените разноски в размер на общо 100 (сто) лева за осъществена защита от юрисконсулт.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ