6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50969

гр. София, 22.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2617 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Кристална вода“ АД срещу решение № 94 от 27.10.2021 г. по в. гр. дело № 20213500500167/2021 г. на Търговищки окръжен съд (ТърОС), с което е потвърдено решение № 260017 от 25.03.2021 г. по гр. дело № 626/2020 г. на Видински районен съд, с което касаторът – ответник е осъден да заплати на ищеца Ю. Р. Х., на основание чл. 128 КТ, трудово възнаграждение за м. май 2017 г. в размер на 4 051. 63 лв., ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. и мораторна лихва в размер на 1 250. 38 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 15.06.2020 г.; трудово възнаграждение за м. юни 2017 г. в размер на 2 209. 98 лв., ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. и мораторна лихва в размер на 663.60 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 15.06.2020 г., и обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в размер на 5 979. 40 лв., ведно със законната лихва от 17.06.2020 г..

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в необсъждане на наведените от него доводи за „реално“ неизвършване на възложената работа по трудовия договор, при което не му се дължи договореното трудово възнаграждение за процесния период, и за неправилно определен от първоинстанционния съд момент на прекратяване на трудовото правоотношение. Моли атакуваното въззивно...