Р Е Ш Е Н И Е

№ 50198

София, 21.12.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. д.№4564 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Николай Банков, срещу решение №1396 от 13.08.2021 г. по в. гр. д. № 1488/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4813 от 11.11.2019 год. по гр. д. № 7722/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение наследниците на Б. Д. П. – Д. Б. П. и Е. Б. П., че не дължат на касатора общо 5407.58 лв. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г., представляващи начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН].

Въззивният съд е приел, че ответникът по иска не е установил, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е натрупана през периода след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията. Видно от протокола за монтаж на СТИ на процесния обект, показанията по тарифа 1.8.3 не са посочени. Не е доказано по безспорен начин, че СТИ за периода от датата на производството си до монтажа на 27.10.2015 г. не е бил монтиран другаде. При това на практика съществува възможността енергията да бъде отчитана само по тарифа 1.8.3. По този начин не може да бъде направен и извод,...