Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Д. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 6812 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. О. "Оперативни дейности" – Варна, Дирекция „О. К. , Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. А., против Решение № 769/06.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2388/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 170-ФК от 13.10.2021 г., издадена от Н. О. "Оперативни дейности" – гр. Варна, Дирекция „О. Д. , Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автоморга, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, [улица], стопанисван от „ВДК“ ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25 ал.1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.

От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона – касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл.22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът - „ВДК“ ЕООД, не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 170-ФК от 13.10.2021 г., издадена от Н. О. "Оперативни дейности" – гр. Варна, Дирекция „О. Д. , Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автоморга, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, [улица], стопанисван от „ВДК“ ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25 ал.1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.

За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 09.10.2021 г. при извършена проверка в търговски обект – – автоморга, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, [улица], стопанисван от „ВДК“ ЕООД, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е извършено нарушение на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) или от ръчен кочан, при една контролна покупка орган по приходите преди легитимация на 1 бр. дясно странично огледало за АУДИ А4 на стойност 30 лева, платени в брой. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0437500/09.10.2021 г.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципите на съразмерност /чл.6 ал.2 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мяркат. Цитирана е практика и на ВАС в този смисъл.

Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него

Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Именно съобразно така очертаните предели на съдебния контрол е извършена и дейността на съда при преценката за правилното приложение на материалния закон от административния орган.

В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Различен извод не следва и от посочения размер на извършеното плащане – 30 лева, местоположението на обекта, както и наличието на непогасени задължения към бюджета на търговеца.

Така изложеното, противно на доводите в касационната жалба, не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането й за 14 дни.

Всъщност въобще не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ около неговия среден размер (разликата с 1 ден не може да обоснове извод, че срокът е около минимума), съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т. е. каква е тяхната тежест. Няма конкретизация като точно размерът на плащането, установеното местоположение и /или наличието на непогасени задължения към бюджета (които очевидно не произтичат от неотчетени приходи от продажби) обосновават срока от 14 дни. В тази връзка и останалите общоприети постановки не могат да обосноват в своята съвкупност определянето на срок в размер от 14 дни.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при мотивиране продължителността на срока не са взети предвид обстоятелствата, че установената касова разлика е до размера на извършената покупка от проверяващите, което от своя страна не е индиция за системност на извършеното нарушение, както и че липсват данни за предходно извършени от задълженото лице нарушения на данъчното законодателство (което междувпрочем изрично е установено и от приложените към жалбата до АС – Варна два протокола, съставени от органи по приходите, в които е посочено че се изпълнява задължението за издаване на ФБ). При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ.

Или като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци.

Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил.

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски.

От ответника по касация не е заявена претенция за разноски, поради което и такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 769/06.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2388/2021 г. по описа на Административен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА