ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297

гр. София 22.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 4734 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. Г., чрез адв. И. Б., срещу определение № 1082 от 22.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1003/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 7595 от 23.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1698/2022 г. на Софийски градски съд. С последното е върната частната жалба от 30.12.2024 г. срещу разпореждане от 08.12.2024 г. за връщане на предявената от Г. искова молба.

Жалбоподателката поддържа, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да мотивира своя акт, като предостави изрични мотиви за своите правни заключения, респективно задължен ли е при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? – по въпроса се твърди противоречие с решение № 168/2019 г. по гр. д. № 4579/2016 г. на ВКС, І г. о. и решение № 124/2024 г. по т. д. № 342/2023 г. на ВКС, І т. о.;

2. Преценката по чл. 24, т. 1 ЗПП дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, въз основа на евентуалната основателност на иска или правната му сложност ли се извършва, или предвид съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат от делото и разходите за адвокатска защита? Твърди се противоречие с определение № 476/2008 г. по ч. гр. д. № 268/2009 г. на ВКС, ІV г. о.;

3. За предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по чл. 23, ал. 3 ЗПП – по този въпрос се твърди се противоречие с определение № 389/2013 г. по ч. гр. д. № 3691/2013 г. на ВКС, ІV г. о.;

4. Единствено липсата на средства ли обуславя допускането на правна помощ, или следва да се прецени във всеки случай и дали интересът от правосъдие не налага въпреки неспазването на имуществения критерий, все пак да бъде предоставена правна помощ на лицето, когато това е в негова полза и интересът да бъде предоставен достъп до правосъдие го изисква?

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба от Н. И. Г., която първоначално е върната с разпореждане от 15.06.2022 г. по гр. д. № 1698/2022 г. на СГС. Това разпореждане е отменено с определение от 08.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1974/2022 г. на САС и делото е върнато за провеждане на процедура по чл. 95 ГПК. С определение от 13.12.2022 г. СГС е отхвърлил искането на ищцата за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Срещу това определение е подадена частна жалба, която е върната с определение от 10.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1667/2023 г. на САС. С определение от 15.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1667/2023 г. на САС е оставена без уважение молбата на Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предоставяне на правна помощ. Това определение е потвърдено с определение от 23.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2023 г. на ВКС. Впоследствие, с разпореждане № 29652 от 08.12.2024 г. по гр. д. № 1698/2022 г. на СГС исковата молба отново е върната, поради неизпълнение на указанията на съда. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, която е върната с разпореждане № 7595 от 23.03.2025 г. по гр. д. № 1698/2022 г. на СГС. Последното е потвърдено с определение № 1082 от 22.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1003/2025 г. на САС, което се обжалва в настоящото производство.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че СГС с основание е констатирал нередовност на частната жалба от 30.12.2024 г. и е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса в производството по чл.274 и следв. ГПК в размер на 15 лв. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на тези указания. За тях жалбоподателката е била уведомена на 29.01.2025 г., но не ги е изпълнила нито в дадения от СГС срок, нито към момента на постановяване на разпореждането от 23.03.2025 г. Въззивният състав е съобразил, че съдебните актове, с които на жалбоподателката е отказано освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предоставяне на правна помощ са влезли в сила. Съдът е отбелязал и че се касае до поредица от частни жалби, които са нередовни по смисъла на чл. 262, ал. 1 ГПК вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, като жалбоподателката системно не изпълнява указанията на съда за отстраняване на тези нередовности. Позовал се е на практиката на ВКС, според която последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационно обжалване. При извършената служебна проверка не се установява същият да е нищожен, тъй като въззивното определение е постановено в писмен вид от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт и компетентност, като изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Определението не е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по редовна частна жалба, при наличие на положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за постановяване на акт по същество. Липсва и правен въпрос, по който обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване, като съображенията са следните:

По първия въпрос е налице трайна практика на ВКС, включително цитираната от жалбоподателката, съгласно която въззивният съд е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и да обсъди доводите и възраженията на страните. В конкретния случай апелативният съд не се е отклонил от тази практика, поради което и липсва допълнителната предпоставка за допускане на определението му до касационно обжалване. Въззивният състав се е произнесъл по тези оплаквания на жалбоподателката, които е преценил за относими, и е изложил мотиви защо обжалваното разпореждане не е нищожно, недопустимо или неправилно. Съдът е обсъдил дадените от първата инстанция указания и тяхното неизпълнение от жалбоподателката, което е обусловило връщането на частната й жалба. В допълнение към основните си мотиви съдът е анализирал действията и бездействията на жалбоподателката в производствата по всички подадени от нея жалби и е стигнал до извод, че се касае за злоупотреба с право.

Останалите три въпроса относно предпоставките за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК не са част от решаващите изводи на съда за потвърждаване на първоинстанционното разпореждане и в този смисъл не представляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане за връщане на частна жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Действително, жалбоподателката е направила искане да бъде освободена от внасяне на държавни такси по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, но с влязъл в сила съдебен акт това искане е било отхвърлено, както правилно е отбелязал въззивният съд. Ето защо и в производството по в. ч.гр. д. № 1003/2025 г. на САС не е можело този отказ да бъде преразгледан. Въпросът за предоставянето на правна помощ пък изобщо не е намерил израз в мотивите нито на първоинстанционното разпореждане, нито в обжалваното определение, с което това разпореждане е потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1082 от 22.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1003/2025 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.