О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50697

гр. София, 14.12.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 2328 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото адв. М. В. М., в качеството му на постоянен синдик на Енергоинвест-Р. К. АД /н/, срещу решение № 329/31.05.2021г. по т. д. № 2601/2020 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260 019/12.10.2020 г. по т. д. № 35/ 2019 г. на Окръжен съд – Враца за отхвърляне на предявения от него срещу Енергоинвест-Ремонтна компания АД /н./ и Пейпър конвертинг“ ЕООД иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на сключения между Енергоинвест - ремонтна компания“ АД /н./ и „Пейпър конвертинг“, договор за покупко-продажба от 01.12.2016г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том IX, рег. № 6623, дело № 1025 от 2016г. на нотариус В. В., с рег. № 338 на НК на РБ, на поземлен имот с идентификатор 12259.1008.414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място],[жк], с площ от 789 кв. м., както и на придявения при условията на евентуално съединяване иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и на обусловен иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на процесния имот.

Касаторът намира въззивното решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда, които не кореспондирали с установеното от фактическа и правна страна на спора. Въпреки, че въззивният състав е приел заключението на вещото лице В. за необосновано, при постановяване на решението си по съществото на спора е кредитирал именно първоначалното заключение с мотиви в обратния смисъл. Счита самия факт, че при повторната СТЕ са използвани сравнителни аналози, за каквито в. л. В. твърди, че не е могла да открие, което сериозно разколебава обосноваността на заключението й. Сочи, че от заключението на в. л. Върбанчоска /повторната съдебно-оценителна експертиза/ и трите недвижими имота, използвани като сравнителни аналози се намират в района на Хранително-вкусова зона на [населено място], където се намира и оценявания имот, като офертите доказват, че цените на недвижимите имоти в този район са били по-високи през 2016г., отколкото в началото на 2020г. Сравняваните имоти също били незастроени и в регулацията на града. Оценяваният недвижим имот е частна собственост и правото на собственост върху него е прехвърлено изцяло, а не в идеални части. От друга страна, в. л. В. е използвала за сравнителни аналози сделки с недвижими имоти, частна общинска собственост, с които се прекратява съсобственост между [община] и трети лица или се прехвърля собствеността върху поземлен имот на собствениците на законно построена сграда в него (по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС), като и при двата случая продажбата се извършва без търг или конкурс, като липсата на търг или конкурс не дават възможност в тези сделки за участват и трети лица, така че да се стигне до наддаване и постигане на реална пазарна цена спрямо търсенето. Предвид изложеното, касаторът намира за правилно и обосновано заключението на в. л. Върбанчовска, тъй като то отразявало реалната пазарна цена на оценявания имот в периода около релевантната дата, и е изготвено при използване на сравнителния метод, чрез намерени три имота за сравнителни аналози с характеристики и най-вече с местонахождение в района, в който се намира и оценявания недвижим имот. С оглед на това синдикът счита, че реалната пазарна цена на недвижимия имот, прехвърлен с атакуваната сделка, е тази, посочената от в. л. Върбанчовска цена - 26 900 лева, явяваща се над два пъти по-висока от цената, уговорената между ответниците. Тази разлика несъмнено сочи на съществено разминаване между „даденото“ и „полученото“ по сделката от страна на несъстоятелния длъжник и доказва настъпването и на последния елемент от фактическия състав по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Същевременно касаторът счита, че погрешно приетата цена в размер на 15 000 лева, включва и начисленият ДДС върху цената, след приспадане на който, се получава реално платена цена в размер на 12 500 лева, съответно се поддържа, че несъответствието между „получено“ и „дадено“ не е в размер на 3 520 лева, както приел въззивният съд, а е 6 020 лева, което представлявало приблизително 1/3 от пазарната оценка. Синдикът се позовава и на факта, че правото на собственост е прехвърлено срещу цена, незначително надвишаваща данъчната оценка /видно от нотариалния акт на сделката/, което обстоятелство, според жалбоподателя, само по себе си е достатъчен показателен за занижената цена по сделката, след като данъчната оценка се явявала около половината от пазарната цена по заключението на в. л. В..

Ответникът по жалбата и по делото, Пейпър конвертинг“ ЕООД, в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Счита, че не са налице цитираните от жалбоподателя обща и специалните предпоставки по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Намира въззивното решение за валидно, допустимо и правилно. Сочи, че апелативният състав в пълно съответствие с процесуалните правила е обсъдил всички доказателства по делото и е дал еднозначен отговор на въпроса защо приема, че по казуса не е налице значителна нееквивалентност на престациите по атакуваната от синдика сделка, обективирана в процесния нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Счита, че съдът правилно се бил позовал и на релевантната съдебна практика на ВКС, а именно на решение № 107/14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 на ВКС. Правилно е счетено, че действителната пазарна цена на имота надхвърля с незначителна сума заплатената цена по договора от 01.12.2016г., както и че в конкретния казус отклонението в цената е несъществено (под 23%), предвид състоянието на конкретния имот /липса на път, ограда и наличието на дървета и храсти, липса на канализация, ток/ към датата на неговото придобиване в сравнение със състоянито на имотите, спрямо които е приложен от вещото лице сравнителният метод.

Ответникът по жалбата и по делото „Енергоинвест-Ремонтна компания АД /н./ не преставя отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният състав напълно е споделил изложените от първоинстанционния съд мотиви за установеното от фактическа и правна страна, поради което е препратил към тях по реда на чл. 272 ГПК. С оглед на това е приета е за установена следната фактическа обстановка:

С решение № 1173/17.05.2019г. по т. д. №1275/2019г. на Апелативен съд-София е потвърдено с решение № 20/07.02.2019г по т. д. №129/2018г на Окръжен съд – Враца, с което по отношение на Енергоинвест-Р. К. АД е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като е определена нова начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2013г.

С нотариален акт за покупко-продажба на процесния поземлен имот с идентификатор 12259.1008.414 длъжникът Енергоинвест-Р. К. АД /представлявано от Ц. Н./ е продал имота на П. К. ЕООД /представлявано от Е. Б./ срещу цена от 15 000 лева с включено ДДС, която купувачът е заплатил по банков път. С протоколно определение от 03.12.2019г. е прието за безспорно по делото, че страните по делото не спорят относно обстоятелството, че към момента на продажбата процесния имот не е бил застроен и сградите в него са построени след покупко-продажбата. От представените от ищеца удостоверения за съпруга и родствени връзки на лицата Ц. Й. Н. и Е. Л. не е установена роднинска връзка между Ц. Й. Н. и Е. Л. Б..

За установяване дали възмездната сделка е сключена при нарушение на принципа на еквивалентност на престациите и дали даденото значително надхвърля по стойност полученото в първоинстанционното производство са приети две съдебно оценителни експертизи. Между оценките на двете вещи лица е налице значителна разлика относно стойността на процесния имот, като според екпертизата на вещото лице В. стойността на процесния имот е 18 520 лева, а според заключението на вещото лице Върбанчовска - 26 900 лева.

Окръжният съд е възприел заключението на първата експертиза. Мотивирал се е, че оценката на процесния имот в това заключение е формирана, при отчитане на данните за реални продажби, както и на базата на офертни цени за сходни имоти, находящи се в района на процесния имот към датата на извършената продажба - 01.12.2016г. Въпреки че реализираните сделки касаят имоти частна общинска собственост, съдът се е позовал на посоченото в заключението, че цената на същите на 1 кв. м. са съизмерими с цената на 1 кв. м от имота, предмет на офертата. Съдът не е кредитирал заключението на повторната експертиза, тъй като същото се основава само на офертни цени, тъй като от отразеното в него става ясно, че през м. декември 2016г. няма реализирани сделки за продажби на обекти, подобни на процесния имот. Също така е взето предвид, че приложените от вещото лице оферти касаят имоти, за които е отразено, че в тях са налични ток и вода, докато оценяваният имот към момента на продажбата не е бил захранен с ток и вода и не е била налична канализация, обстоятелства отбелязани от вещото лице като факт, но не и като въздействие върху определената цена. За да не възприеме това заключение, съдът е съобразил и показанията на свидетелите Н. П. П. и И. А. О. относно състоянието на имота, непосредствено след придобиването му от ответника ПЕЙПЪР КОНВЕРТИНГ“ ЕООД. Според тях се касаело за имот, който към този момент е бил една поляна с дървета и храсти и до него нямало ток, вода и газ, а пътят не е бил асфалтиран. С оглед на това, окръжният съд е заключил, че предвид спецификата на имота, неговото предназначение и местоположение, и липсата на абсолютно идентичен аналог на пазара, приложеният от първото вещо лице метод отразява действителната стойност на имота. Ето защо е приел, че пазарната оценка на процесния имот към момента на продажбата - 01.12.2016г., е 18 520 лева, така както е посочено от вещото лице по първоначалната експертиза. Също така съдът е счел, че това е крайната цена за купувача, предвид факта, че в заключението не е посочено изрично включен ли е в тази цена ДДС, която цена надхвърля продажната цена по атакуваната сделка с 3 520 лева. Съдът е намерил това надвишение е незначително, тъй като действителната пазарна цена на имота надхвърля с 23% заплатената цена по договора от 01.12.2016г. Посочено е, че отклонението в цената не е съществено, предвид състоянието на имота и неговите специфичните характеристики. С оглед изложеното, доколкото е достигнал до извод, че не е налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, тази претенция е счетена за неоснователна.

За да отхвърли евентуалния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД окръжният състав е намерил, че липсват каквито и да е доказателства, че приобретателият по сделката е знаел за увреждащия й характер. Счел е за неприложима и презумпцията по чл.649, ал.4 ТЗ.

Предвид отхвърлените от съда исковете с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и чл.135, ал.1 ЗЗД, е намерил за неоснователен и обусловеният осъдителен иск по чл.108 ЗС.

Апелативният състав е определил за основен за разрешаването на спора въпросът, коя от двете приети по делото експертизи, следва да бъде кредитирана, тъй като вещите лица са използвали различни пазарни аналози.

Намерил е за неоснователно възражението, че не следва да се кредитира заключението на ещото лице. В., тъй като използваните цени от сделки с недвижими имоти на общината били занижени. В тази връзка решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл. 41 ЗОС, според която разпоредителни сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост се извършват по пазарни цени, които не могат да бъдат по - ниски от данъчните оценки и се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители. Това правило се прилага и в случаите на чл.36 ЗОС при прекратяване на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица. Посочено е, че съгласно чл.41, ал.4 ЗОС, общините са длъжни да поддържат публичен регистър за разпоредителните сделки с имоти – общинска собственост, като част от данните в тях са тези за пазарната оценка на имотите. Подчертано е, че именно от този регистър са и пазарните оценки на два от имотите, използвани от в. л. В. за пазарни аналози.

Апелативният състав е приел, че приложените в заключението на в. л. Върбанчовска пазарни аналози от офертни цени не следва да бъдат взети предвид, тъй като няма данни при какви цени и дали са реализирани имотите, както и предвид характеристиките на тези имоти, за които е отбелязано, че са с ток и вода, а според приложените по делото доказателства и констатациите за техническите характеристики на обекта в експертизата на в. л. Върбанчовска към м. декември 2016 г. в процесния имот не са налице ток, вода и канализация. Взети са предвид и показанията на свидетелите, че имотът преди продажбата е представлявал земя, обрасла схрасти и дървена. Предвид изложеното, съдът е заключил, че независимо от приложените корекционни коефициенти, използваните от в. л. Върбанчовска пазарни аналози имат съществени несъответствия с характеристиката на процесния имот през м. декември 2016г. и за това не могат да бъдат обективен израз на пазарната стойност на имота към датата на сключване на атакуваната сделка.

Въззивната инстанция е намерила за неоснователно и възражението, че пазарната оценка на имота от 18 520 лева, показва несъответствие с получената по сделката цена от 15 000 лева, обосноваващо обявяването на сделката за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Налице е позоваване на решение № 107/14.11.2011 г. по т. д. № 742/ 2010 г. на ВКС, че наличието на неравностойност, т. е. на несъответствие на договорената цена с действителната стойност на придобитото имущество или цените на разменените престации, не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност, а за да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително, преценено във всеки конкретен случай. В настоящата хипотеза, съдът е отчел фактическото състояние на имота към сключването на сделката, а именно, без ток, вода, канализация, без да е асфалтиран, обрасъл с дървета и храсти. С оглед това е намерил разликата между цената на даденото и цената на полученото за незначителна неравностойност по смисъла на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, поради което и предявеният главен иск за неоснователен. Прието е, че неоснователността на главния иск, обуславя неоснователност и на обусловения от него иск по чл.108 ЗС.

По отношение на предявения като евентуален иск по чл. 135 ЗЗД, предвид липсата на конкретни възражения във въззивната жалба на ищеца, спрямо правилността на решението в тази част, въззивния съд е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като е намирал решението за валидно, допустимо и правилно.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира изводите си за наличие / липса на значително надвишаване на даденото по атакуваната сделка в сравнение с полученото по нея, като основание за успешното провеждане на отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ?; Твърди се противоречие на акта с решение № 106/31.05.2013 г. по т. д. № 388/2012 г. на ВКС.; 2/ Преценката на съда дали неравностойността на престациите е значителна и дали обуславя недействителност на атакуваната с иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ сделка, следва ли да се основава на обективни критерии, и какви биха били тези критерии, когато предмет на сделката е прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот?; Твърди се несъотвествие на акта с решение № 107/14.11.2011г. по т. д. № 742/2010г. на I т. о. на ВКС.; 3/ Допустимо ли е съдът при преценка на правилността и обосноваността на заключението на вещото лице да разисква по същество въпроси от компетентността на съответната експертиза, или оценката на заключението следва да се основава на другите доказателства по делото?“ Позовава се на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК – очевидна неправилност.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Първият въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като въззивният съд, противно на твърдението на касатора, е взел предвид всички доказателства по делото и е направил извод за липсата на значителна нееквивалентност на престациите, съобразявайки се с всички конкретни за процесната сделка обстоятелства, в съответствие с практиката на ВК, поради което и въпрос втори, свързан с обективността на критериите за преценка на значителната нееквивалентност на насрещните престации, не може да предпостави допускането на решението до касация. В решение № 117/23.03.2020г. по т. д. № 3129/2018г. на I т. о. на ВКС по същество е прието, че при преценка на еквивалентността на престациите и тяхното значително несъответствие, от значение са всички конкретни обстоятелства относно атакуваната сделка, а в решение № 107 /14.11.2011 г., т. д. № 742/2010г., I т. о. е посочено, че не може да бъде въведен единен критерий за това, кое е „значително“ (като например абсолютна или относителна стойност на престациите) при извършване на преценката дали „даденото значително надхвърля по стойност полученото“, тъй като преценката е конкретна във всеки отделен случай ( решението е постановено по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, чийто фактически състав също съдържа елемента „даденото значително надхвърля по стойност полученото“).

Последният въпрос също не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като въззивният съд подробно е изложил мотиви, защо кредитира или не съответните заключения на вещите лица – оценители, като решаващият състав, противно на твърдението на касатора, се е позовал на фактическите констатации в самите заключения относно състоянието на процесния имот към момента на продажбата и характеристиките на имотите, ползвани като пазарни аналози, вкл. и на свидетелските показания, както и на това дали има реални продажби или се касае само до оферти за такива, вкл. е взел предвид правните норми, съобразно които оценката на имотите - общинска собственост се извършват по пазарни цени, което е от компетентността на съда, съобразно константната практика на ВКС по чл.202 ГПК.

С оглед на това, че решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, не е налице не само соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва промяна на закона или на обществените условия, които да налагат промяна на дадените от ВКС тълкувания.

На последно място, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци.

Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване.

С оглед изхода на делото, на основание чл.649, ал.6, изр. 2-ро, предл. 2-ро ТЗ, Енергоинвест-Р. К. АД /н/, ЕИК[ЕИК], следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 225 лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329/31.05.2021г. по търг. дело № 2601/2020 г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА, на основание чл.649, ал.6, изр. 2-ро, предл. 2-ро ТЗ, Енергоинвест-Р. К. АД /н/, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 225 лева за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.