Решение по гр. д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50195

София, 22.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

при участието на секретаря Д. А.

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1431 /2022 г.

Производството е по чл.303, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на Х. Т. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 1207 /06.03.2020 г. по гр. д. № 4256 /2019 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1169 /21.10.2020 г. по гр. д. № 1697 /2020 г. на Варненския окръжен съд с посочено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.

С молбата за отмяна е представен препис от протокол от съдебно заседание от 22.10.2021 г. по гр. д. № 7326 /2020 г. на Варненския районен съд, с което е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза и самото заключение на съдебно-почеркова експертиза, че подписът в присъствен списък на собствениците, присъствали на ОС на ЕС на 14.12.2017 г. не е положен от Е. А. Ж., което се сочи като ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за твърдението, че едно от общите събрания, на които е взето решение за дължимите от молителя парични суми, не е надлежно свикано и проведено (че Е. Ж. не се е подписал и събранието няма законен кворум).

Ответникът по молбата за отмяна Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица] твърди в писмен отговор, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на предвидените в чл.305 ГПК срокове и че е неоснователна.

По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 184 от 30.05.2022 г.

За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел следното:

Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, предявен от етажната собственост (нататък и ЕС) срещу Х. Т. Т. за установяване по отношение на ответника, че съществува вземането, произтичащо от чл.51 ЗУЕС, по което е издадена заповед по чл.410 ГПК за парични суми съобразно решение на ОС на ЕС от 10.07.2017 г. за три тримесечия от януари до септември 2018 г. (сумите са посочени поотделно).

Ответникът Х. Т. Т. оспорва съдържанието на протокола от ОС на ЕС от 14.12.2017 г., на което Х. Т. Т. е бил освободен като управител на ЕС и вместо него за управител на ЕС е бил назначен В. С., с когото е сключен договор за управление, с твърдения, че при свикването и провеждането на общото събрание е липсвал кворум, като посочени за присъстващи лица не са участвали в ОС, от което следва, че няма надлежно проведено общо събрание, респективно валидни взети решения.

Въззивният съд е приел, че В. С. е надлежно избран за управител на ЕС.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че решението, с което е избран управителят на ЕС В. С. не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което поражда правно действие.

Относно решенията на ЕС от 10.07.2017 г., от 14.12.2017 г. и 16.04.2018 г., въз основа на които се предявява иска, 30-дневният срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС започва да тече от връчването /узнаването съгласно чл.16, ал.7 ЗУЕС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че възраженията срещу решенията на ЕС не следва да се обсъждат, поради тяхното преклудиране. Предвиденият в закона 30-дневен срок за обжалване е преклузивен, в този смисъл е константната съдебна практика – решение по гр. д. № 657 /2012 г., I г. о., с което е прието, че контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението.

Извън реда и определените срокове по чл.40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на приетото решение на ОС, включително и на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части (чл.48 ЗУЕС) и за разходите за поддържане и управление на общите част (чл.51 ЗУЕС). В този смисъл са решенията по гр. дела № 4294 /2014 г., № 657 /2012 г., определение по т. д. № 2280 /2015 г. и др.

Уважаване на иска за установяване на предявените вземания е обусловено от кумулативното наличие на следните условия: наличие на решение на ОС на ЕС за определяне на размера за отделните видове разходи и установяване на качеството на собственик на ответника.

Ищецът е доказал, че са взети валидни и влезли в сила решения на ОС.

Ответникът не е доказал фактите, изключващи отговорността му - че не дължи сумите, определени по решение на ОС на ЕС, плащане, давност, че неправилно е определен размерът на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата.

По основателността на молбата за отмяна:

Представеният с молбата за отмяна писмен документ – заключение на СПЕ по друго съдебно дело, не е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Съгласно приетото с ППВС 2 /1977 г. не е допустима отмяна по реда на чл.231, б. а ГПК въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица.

В т.4 от мотивите на постановлението е пояснено изрично, че член 231, б. а ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица.

Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК съответства на разпоредбата на чл.231, б. а ГПК (отм.)

В този смисъл е и последващата установената практика на ВКС (например решение по гр. д. № 889 /2012 г., на II г. о., решение по гр. д. № 3704/15, на I г. о.) съгласно която приетото по едно гражданско дело експертно заключение не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да бъде прието като писмено доказателство по друго дело.

Макар и да е било изготвено в писмена форма и да е било прието от съда, пред който е било представено, заключението на вещо лице няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото не може да бъде използвано направо по друго дело без изслушване на експерта.

Писмени доказателства по смисъла на тази разпоредба са само онези обективирани в писмена форма носители на информация, които съдът, при разрешаването на спора би могъл да вземе предвид, ако са били известни на страната и представени по делото. Експертизата представлява годно доказателство само в производството, за нуждите на което е изготвена.

Отделно от това, приетото по делото експертно заключение не може да има значение за делото, влязлото в сила решение по което се иска да бъде отменено, поради формирания в съответствие с установената практика извод на въззивния съд, че преклудираните възражения срещу решенията на ЕС, представляващи основание на иска, не следва да се обсъждат, тъй като контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен и е ограничен със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и извън реда и определените срокове по чл.40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на приетото решение на ОС, включително и на такова за разходите за поддържане и управление на общите част (чл.51 ЗУЕС).

От изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е осъществено основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Не е осъществено и посоченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, основано на твърдения за неистинност на документ, свързан с провеждане на общото събрание на ЕС, проведено на 14.12.2017 г.

Както беше посочено, решението, чието отмяна се иска, не е основано на документа, за който молителят твърди, че е неистински.

Също така, както е посочено и в определението, с което молбата за отмяна е допусната до разглеждане, молителят не излага твърдения и не представя доказателства за основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК – за извършено престъпление по НК, което да е установено по съответния надлежен ред – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК.

Поради което не може да се приеме за доказано твърдението, че неистинността на документа е установена по надлежния съдебен ред.

С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 600 лева за процесуално представителство от адвокат в производството по отмяна на влезли в сила решения, съгласно списък за разноски (л.115), чието уговаряне и заплащане (на разноските) е доказано с представеното пълномощно (л.66). Възражението на молителя за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК при предвиден в чл.9 от НМРАВ минимален размер от 500 лева е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.307 ГПК съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Т. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 1169 /21.10.2020 г. по гр. д. № 1697 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1207 /06.03.2020 г. по гр. д. № 4256 /2019 г. на Варненския районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.

Осъжда Х. Т. Т. да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица] сумата 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за това производство.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.