О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50537София, 14.12.2022 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2811 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№9242/17.02.2022г., подадена от Ю. С. В.-Н. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Р. Д., срещу решение №859, постановено на 16.12.2021г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-б въззивен състав по в. гр. д.№9414/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Ю. С. В.-Н., че К. Д. К. и С. Й. К. са собственици на избено помещение без номер, с полезна площ от 15.90 кв. м., при граници/съседи: изток-двор, запад-коридор, север-мазе на П., юг-коридор и мазе на М.Д., принадлежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............, находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], вх.Б, ет.2 и Ю. С. В.-Н. е осъдена да предаде владението на 12.85 кв. м. от това избено помещение, както и да възстанови предишното фактическо положение като отдели за нейна сметка собственото на ищците К. Д. К. и С. Й. К. избено помещение в самостоятелно помещение и да им заплати обезщетение за времето, през което ищците са били неоснователно лишени от ползването на 12.85 кв. м. от собственото си избено помещение в размер на 2213.59лв. за периода от 01.06.2015г. до 31.12.2018г.
В изложението, инкорпорирано в касационната жалба, се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материално-правни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС – решение №146 от 25.06.2013г. по гр. д.№2443/2013г. на I г. о. на ВКС; решение №98 от 04.07.2018г. по гр. д.№3546/2016г. на I г. о. на ВКС и решение №138 от 23.01.2020г. по гр. д.№152/2019г. на II г. о. на ВКС.
На първо място поставя въпроса за допустимостта на обжалваното решение по съображения, че с исковата молба се претендира предаване владението на мазе с площ от 15.90 кв. м. без посочени съседи, като се твърди, че това мазе е присъединено към мазето на ответницата.
Освен това твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е установено по безспорен начин къде е разположено избеното помещение на ищците, като и в съдебно-техническата експертиза е посочено, че няма съвпадение на описаните съседи между соченото от ищците избено помещение и това, описано в нотариалния им акт за собственост. Поддържа, че тази липса на идентичност между твърдените граници на претендираиня имот и реалните такива е основание за отхвърляне на иска поради неговата недоказаност.
Поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС е и решението в частта за обособяване на реална част, доколкото в исковата молба и при изготвянето на експертизата не са посочени съседи на тази реална част, както и техническата възможност да се обособи такава. Твърди, че поради наличието на бетонна шайба откъм коридора е невъзможно да се отвори врата към евентуалното бъдещо мазе на ищците, както и че обособеното такова не би имало съседите, описани в документите за собственост.
Излага и съображения, свързани с уважената претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, основани на довода, че ищците за пръв път са обективирали претенцията си в нотариална покана, изпратена през месец юли, 2018г., т. е. преди тази дата не са заявявали претенции към нея. Поради това счита за неоснователна претенцията за посочения в обжалваното решение период (01.06.2015г. – 31.12.2018г.).
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. К. К.-К. в качеството на наследник на С. Й. К., чрез процесуалния си представител адв. С. Г. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
К. Д. К. и С. Й. К., починала в хода на производството и заместена от своите наследници по закон Д. К. К. (син) и М. К. К.-К. (дъщеря) в процесуалното правоотношение, а в материалното и от преживелия съпруг К. Д. К., са предявили срещу Ю. С. В.-Н. иск за предаване владението върху избено помещение без посочен номер по нотариален акт, с полезна площ от 15.90 кв. м., при граници/съседи: изток-двор, запад-коридор, север-мазе на П., юг-коридор и мазе на М.Д., с твърдението, че през 2015г. въз основа на договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма, са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се на третия етаж във вх.Б в сградата на [улица] [населено място], заедно с така описаното в нотариалния акт избено помещение. Поддържат, че ответницата по иска без правно и фактическо основание владее това избено помещение и го е обединила функционално с друго такова. Претендират също така Ю. С. да бъде осъдена да възстанови предишното фактическо положение като отдели за нейна сметка избеното им помещение в самостоятелно такова, както и да им заплати обезщетение за лишаване от ползването на избеното помещение за периода 01.06.2015г. – 31.12.2018г. Позовават се и на обстоятелството, че през месец юли, 2018г. К. Д. К. е отправил до Ю. С. нотариална покана, съдържаща същите искания, които обаче до датата на предявяване на исковата молба не са били изпълнени.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Ю. С. В.-Н. оспорва така предявените искове с твърдението, че през 2007г. е придобила правото на собственост върху апартамент, разположен на четвъртия етаж от същата сграда и оттогава владее прилежащото към апартамента избено помещение към двора при съседи: калкан, стълбище и коридор, с площ от 9 кв. м., което е било собственост на нейния праводател (продавач) Н. Н. А., която от своя страна през 1959г. го е придобила от своята майка И. Х. К., която пък е придобила имота през 1936г. като член-кооператор на жилищната кооперация по Закона за етажната собственост. Поддържа, че владение върху това избено помещение е упражнявано непрекъснато и необезпокоявано от 1936г. и до настоящия момент от собствениците на апартамента на четвъртия етаж, а понастоящем от нея. Твърди, че е извършила ремонт на мазето, защото това било належащо, но не е присъединявала части от други мазета чрез преместване на стени и не е обединявала функционално своето мазе с друго. Завява и възражение за придобивна давност.
От фактическа страна безспорно установени по делото са следните факти и обстоятелства:
Ю. С. В.-Н. и Й. Ф. Ю. Н. през 2007г. (н. а.№........, том ........, рег.№........, дело №........../2007г.) са придобили правото на собственост чрез договор за покупко-продажба върху апартамент №7, находящ се в [населено място], район „О.“, ул.Е. Й.“ №53, вх.Б, етаж IV, заедно със зимнично помещение с площ от 9.00 кв. м., при съседи: калкан, стълбище и коридор, и заедно с таванско помещение с площ от 10.00 кв. м., от продавача Н. Н. А., която при сключването на договора се е легитимирала с н. а.№ ......., том ........., н. д.№......../1959г., обективиращ договор за покупко-продажба, с който нейната майка И. Х. К. е прехвърлила правото на собственост върху този недвижим имот и в който площта на избеното помещение не е посочена.
И. Х. К. е придобила правото на собственост по реда на чл. 62 от Закона за етажната собственост (отм.) върху апартамент на четвъртия етаж откъм [улица], заедно със зимнично помещение към двора при вътрешни съседи: калкан, стълбище и коридор без посочена площ, за което е съставен н. а.№......., том .........., регистър ........, дело №........./1936г.
К. Д. К. през 2015г. (н. а.№......., том ......., рег.№......., дело №......./2015г.) е придобил правото на собственост чрез договор за покупко-продажба на десния апартамент, находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], на третия етаж, вход Б, , ведно с прилежащото таванско помещение без посочен номер и прилежащото избено помещение без посочен номер, с полезна площ на избеното помещение от 15.90 кв. м. и при граници/съседи на същото: изток-двор, запад-коридор, север-мазе на П., юг-коридор и мазе на М.Д., от продавачите Т. Е. Ж.-Т. и Е. И. Н..
На 12.10.2006г. е съставен Акт за частна общинска собственост №......., удостоверяващ, че Столична община въз основа на одобрен архитектурен проект от 03.10.2006г. и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, притежава право на собственост върху апартамент №1А на втори (първи надпартерен) етаж от същата сграда, чиито бивши собственици са Л., Л., Р., С. и Р. П., Е. П.-Е.. Като съседи на избеното помещение към този апартамент са посочени калкан, Я. Б., М. и коридор.
Въззивният съд при постановяване на обжалваното решение е взел предвид приетото по делото заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза, основана на посочената от вещото лице изходна позиция, че индивидуализирането на имота става с посочването на съседите, а не с квадратурата. Съобразено е, че според констатациите на вещото лице ползваното избено помещение от Ю. С. В.-Н. е с обща площ 21.85 кв. м., като тази площ не съответства на площта, която тя е придобила по силата на договора за покупко-продажба (9 кв. м.), както и че ползваното от нея избено помещение не съответства и по съседи на това, което е придобила по покупко-продажба. Взето е предвид, че относно местоположението на мазето, ползвано от Ю. С., сведения се съдържат в показанията на свидетелите и изслушването на вещото лице в съдебни заседания, като е установено, че зимничното помещение, което Ю. С. е придобила през 2007г. не е това, което владее в момента, различава се по площ и съседи от придобитото по силата на договора за покупко-продажба.
Въз основа на приетите две СТЕ и от изслушването на вещото лице в съдебни заседания въззивният съд е приел за установено, че в зимничното помещение, ползвано от Ю. С., са били извършвани преустройства, като е премахната част от съществуваща преградна стена към съседно избено помещение и е изпълнена нова преградна стена от тухлен зид, като при огледа на място се установило, че преграждането е извършено с единични тухли с варо-циментов разтвор, докато през 1932г. при построяването на сградата е използван изцяло варов разтвор. Прието е, че е налице обединяване на избено помещение с граници: изток-двор, запад-коридор, север-мазе на П., юг-коридор и мазе на М.Д., с част от съседно избено помещение с граници: изток-вътрешен двор, север-калкан, запад-коридор, юг-мазе.
Взето е предвид, че според експертизата предвижданията на проекта от 1932г. предвиждат обособяване на два броя избени помещения в сутерена в участъка вдясно от стълбището - мазе №1 при съседи:изток-двор, запад-коридор, север-мазе, юг-коридор, с приблизителна площ 14 кв. м. и мазе №2 при съседи: изток-вътрешен двор на имота, север-калкан, запад-коридор, юг-мазе, с приблизителна площ 10.30 кв. м., като при повторния оглед е установено, че размерите на помещение 2 (оцветено със зелен цвят при първоначалната експертиза) са 7.87 кв. м., а размерите на помещение 1 (оцветено с червен цвят при първоначалната експертиза) са 19.98 кв. м., като в приложение №1 към експертизата върху извадка от плана от 1932г. вещото лице е отразило в зелен цвят местоположението на процесното помещение съгласно нотариалния акт на първия собственик И. Н. К..
Съобразено е, че вещото лице е установило при повторния оглед, че достъпът до помещение, отразено с букви А-Б-В-Г в предходната експертиза, е ставал през общо помещение, отредено за тръби на канализация и водопровод, като е налице противоречие в частта за месторазположението на зимнично помещение вдясно от стълбището, между н. а.№......., том ......., от 30.08.2007г. и н. а.№........от 2005г. за апартамента на втория етаж.
Въз основа на анализ на приложените по делото документи за собственост-нотариални актове, в които обектите са описани с площ и съседи, приложените схеми, както и от разпита на свидетелите, въззивният съд е приел за доказано, че в участъка вдясно от стълбището по проекта от 1932г. са били предвидени и отразени два броя зимници - №1 и №2, показани върху плана от 1932г., като мазето на ищците, така както е описано в нотариалния акт от 2015г., съвпадат с избеното помещение, обозначено с червен цвят върху извадката от плана от 1932г. и попада в част от зимничното помещение, ползвано от Ю. С., която е придобила собственост върху 9 кв. м., а владее и ползва 21.85кв. м.
Съобразени са и показанията на разпитаните по делото свидетели Р. И. З.-П., К. Х. К. (внук на ищците), И. Й. А.-Л. (праводател на Ю. С.), В. Н..
Въз основа на показанията на св.З.-П., която живее на третия етаж в същата сграда, е прието за установено, че ползваното от Ю. С. мазе се намира срещу мазето на свидетелката (мазето на свидетелката е вляво, а на Ю. С. – вдясно), но свидетелката не знае чия собственост е това мазе; че мазето на свидетелката е на площадката, както и мазето на С. В. от втория етаж и на Ю. С.; че помещението под стълбите е на М. Д.; че тръбите на парното за прокарани през 80-90 години.
Въз основа на показанията на св.К. е прието за установено, че Ю. С. е ползвала процесното мазе, като той по поръка на дядо си и баба си я помолил да го напусне.
Въз основа на показанията на св.А.-Л. е прието за установено, че тя е била собственик на мазето, което се намира „като се слезе по стълбите в дясно, северната част калкан и източната част прозореца гледа към задния двор на кооперацията“ като площта на мазето била около 8-9 кв. м.
Относно местоположението на ползваното от Ю. С. мазе въззивният съд е основал констатациите си на показанията на св.Н., според които всеки апартамент в кооперацията има мазе, но не всеки го ползва, тъй като в началото на 80-те години е прокарано парно и „Т.“ е прокарала тръби навсякъде, като са рушени стени и има много боклуци, поради което се ползват само първите две мазета, които са непосредствено до вратата (в който смисъл въззивният съд е посочил, че данни се съдържат и в заключенията на вещото лице и изслушванията му в съдебни заседания). Прието е за установено от показанията на този свидетел, че Ю. С. е направила ремонт на мазето, когато купила апартамента, но и преди това то било функциониращо, а при предишните собственици А. било с площ от около 7-8 кв. м.
По отношение на местоположението на зимничното помещение на ищците и при съпоставяне на границите му по представения нотариален акт, по заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е достигнал до извода, че то фактически се намира в сочената от тях част от сградата. От анализа на схемата на помещенията, приложена към основното заключение на вещото лице, както и тази към допълнителното (Приложение №1) е прието, че от север сградата граничи с калкан, кота 0.00, като северната граница на мазето на ищците е П., така както е посочено в Приложение №1 от допълнителното заключение. За южната граница на мазето на ищците е прието, че се установява от съдържанието на нотариалния акт – коридор и мазе на М.Д., което е установено и от вещото лице при огледа на място, както и от приложените схеми.
За доказано е прието също така, че Ю. С. е извършила преустройства в зимничните помещения, като е изпълнила нова преградна стена от тухлен зид и в същото време е премахнала част от съществуващата стара преградна стена към съседното избено помещение, обединявайки собственото си такова с площ от 9 кв. м. с част от това на ищците, поради което към момента държи и ползва 21.85кв. м., от които по силата на договор за покупко-продажба притежава 9 кв. м.
По отношение на възражението на Ю. С., че е придобила правото на собственост върху процесното помещение по давност, въззивният съд е изложил на първо място съображения, основани на показанията на свидетелите по отношение на началния момент на установяване на фактическата власт и извършените впоследствие действия.
Прието е, че началният момент не е моментът на закупуването на мазето на 30.08.2007г., тъй като според показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и праводателя И. Й. А.-Л., когато свидетелката продала апартамента след смъртта на баща си, площта на мазето била около 8-9 кв. м., мъничко помещение, с правилна форма, а според св.З.-П. са правили ремонт през 2013-2014г. на трите мазета, които са на площадката, а и всички свидетели говорят за такъв ремонт. Поради това въззивният съд е приел за доказан като начален момент на намерението на Ю. С. за своене на вещта момента на извършения от нея ремонт между 2013-2014г., т. е. момента на извършване на преустройството. Взето е предвид, че до предявяването на иска на 31.12.2018г. не са изтекли 5 години, поради което за неоснователно е прието и възражението за придобиване на правото на собственост по давност при наведено твърдение за изтекла в полза на Ю. С. придобивна давност при добросъвестно владение.
Изложени са и съображения, че владението не е било добросъвестно, тъй като Ю. С. много добре е знаела действителния размер на зимничното помещение по нотариален акт, а именно 9 кв. м., както и обстоятелството, че с извършеното преустройство е усвоила квадратура дори по-голяма от първоначалната.
Поради това е прието, че са налице всички предпоставки на чл. 108 ЗС, обуславящи основателността на иска, тъй като е установено, че Ю. С. с фактически действия оспорва правото на собственост на ищците, като е присъединила площта от тяхното избено помещение към притежаваното от нея, завземайки тази част без правно основание, доколкото придобивна давност в нейна полза не е изтекла.
За основателен е приет и предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск, като е взето предвид, че след придобиване на собствеността върху избено помещение с площ от 9 кв. м., Ю. С. е извършила действия, чрез които е присъединила площ от избеното помещение на ищците към своето, като е премахнала една и изградила друга стена без при това да разполага с необходимите строителни книжа.
За основателна е приета и претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, като е взето предвид, че по причина извършените от Ю. С. действия и осъществяваното от нея ползване, ищците не могат да ползват по предназначение избеното помещение, което са закупили като прилежащо към апартамента им.
При така изложените от въззивния съд съображения и при тези данни следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по наведените от касатора доводи.
Действително в посоченото от касатора решение №138 от 23.01.2020г. по гр. д.№152/2019г. на I г. о. на ВКС е прието, че спорната реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното отграничаване в рамките на съществуващия имот – индивидуализацията може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението чрез граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба, а когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от индивидуализирания преди това недвижим имот заема, като в случаите на поземлен имот това означава да се посочат нейните граници.
С тази практика на ВКС при постановяване на решението въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид посочените в исковата молба граници на процесното избено помещение и обстоятелството, че се претендира предаване владението на цялото избено помещение, а не на реално обособена част от него. В рамките на така очертания спорен предмет съдът се е произнесъл, като е приел ревандикационния иск за основателен само за онази реална част, която е завзета от Ю. С., а по отношение на останалата част искът е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд и в тази част решението му не е било обжалвано. В случая не е претендирано предаване на владение върху реална част от избено помещение, поради което индивидуализация на такава реална част в исковата молба не е било необходимо да се извършва.
В посоченото от касатора решение №146 от 25.06.2013г. по гр. д.№2443/2013г. на I г. о. на ВКС е прието, че идентичност между два имота с различна индивидуализация към различни периоди от време съществува, когато се установи, че те съвпадат по местонахождение и поне три граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност. Посочено е, че сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същи момент и при съпоставяне на актовете за собственост и движението на собствеността на съседните имоти.
С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид обстоятелството, че сградата е строена въз основа на планове, изготвени през 1932г., като след този момент отделните самостоятелни обекти, както и прилежащите към тях избени помещения са променяли своя собственик, а освен това в приземния етаж са били извършвани и преустройства. Първоначалните изводи на въззивния съд са основани на плановете на сградата от 1932г., а последващите – на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза за извършваните преустройства и на показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. на съдържащите се в тях данни, че М. Д., собственик на самостоятелен обект в сградата, е извършила обособяване на част приземния етаж под стълбището в мазе. Именно М.Д. е посочена като актуален съсед на избеното помещение в нотариалния акт от 2015г. По отношение на посочения като съсед П. по делото от представения акт за общинска собственост е установено, че лица с фамилията П. са притежавали обект в сградата.
По наведените от касатора доводи, че в исковата молба и в изготвената експертиза не са посочени съседи на реалната част, както и техническата възможност да се обособи такава, следва да се отбележи, че изводът за обособяването, касаещ претенцията по чл. 109 ЗС, е основан именно на заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ и схемата по Приложение №1 към допълнителната експертиза, в която двете избени помещения са означени с различни цветове и разделителни линии, което позволява тяхната индивидуализация. Експертното заключение съдържа също така и данни, вкл. и снимков материал, за премахната стена, за новоизградена стена, които са посочени в обжалваното решение и които дават възможност да се прецени обема на преустройството, необходимо за възстановяване на претендираното от ищците избено помещение в съществуващия преди преустройството вид. При това следва да се отбележи, че доводи за липса на техническа възможност реалната част да бъде обособена, в производството и при спазване на установените в ГПК процесуални срокове не са били наведени. Не е посочена и практика на ВКС, в противоречие с която въззивният съд да се е произнесъл по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск – соченото от касатора решение №98 от 04.07.2018г. по гр. д.№3546/2016г. на I г. о. на ВКС не разглежда подобна хипотеза.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта по уважения иск по чл. 59 ЗЗД. Соченото от касатора обстоятелство, че нотариалната покана е получена през 2018г., с която дата свързва началния момент, от който може да бъде претендирано обезщетението за лишаване от ползване, в настоящия случай е ирелевантно. Отправянето на писмена покана е относимо към основателността на претенция за лишаване от ползване само в отношенията между съсобственици (арг. от чл. 31, ал. 2 ЗС), но е в хипотеза, при която собственикът е бил лишен от възможността да ползва своя имот по причина поведението на трето за собствеността лице. В последната хипотеза отправянето на писмена покана може да бъде свързано единствено с момента, от който се претендира обезщетение за забавено изпълнение, какъвто въпрос обаче в настоящия случай не се поставя, доколкото подобно обезщетение не е било претендирано и съответно присъждано.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №859, постановено на 16.12.2021г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-б въззивен състав по в. гр. д.№9414/2021г.
ОСЪЖДА Ю. С. В.-Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.7 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на адвокат С. Д. Г. от САК, личен №[ЕГН], със служебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, офис 20, адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. (шестстотин лева) на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: