№ 196
[населено място], 22.01.2026 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова
Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 1369 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ю. Б. АД срещу определение № 8396 от 29.04.2025г. по в. ч.гр. д. № 13269/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 34022 от 23.08.2024г. по гр. д. № 51120/2023г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ на банката срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. като наследници по закон на Х. Л. В.. От „Ю. Б. АД е било претендирно заплащане, при условията на разделност, на сумата от 22 187. 22 лева главница, както и на сумата от 4 049. 98 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.12.2014г. до 04.02.2016г., по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г., сключен с Х. Л. В..
Оплакванията на касатора са за неправилност на въззивното определение. Според банката производството е допустимо. Въззивният съд погрешно е приел, че се търси снабдяване с два изпълнителни титула за едни и същи вземания. Не е било съобразено, че наличието на издаден през 2016г. изпълнителен лист срещу Х. Г. В. по Договор за кредит HL 19702 от 08.03.2007г., без данни за образувано изпълнително дело и предприети изпълнителни действия, следва да бъде изключено, тъй като вземанията срещу този кредитополучател са погасени по давност. Кредитът е вече падежирал (от банката не е било правено изявление по чл. 60 от ЗКИ за предсрочна изискуемост срещу другия кредитополучател - Х. Л. В.) и задълженията й стоят неплатени и неудовлетворени.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Поставените въпроси са:
1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички конкретни факти и обстоятелства по делото и в тяхната взаимовръзка, като конкретно и ясно да изложи доводи върху кои факти и обстоятелства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доказателства основава изводите си за наличие или отсъствие на правен интерес от предявяване на иск?
Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 530 от 16.08.2024г. по гр. д. № 4521/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., на което въззивното определение противоречи.
2. Прекратява ли действието си договорът за кредит със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него? Запазва ли действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници?
Според касатора определението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение № 63 от 29.07.2019г. по т. д. № 1528/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
3. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение разпростира ли се спрямо неучаствалото по делото лице солидарен длъжник?
Касаторът сочи решение № 103 от 29.04.2013г. по гр. д. № 1663/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с което на въпроса е отговорено отрицателно.
4. Има ли кредиторът самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник и то обуславя ли правото му на съдебна защита срещу всички солидарни длъжници – обикновени, а не задължителни другари в процеса, до пълното му удовлетворяване?
Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 241 от 20.02.2018г. по т. д. № 985/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
5. Солидарните длъжници отговарят ли за една и съща престация пред един и същи кредитор и кредиторът може ли да иска изпълнение от всеки длъжник? Солидарните задължения самостоятелни ли са? Кредиторът разполага ли с правото да избере срещу кой от съдлъжниците да поиска издаване на заповед и да предяви претенцията си отделно или солидарно?
Касаторът се позовава на решение № 75 от 22.06.2022г. по гр. д. № 1329/2021г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
6. Наследникът на солидарен длъжник по договор за кредит става ли страна по съществуващото облигационно отношение между банката и наследодателя, като по силата на наследственото правоприемство (ex lege) и при приемане на наследството (изрично или конклудентно) става ли страна по договора за кредит?
7. Силата на пресъдено нещо разпростира ли се спрямо неучастващия солидарен длъжник по договора за кредит, като солидарността е възникнала по силата на закона и наследствено правоприемство – със смъртта на другия солидарен длъжник, която смърт е настъпила преди образуване на делото, а самото съдебно производство е образувано срещу живия солидарен длъжник и в качеството му именно на солидарен длъжник по договора за кредит?
8. В хипотезата на договор за банков кредит и двама солидарни длъжници при смърт на единия солидарен длъжник и наследяването му, касае ли се за различни правоотношения – между наследниците на починалия солидарен длъжник и кредитора (правоотношение 1), и живия (първоначален) солидарен длъжник и кредитора (правоотношение 2) за вземането по кредита? Кредиторът има ли право на иск срещу наследниците на починалия солидарен длъжник, което може да бъде упражнено независимо и в отделно производство от правото на иск спрямо живия първоначален солидарен длъжник на кредитора?
9. След смъртта на двама кредитополучателя – съпрузи по договор за кредит в различни периоди от време има ли правото кредитор съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗЗД да предяви иск срещу наследниците само на единия кредитополучател и в отделно и последващо производство да предяви иск срещу другата група лица в качеството им на наследници на другия кредитополучател?
10. Наличието на изпълнителен лист срещу един солидарен длъжник без предприемане на действия на принудително изпълнение по изпълнителния титул пречка ли е за кредитора да предяви осъдителен иск срещу другия солидарен длъжник?
Според касатора тези въпроси са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. оспорват подадената жалба. Съгласно заявеното от тях не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Изцяло се споделят изводите на състава на Софийски градски съд, както и на Софийски районен съд за недопустимост на производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:
Производството по гр. д. № 51120/2023г. пред Софийския районен съд е било образувано въз основа на искова молба от 21.04.2023г. на „Ю. Б. АД срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. за заплащане на дължими суми (главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси, нотариални такси и застраховки) по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г. В исковата молба е било посочено, че договорът за кредит е бил сключен с родителите на ответниците - Х. Л. В., починала на 02.10.2013г., и Х. Г. В., починал на 07.09.2017г., а ответниците дължат сумите при осъществено наследствено правоприемство. По кредита е било преустановено плащане на дължимите вноски за главница и лихва на 20.11.2014г., като е формирано просрочие и трайна забава, която е продължила до настъпване на падежа на договора – 20.03.2021г. Претендираната от банката главница е била в размер от 22 187. 22 лева, а възнаградителната лихва – 7 523. 01 лева, дължима за периода от 20.12.2014г. до 20.03.2021г.
В хода на делото е било направено уточнение, съгласно което сумите са претендирани при условията на разделност (по 1/3 от общия размер на дълга за всеки от ответниците съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН). Било е уточнено също, че исковете са водят срещу ответниците като наследници по закон на Х. Л. В. и като наследници на Х. Г. В., съдлъжници по договора за кредит.
Уточнението е било направено след възражение на ответниците, че въз основа на заявление на банката от 05.02.2016г. по ч. гр. д. № 6476/2016г. на Софийски районен съд е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.03.2016г. срещу Х. Г. В. за сума от 22 886. 30 лева главница и 4 049. 98 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2014г. до 04.02.2016г. Не е било спорно, че задълженията по договора за кредит са били поети за текущи нужди на семейството, съответно че е била налице солидарната отговорност на родителите на ответниците. От ответниците е било направено също възражение за изтекла погасителна давност.
Относно заповедното производство от ищцовата банка не е било отречено, че е приключило с издаване на изпълнителен лист срещу Х. Г. В.. Посочено е било, че въз основа на листа не е било образувано изпълнително производство (не са били предприети действия по принудително изпълнение). Също според посоченото от банката в исковото производство се е твърдяло различно обстоятелство – настъпване на падежа на задължението, а не автоматична предсрочна изискуемост, каквито са били обстоятелствата в заповедното производство. Дори да се приеме, че исковете срещу ответниците като наследници на Х. Г. В. не са допустими, то Х. Л. В. не е била страна в заповедното производство.
При тези обстоятелства с определение № 340 от 23.08.2024г. съставът на Софийски районен съд е прекратил производството по делото частично – в частта на искането за заплащане ответниците като наследници на Х. Л. В. и на Х. Г. В. на 22 187. 22 лева главница по Договора за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г., както и за сумата до размера от 4 049. 98 лева от възнаградителната лихва за периода от 20.12.2014г. до 04.02.2016г. За производството в тази част е било прието, че е недопустимо. Според мотивите на първоинстанционния съд за ищеца липсва легитимен правен интерес да предявява осъдителни искове. Предвид разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК за тези суми банката разполага с изпълнителен лист, издаден в производството по чл. 417 от ГПК срещу ответниците. Срещу заповедта за изпълнение ответниците не са подавали възражение. Приложима е била също разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК. Недопустимо е предяваването на иск за същото вземане. До смъртта на длъжниците - кредитополучатели солидарната отговорност ги е обвързвала, но тя не би могла да рефлектира върху размера на задължението на наследниците. Смъртта на солидарните длъжници прекратява солидарността и разделя задължението между наследниците пропорционално на техните части в наследствената маса. В случая наследници, които се явяват едни и същи лица, дължат разделно непогасената част от дълга по кредитното правоотношение. Според състава на първоинстанционния съд да се приеме противното, означава да се признае право на банката да се снабди с изпълнителни титули за едни и същи вземания срещу едни и същи лица.
С частна жалба „Ю. Б. АД е обжалвало определението в частта на прекратеното производство по отношение на ответниците като наследници на Х. Л. В..
С определение № 8396 от 29.04.2025г. по ч. гр. д. № 13269/2024г. на Софийски градски съд първоинстанционното определение е било потвърдено. Решаващият извод на въззивния съд е бил, че за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му, ако е оспорено, но не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че частната касационна жалба на „Ю. Б. АД срещу определението на Софийски градски съд в частта относно исковете за възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.12.2014г. до 04.02.2016г., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията, а при броя на ответниците по делото решението на въззивния съд относно тези искове е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и не подлежи на касационен контрол. Касае се за гражданско дело с цена на исковете под 5 000 лева, дори да бъде приет общ размер на претенцията от 7 523. 01 лева, така както тя е предявена с исковата молба на „Ю. Б. АД.
В останалата част частната касационна жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:
С оглед решаващите мотиви на въззивния съд, поставените от касатора втори, трети, шести и седми от въпросите (материалноправни) не могат да бъдат приети като такива от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и в частното касационно производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Въпросите са основани на обстоятелства, които въззивният съд не е възприемал. По-конкретно вторият от въпросите, идентичен с шести, е предпоставен от извод на въззивния съд, че договорът за кредит прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя. Такъв мотив обжалваното въззивното определение не съдържа. Третият въпрос (идентичен със седми) касае силата на пресъдено нещо на съдебно решение по отношение на неучаствал в производството солидарен длъжник, но въззивният съд не е формирал извод, че в такъв случай длъжникът е обвързан от съдебното решение.
Първият от въпросите на касатора (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните, като мотивира актовете си, в контекста на задълженията на този съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посоченото от касатора съдебно решение, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Въпросът е основан на оплакването, че съставът на Софийски градски съд не е отчел обстоятелството, че издаденият изпълнителен лист е бил само срещу единия кредитополучател по договора за кредит (Х. Г. В.). Съгласно изложените мотиви, съдът е отчел това обстоятелство, но е приел, че издаването на изпълнителния лист е достатъчно, за да обоснове липса на правен интерес от воденото ново исково производство и срещу ответниците като наследници по закон на кредитополучателя Х. Л. В..
Четвъртият, петият, осмият, деветият и десетият от въпросите на касатора (материалноправни) са идентични. Те съдържат питането дали кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки от солидарните длъжници, съответно техните наследници по закон.
Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като според мотивите на въззивния съд издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Х. Г. В. за сума от 22 886. 30 лева главница по договора за кредит е достатъчно с оглед правата на банката – кредитор както срещу него, така и срещу другия кредитополучател - Х. Л. В., съответно ответниците, нейни наследници по закон. Този извод не се споделя от касатора, според когото и в този случай кредиторът има самостоятелно и независимо право на съдебна защита срещу всеки един от солидарните длъжници, независимо един от друг, в отделни производства, включително срещу наследниците.
Налице е допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на определението с практиката на Върховния касационен съд, посочена от касатора.
Съгласно решение № 241 от 20.02.2018г. по т. д. № 985/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. всеки от солидарните длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за който се е задължил. Кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник и то обуславя правото му на съдебна защита срещу всички солидарни длъжници – обикновени, а не задължителни другари в процеса, до пълното му удовлетворяване. Солидарността цели да бъде обезпечено изпълнението. Сходни са съображенията, изложени в посоченото от касатора решение № 75 от 22.06.2022г. по гр. д. № 1329/2021г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Предвид практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, частната касационна жалба в допустимата й част е основателна. Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от тази практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон, и е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК). Неправилно от състава на Софийски градски съд е било прието, че издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу един от кредитополучателите по договора за кредит относно главницата е от значение за правата на кредитора и срещу другия солидарно отговорен кредитополучател. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Това е и при смърт на съдлъжниците и настъпило наследствено правоприемство, включително в полза на едни и същи лица.
При наследяване на един от солидарните длъжници, дългът се разделя между наследниците, така че всеки наследник остава солидарен длъжник, наред с останалите солидарни длъжници, само за своята част. Сливането на качеството „солидарен длъжник“, когато едни и същи лица са наследници на всеки от солидарните длъжници, води до единство на облигационното отношение между всеки от наследниците и кредитора занапред (никой не може да бъде солидарен длъжник със самия себе си), но не променя различните обстоятелства, при които са възникнали и са съществували задълженията на всеки от наследодателите - съдлъжници до смъртта им, преминали към правоприемниците. При солидарността, възникнала по уговорка между длъжниците и кредитора или по силата на закона, дължимият резултат е един (чл. 121, ал. 1 от ЗЗД), но всеки от солидарните длъжници се намира в отделна облигационна връзка с кредитора, макар и при взаимна зависимост на задълженията. Въпреки наличието на общ цял солидарен дълг юридическите факти, които пораждат солидарността, са различни, изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно (чл. 126, ал. 2 от ЗЗД), различни са последиците на някои погасителни способи (чл. 124 и чл. 125 от ЗЗД), а поради всичко това са различни и личните възражения, които длъжниците могат да правят (чл. 122, ал. 3 от ЗЗД). Наследникът остава задължен на основание дълга на всеки от наследодателите и кредиторът може да упражни правата си по отношение на него като правоприемник на всеки от починалите съдлъжници. Приложимо е правилото на чл. 122, ал. 2 от ЗЗД, че предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Това тълкуване съответства на целта на солидарността (да обезпечи кредитора), естеството й (предпоставяща съществуването на множество облигационни отношения) и правните последици на наследственото правоприемство. Сливането в едно лице на качеството солидарен длъжник не прекратява изцяло последиците на солидарността. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ЗЗД, релевираща сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник, но не и на качествата „солидарен длъжник“. В последния случай общи за станалите единни облигационни отношения с всеки от наследниците са само настъпилите след сливането обстоятелства, касаещи всеки един от тях.
Това е и в случая. След смъртта на кредитополучателя Х. Л. В. през 2013г. за задълженията й по договора за кредит (главница) са отговаряли ответниците – нейни деца и наследници по закон (чл. 5, ал. 1 от ЗН), приели наследството й, при съобразяване частта на Х. Г. В., неин съпруг и също наследник по закон. На отделно основание, като кредитополучател и солидарен длъжник, Х. Г. В. е отговарял за целия дълг. Издаването през 2016г. на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него, щом задължението за плащане на главницата не е било удовлетворено, не лишава банката от възможност да претендира сумите при условията на разделност от ответниците като наследници на другия кредитополучател, включително при настъпилата смърт на Х. Г. В. през 2017г., на когото ответниците също са наследници по закон (чл. 5, ал. 1 от ЗН). Обстоятелствата относно възникването и съществуването на вземанията срещу кредитополучателите са различни. Според банката - кредитор задължението на Х. Л. В. е възникнало по договора за кредит от 08.03.2007г., падежирало е съгласно уговорения в договора краен срок и е дължимо, а това на Х. Г. В., възникнало по същия договор, е било погасено по давност, за което са възразили и ответниците. Не се касае за претенция за двойно плащане на главницата, а за твърдение за нейна дължимост от ответниците – наследници, при условията на разделност, на различно основание с оглед характера на солидарността като лично обезпечение.
Обжалваното въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционното определение за прекратяване на делото в частта на исковете по чл. 430, ал. 1 от ТЗ на „Ю. Б. АД срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. като наследници по закон на Х. Л. В., за сумата от 22 187. 22 лева главница по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г., дължима при условия на разделност, следва да бъде отменено като неправилно, с връщане на делото на Софийски районен съд за продължаване на съдпроизводствените действия. Не е имало основание за прекратяване на производството по реда на 130 от ГПК като недопустимо.
При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд, за която не се установява да е неправилна или неактуална, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на което също се позовава касаторът.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на „Ю. Б. АД срещу определение № 8396 от 29.04.2025г. по в. ч.гр. д. № 13269/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 34022 от 23.08.2024г. по гр. д. № 51120/2023г. на Софийски районен съд в частта за прекратяване на производството по делото по исковете по чл. 430, ал. 2 от ТЗ срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. като наследници по закон на Х. Л. В., за заплащане, при условията на разделност, на сумата от 4 049. 98 лева възнаградителна лихва за периода от 20.12.2014г. до 04.02.2016г. по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8396 от 29.04.2025г. по в. ч.гр. д. № 13269/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 34022 от 23.08.2024г. по гр. д. № 51120/2023г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете по чл. 430, ал. 1 от ТЗ на банката срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. като наследници по закон на Х. Л. В., за заплащане, при условията на разделност, на сумата от 22 187. 22 лева главница по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г.
ОТМЕНЯ определение № 8396 от 29.04.2025г. по в. ч.гр. д. № 13269/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 34022 от 23.08.2024г. по гр. д. № 51120/2023г. на Софийски районен съд в посочената част.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.