Р Е Ш Е Н И Е

№ 727

гр.София, 04.12.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАпри секретаря А. Ч. като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 415/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на М. С. С. и К. И. С., чрез адв. А. С., за отмяна на влязло в сила решение № 1186/16.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1524/2023 г. от Бургаския окръжен съд.

С влязло в сила определение, молбата е върната и производството е прекратено в частта, основана на твърдене за наличие на „нови обстоятелства и нови доказателства“.

В останалата част, молителите излагат съображения, попадащи в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – исковата молба била изпратена на адреса, посочен от ищцата, който бил постоянният адрес на двамата ответници, но в действителност те не живеели повече от осем години на посочения адрес. Адресът по местопребиваване бил добре известен на ищцата, тъй като ги е посещавала; на адреса по местопребиваване ответниците са били призовавани в досъдебното производство, както и по телефона. М. С. в кореспонденцията си с [община] е посочвал за обратна връзка едновременно постоянния си адрес и адреса по местопребиваване. Молителите считат, че ищцата умишлено не е посочила за призоваване техния адрес по местоживеене.

Ответникът по молбата О. В. В. излага съображения, че тя е неоснователна в частта й по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата изхожда от легитимни страни, срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, като съдържа минимално необходимото съдържание за редовност; подадена е в срок. Молителите твърдят, че са узнали за решението при връчването на призовки за принудително изпълнение и на съобщение за насрочен опис на недвижимия им имот. По делото липсват доказателства кога призовката и съобщението са връчени на К. И. С. и М. С. С., но съдът приема, че това е станало не по-рано от 08.10.2024 г. – датата, на която са изпратени и двата документа. Молбата е подадена преди да изтече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от 08.10.2024 г., а именно на 09.12.2024 г.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Не е налице хипотезата, на която се основава молителя.

За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието й в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани.

Нито една от посочените хипотези не е налице в случая.

Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.47 ГПК. Посоченият от ищцата още с исковата молба адрес за призоваване на ответниците, съвпадат с настоящия и постоянния им адрес. Фактът е удостоверен и чрез справка за регистрация.

На този адрес молителите не са намерени от призовкаря, който е отбелязал, че не пребивават там, което е констатирано при спазване на правилата на чл. 47, ал. 1 ГПК. При тези данни, правилно съдът е разпоредил връчване на съобщението до М. и К. С. чрез залепване на уведомление. Възможностите за издирване на адреса им, са изчерпани. В случая, адресът на С. не е неизвестен по смисъла на чл. 48 ГПК, за да се връчи съобщението до тях от съда чрез публикация в неофициални раздел на ДВ. В цитираната разпоредба изрично е разяснено, че в тази хипотеза ответникът няма адресна регистрация, като адресът му в чужбина не е известен на ищеца. В случай на известен адрес, на който ответникът не пребивава, разгласата за висящото дело се извършва чрез залепване на уведомлението – идеята на законодателя е, че в този случай има по-голяма възможност страната лично или чрез други лица, да научи за висящото дело, отколкото, прочитайки обявата в ДВ. Неотносими са и доводите относно приложението на чл. 29 ГПК, доколкото няма данни, които да сочат на хипотезите, уредени в цитираната разпоредба.

Неоснователни са също и доводите в молбата за отмяна, че С. е трябвало да бъдат уведомени на [улица] [населено място], на който твърдят, че пребивават постоянно повече от 8 години. Този адрес съдът не е имал възможност да установи след извършване на справките по чл. 47, ал. 3 ГПК. Страните, след като твърдят, че повече от 8 години не пребивават на адреса, на който са призовавани по приключилото дело, е следвало добросъвестно да извършат съответна смяна на настоящ/постоянен адрес. Ищцата не е била длъжна да сочи друг адрес, като не се установява злоупотреба от нейна страна. Какви адреси е сочил М. С. за кореспонденция с общината и на какъв адрес той и К. С. са призовавани в досъдебно производство, няма отношение към отговорността на съда по гр. д. № 8130/2022 г. на БРС да издирва евентуално къде е местонахождението им, нито задължава ищцата да проверява възможни източници относно същото обстоятелство. Нещо повече, назначаването на адвокат по чл. 47, ал. 7 ГПК възлага върху него отговорността да осъществи евентуално контакт със страните, които представлява, вкл. да събере достъпна информация относно местонахождението им. Наред с това, следва да се посочи, че самите молители М. и К. С., по друго дело между същите страни (6614/2020 г. на БРС), но вече в качеството си на ищци, сами са посочили в исковата молба за свой адрес този, на който е извършено и залепването по чл. 47 ГПК по настоящото по гр. д. № 8130/2022 г. на БРС, т. е. онзи адрес, за който в молбата за отмяна твърдят, че през същите осем години, не пребивават. По настоящото производство отново сочат постоянните си адреси, а не този на [улица], т. е. продължават да заявяват пред съдилищата същия, като мястото, на което могат да бъдат намерени, съответно да получат съобщения и призовки.

Съобщения по делото, чиято отмяна се желае, са извършвани чрез особения представител, назначен на С. от съда, който е осъществявал процесуално представителство по делото за страните. Следователно те са била надлежно представлявана по делото. Евентуално недоволство от качеството на предоставената адвокатска услуга няма отношение към хипотезите за отмяна по чл. 303 ГПК.

По изложените съображения, молбата за отмяна на посоченото отменително основание следва да бъде оставена без уважение.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, подадена от М. С. С. и К. И. С., за отмяна на влязло в сила решение № 1186/16.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1524/2023 г. от Бургаския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: