О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3444

гр. София, 05.12.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1222 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. П. - чрез адв. В. В., против решение № 10001 от 08.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1914/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след отмяна на решение № 213 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 4858/2019 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Л. Л. П. срещу „Обединена българска банка“ АД отрицателен установителен иск, квалифициран с правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 23.10.2007 г. по гр. д. № 19043/2007 г. на Софийски районен съд, 45 състав, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М. Б. : 91 867.43 лв. - главница, ведно със законната лихва от 27.08.2007 г., 5 356.78 лв. - възнаградителна лихва за периода от 28.03.2007 г. до 26.08.2007 г., 5 356.78 лв. - наказателна лихва за периода от 28.03.2007 г. до 26.08.2007 г., 1 944.54 лв. - разноски, и 1 574.72 лв. - адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е достигнал до изводи, че : Предприетите изпълнителни действия от ЧСИ В. Н. срещу А. Т. (ипотекарен длъжник) прекъсват погасителната давност в образуваното пред ЧСИ М. Б. изпълнително производство срещу длъжника; Настъпилата перемпция за периода от 07.01.2013 г. - 07.01.2015 г. е без значение за давността, доколкото всяко поискано изпълнително действие я прекъсва и няма значение дали е поискано преди или след настъпване на перемпцията; Процесното вземане се погасява с изтичане на 5-годишна давност.

В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС по следните въпроси, обусловили изхода по делото : „Прекъсва ли всяко поискано изпълнително действие по изпълнителното производство настъпилата перемпция по него; Какво е значението на перемпцията по едно изпълнително производство, ако настъпването й е без значение за давностния срок по него, и загубва ли смисъла си този институт“. Наред с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на посочените въпроси формално е заявено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са и въпроси, за които е препратено бланкетно към чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, а именно : „Прекъсват ли давностния срок по отношение на ипотекарния длъжник предприетите изпълнителни действия срещу него в изпълнително производство, образувано единствено срещу длъжника по него; Прекъсват ли давностния срок по отношение на ипотекарния длъжник предприетите действия срещу длъжника в изпълнителното производство“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „О. Б. банка“ АД („ОББ“ АД) - чрез адв. П. В., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и липса на надлежно обосновано основание от кръга на уредените в чл.280, ал.2 ГПК, а по същество - за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбите на чл.37 ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК против решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил, че с предявения по делото отрицателен установителен иск се оспорва съществуването на вземане, обективирано в изпълнителен лист, издаден по реда на чл.242 ГПК (отм.) въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.237 ГПК (отм.). Поради това, като се е позовал на практика на ВКС, въззивният съд се е произнесъл, че определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.439 ГПК е неправилна и е квалифицирал иска с правно основание чл.124 ГПК. След като е констатирал, че променената правна квалификация не води до промяна в разпределението на доказателствената тежест и в предмета на доказване, въззивният съд е разрешил спора по същество в съответствие с възприетата от него правна квалификация като е изложил собствени мотиви за неоснователност на иска (Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 21.12.2006 г. е сключен договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот между Л. Л. П. и „ОББ“ АД, с който банката - ответник е предоставила на ищцата кредит в размер на 92 000 лв., усвоен изцяло на 29.12.2006 г., с краен срок за погасяване 28.12.2031 г. За обезпечаване на вземанията на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, притежаван в съсобственост от ищцата и от А. И. Т.. Поради неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита банката е предприела действия за предсрочно събиране на вземането си по реда на чл.19 от договора и на 23.10.2007 г. се е снабдила с изпълнителен лист по чл.237 ГПК (отм.), издаден в производството по ч. гр. д. № 19043/2007 г. на Софийски районен съд. Въз основа на изпълнителния лист на 03.01.2007 г. е образувано изпълнително дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М. Б., като с молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. П. и на основание чл.18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да предприеме необходимите действия за събиране на вземането срещу длъжника. На 05.10.2007 г. и на 02.11.2007 г. са наложени запори върху вземания на длъжника по сметки в различни банки. На 03.11.2008 г. взискателят е поискал и на 05.11.2008 г. съдебният изпълнител е издал удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК за присъединяване на взискателя към изпълнително дело № 123/2007 г. на ЧСИ В. Н., водено срещу ипотекарния длъжник по договора за кредит А. Т.. На 04.03.2009 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху вземанията на длъжника Л. П. за остатъка от сумата след проведена публична продан в изпълнителното производство срещу ипотекарния длъжник. На 23.11.2010 г. и след това на 16.01.2012 г взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 07.01.2013 г. е отправил искане до ЧСИ М. Б. да извърши опис и продажба на притежавани от длъжника движими вещи и на 17.07.2015 г. е направил ново искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В рамките на образуваното срещу ипотекарния длъжник изпълнително дело № 123/2007 г. по описа на ЧСИ В. Н. са предприети в периода 04.11.2008 г. - 28.10.2013 г. 9 бр. публични продани, насочени срещу ипотекирания за обезпечение на кредита съсобствен недвижим имот, като последната продан е проведена в периода 28.09.2013 г. - 28.10.2013 г. и имотът е възложен на купувач, а на 29.11.2013 г. получената от проданта сума е разпределена по предвидения за това ред.

При така възприетата фактическа обстановка по делото въззивният съд е достигнал до следните правни изводи : Към момента на образуване на изпълнителното дело срещу ищцата - длъжник е действало ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност за вземания, признати с влязло в сила решение, се прекъсва с образуване на изпълнително производство и не тече до неговото прекратяване. На 26.06.2015 г. е прието Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е дадено друго тълкуване на чл.116, б.“в“ ЗЗД като е прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко поискано и/или извършено от съдебния изпълнител изпълнително действие, а когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С тълкувателното решение - т.10, е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., но според приетото впоследствие Тълкувателно решение № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС отмяната на постановлението има действие занапред и правните последици, настъпили от осъществилите се до приемане на тълкувателното решение факти от значение за съществуващото между страните правоотношение, следва да се преценяват с оглед даденото в постановлението тълкуване, т. е. до 26.06.2015 г. отношенията във връзка с образуваното пред ЧСИ М. Б. изп. дело № 1373/2007 г. се уреждат съгласно задължителното тълкуване в ППВС № 3/1980 г., а след 26.06.2015 г. спрямо тези отношения е приложимо тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС с тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. По силата на ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията на „ОББ“ АД към ищцата Л. П. е прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 03.01.2007 г. и след тази дата е спряла да тече. До 07.01.2013 г. по изпълнителното дело регулярно и без прекъсване от поне две години са извършвани изпълнителни действия срещу длъжника, като е поддържана висящността на изпълнителното производство. В периода след 07.01.2013 г. до 07.01.2015 г. взискателят не е поискал и по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, с оглед на което на 07.01.2015 г. е настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и от тази дата за вземанията на взискателя по издадения срещу длъжника изпълнителен лист е започнала да тече нова погасителна давност. Въпреки присъединяването на взискателя в образуваното срещу ипотекарния длъжник изпълнително дело № 123/2007 г. по описа на ЧСИ В. Н., предприетите по това дело изпълнителни способи нямат отношение към висящността на изпълнителното дело срещу длъжника Л. П. и не препятстват настъпването на перемпцията по него. След 26.06.2015 г. - датата на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, перемпцията не е от значение за срока на погасителната давност, тъй всяко поискано изпълнително действия прекъсва давността, а според разясненията в Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за настъпването на тези правни последици е без значение дали искането за прилагане на съответния изпълнителен способ е направено преди или след възникване на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От перемирането на изпълнителното дело срещу П. на 07.01.2015 г. до 17.07.2015 г., когато взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземания на длъжника, не е изминал 5-годишен, съответно 3-годишен срок на бездействие на взискателя, който на 17.09.2016 г. отново е поискал предприемане на изпълнително действие - опис и продажба на движими вещи на длъжника. Отрицателният установителен иск за несъществуване на вземането по изпълнителния лист е предявен на 20.09.2016 г., спрямо която дата погасителната давност не е изтекла и с оглед на това искът е неоснователен. Изпълнителните действия, извършвани до 28.10.2013 г. по образуваното срещу ипотекарния длъжник изпълнително дело, към което кредиторът „ОББ“ АД се е присъединил като взискател, ползват взискателя на основание чл.457, ал.2 ГПК и също имат за последица прекъсване на давността - по конкретното дело, тъй като са насочени към събиране на вземането.

Съобразявайки константната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че за вземанията по изпълнителен лист, издаден по реда на чл.242 ГПК (отм.) въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.237 ГПК (отм.), не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, поради което вземането за главница се погасява с общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а вземанията за лихви - с тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Оплакването във въззивната жалба на ищцата за неправилно прилагане от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.110 ЗЗД по отношение на вземането за главница е преценено от въззивния съд като неоснователно. Изложени са съображения, че уговореното в договора за кредит връщане (погасяване) на предоставения кредит на отделни погасителни вноски с определен падеж е израз на съгласието на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части, без да превръща договора в такъв за периодични платежи, подчинени на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, в какъвто смисъл е практиката на ВКС.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, и е отхвърлил иска като неоснователен съобразно определената от него правна квалификация по чл.124 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните доказателства. Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Със законодателното изменение на чл. 280 ГПК от 2017 г. (ДВ бр. 86/2017 г.) като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са уредени вероятността въззивното решение да е нищожно и недопустимо и очевидната неправилност на решението (чл. 280, ал. 2 ГПК).

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищцата - касатор се е позовала бланкетно на чл.280, ал.2 ГПК, без да посочи кое от уредените в цитираната разпоредба самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване поддържа. При осъществяване на правомощията си в стадия за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.2, предл.1 или предл.2 ГПК за проверка на неговата валидност, съответно допустимост, по реда на чл.290 ГПК. От мотивите към решението не се установява при постановяването му да са допуснати тежки нарушения на закона - материален или процесуален, или решаващите правни изводи на въззивния съд да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика. С оглед на това съставът на ВКС приема, че няма основание решението да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Първият зададен във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос, макар и непрецизно формулиран, се отнася до значението на извършваните по изпълнително дело изпълнителни действия за настъпване на последиците по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (т. нар. перемпция) и за течението на погасителната давност за вземането, за чието принудително удовлетворяване е образувано изпълнителното дело. Въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като е относим към предмета на спора и е обсъждан от въззивния съд при формиране на изводите му по съществото на спора, но не е разрешен в противоречие с относимата задължителна практика на ВКС. Според възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (от категорията на годните да прекъснат давността), независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ; Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В друго прието от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение по въпросите на изпълнителното производство - Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., е разяснено, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от която дата с посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съгласно указанията в което по време на изпълнителното дело давност за вземането на взискателя не тече; При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г., погасителната давност за изпълняемите вземания тече от момента на прекратяването, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. В последното по време тълкувателно решение, с което е формирана задължителна съдебна практика по противоречиво разрешавани от съдилищата въпроси на принудителното изпълнение - Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2023 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция (т.3). В съобразителната част на същото тълкувателно решение е разяснено, че след като по висящо изпълнително дело е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл.116, б.“в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната, като от прекъсването й започва да тече нова давност; Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело - при перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителните способи, осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото, тъй като са осъществени и приключени като отделни процеси; Изтъкнатото в мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС - т.10, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл.433, ал.1, т.8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия като законна последица от прекратяването, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл.116, б.“в“ ЗЗД; Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, нито от възможността да прекъсне давността като поиска нови изпълнителни действия. Посочената задължителна практика на ВКС е съобразена от въззивния съд и обжалваното решение е постановено в съответствие с нея. За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 ГПК, въззивният съд е проследил хронологията на развитие на образуваното срещу ищцата - настоящ касатор изпълнително производство, взел е предвид всички поискани от ответника (взискател по изпълнителното дело) и извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия, годни да прекъснат приложимата за вземането на ответника погасителна давност, и е достигнал до решаващия извод, че погасителната давност не е изтекла към датата на предявяване на иска. Въззивният съд не е отрекъл правното значение на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а е приел, че нейното настъпване на 07.01.2015 г. (преди 26.06.2015 г.) е релевантно за течението на давностния срок, доколкото има за последица прекъсване на давността и поставя началото на нов давностен срок, прекъснат с поисканото от взискателя изпълнително действие на 17.07.2015 г. Предвид констатацията, че след тази дата взискателят не е бездействал, а е сезирал съдебния изпълнител с искания за предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на срока за перемпция, съдът е заключил, че давността е прекъсвана с всяко искане за прилагане на съответен изпълнителен способ срещу ищцата в качеството й на длъжник по изпълнителното дело, като по този начин е препятствано както настъпването на последиците по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, така и изтичането на давността. Съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС изключва възможността решението да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият въпрос, за който се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е хипотетичен и не кореспондира с конкретен решаващ правен извод на въззивния съд, обусловил изхода по делото, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.

Формулираните в изложението въпроси, за които е препратено бланкетно към чл.280, ал.1, т.3 ГПК, също не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изразил становище, че предприетите срещу ипотекарния длъжник изпълнителни действия имат значение само в рамките на образуваното срещу последния изпълнително дело, не и за воденото срещу длъжника друго изпълнително дело, като те също прекъсват давността поради идентичността на вземането, предмет на принудителното изпълнение. Същевременно, без да придава самостоятелно значение за спора на изпълнителните действия срещу ипотекарния длъжник, въззивният съд е отхвърлил отрицателния установителен иск след като е достигнал до извод, че погасителната давност за вземането е прекъсната и не е изтекла по причина на извършвани изпълнителни действия в изпълнителното дело, водено срещу ищцата в качеството й на длъжник по изпълнителния лист. При така направения решаващ правен извод поставените въпроси, чието значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е аргументирано от касатора, не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Разноски за производството по чл.288 ГПК не са поискани и не са доказани от ответника по касация, поради което не следва да се присъждат. В отговора по чл.287, ал.1 ГПК е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но тъй като процесуалното представителство е осъществено от адвокат, а не от юрисконсулт, разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК е неприложима и ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10001 от 08.01.2025 г., постановено по в. гр. д. 1914/2020 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :