Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 6932 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби – на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ и на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, и двамата представлявани от гл. юрк. М. Д., против решение № 1101/15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 705/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив.

Касационните жалби са идентични по своето съдържание. С тях решението на АС - Пловдив е оспорено като неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, като се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт, алтернативно – делото да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касаторите претендират разноски за двете съдебни инстанции. При условията на алтернативност правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът –„НИВЕРА 09“ ООД, [ЕИК], в писмена молба, депозирана чрез процесуален представител адв. Д. К., заявява, че оспорва касационните жалби, като няма доказателствени искания и моли да се даде ход по същество на делото. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

1. По касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“:

Производството пред АС – Пловдив се е развило въз основа на жалба на „НИВЕРА 09“ ООД срещу Уведомително писмо № 377/подмярка 6.4.1 изх. № 01-2600/1084 от 02.03.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта по т. II, с която са приети за недопустими за финансиране част от заявените от дружеството - кандидат разходи в процедурата чрез подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други земеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

В първоинстанционното производство по реда на чл. 153, ал. 1 АПК е бил конституиран като ответник издателят на оспорения акт – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“. В проведеното на 17.05.2022 г. последно открито съдебно заседание по делото на основание представените от процесуалния представител на ответника доказателства и направеното от него искане съдът е заличил като ответник по делото заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и е конституирал като такъв изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“. Предвид така извършената промяна в страните, с постановеното първоинстанционно решение съдът е отменил Уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор (като издател на акта) и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (конституиран на мястото на заместник-изпълнителния директор като ответна страна) за ново разглеждане и произнасяне по проектното предложение на „НИВЕРА 09“ ООД с идентификационен № BG06RDNP001-6.003-0263 по ИСУН в процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други земеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

При тези данни заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е престанал да бъде страна по делото, считано от 17.05.2022 г. Като такава е конституиран изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ (с оглед на представените пред съда доказателства към посочения момент). Следователно именно спрямо изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като ответник в първоинстанционното производство се разпростират правните последици на силата на пресъдено нещо на постановеното на 15.06.2022 г. решение по делото. Поради това заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не разполага с процесуално право за касационно обжалване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Поради липсата на статут на страна в първоинстанционното производство (по-конкретно поради загубата на това си качество в хода на съдебното производство и конституирането на друг субект като ответна страна по жалбата въз основа на данните, които са били известни на съда както към момента на приключване на устните състезания по делото, така и при постановяване на съдебното решение) касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото, в тази му част - да се прекрати.

2. По касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение, след проверка на събраните по делото доказателства, АС - Пловдив е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при извършване на оценката на подаденото от „НИВЕРА 09“ ООД проектно предложение по процедура № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други земеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. По специално, нарушението се изразява в липсата на извършена техническа и финансова оценка на предложението от втори член на оценителната комисия по чл. 33 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съдът е установил, че комисията е структурирана по надлежния ред, но липсват доказателства за изпълнение на изискването на чл. 19, ал. 3 от Постановление на Министерски съвет № 162 от 05.07.2016 г., съгласно което техническата и финансова оценка трябва да се извърши най-малко от двама членове на комисията, независимо един от друг. С оглед допуснатото съществено процедурно нарушение съдът е приел за безпредметно да се изследва въпросът спазени ли са правилата за извършване на оценъчната дейност посредством съпоставка на определената на кандидата оценка със заложените в методиката критерии за оценка на проектните предложения. На основание констатираното съществено процедурно нарушение, съдът е отменил Уведомителното писмо в обжалваната му част, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на реда, разписан в ПМС № 162 от 05.07.2016 г.

Решението е неправилно.

Макар изводите на съда да съответстват на събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства, тези изводи са формирани при допуснато нарушение на процесуалното задължение на съда по чл. 171, ал. 5 АПК. При констатация за липса на доказателства в административната преписка относно релевантни за спора обстоятелства, съдът е следвало да укаже това на ответната страна, вместо да пристъпи към анализ на доказателствата по същество в рамките на дължимия контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. В случая релевантно за спора е да се установи по категоричен начин дали за оценката на проектното предложение на „НИВЕРА 09“ ООД са били съставени два оценителни листа от двама независими един от друг оценители. В представените пред настоящата инстанция доказателства се съдържат данни за наличието на втори оценителен лист за всеки от етапите на извършената оценка (административно съответствие и допустимост и техническа и финансова оценка), съставен от А. П., включена в състава на назначената оценителна комисия. Тези доказателства имат съществено значение за правилното решаване на спора и по-конкретно за правилното приложение на материалния закон при преценката за спазване на процедурните правила за извършване на оценката на проектното предложение на „НИВЕРА 09“ ООД. Поради това изводите на съда се явяват разколебани от представените с касационната жалба доказателства, които на основание чл. 219, ал. 1 АПК са допустими, тъй като се отнасят до установяване на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушение и на материалния закон. Предвид разпоредбата на чл. 220 АПК обаче (съдържаща забрана за установяване на нови факти пред касационната инстанция), така представените доказателства не могат да бъдат обсъдени по същество за първи път в касационното производство. Решението следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да бъдат обсъдени представените пред касационната инстанция доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства относно спазването на реда и условията за оценяване на проектното предложение на „НИВЕРА 09“ ООД. След преценка на тези обстоятелства съдът следва да изведе и обоснове нов извод за наличие или липса на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с това, на основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът дължи цялостен контрол за законосъобразност на административния акт въз основа на всички предвидени в чл. 146 АПК основания. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид и всички новонастъпили обстоятелства, отнасящи се до установяване на административния орган, който е последно овластен с компетентността да издава административни актове от вида на процесния, с оглед извършването на проверка за правилното конституиране на ответната страна по спора – съответно да провери дали към настоящия момент това е изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ (който съобразно данните към 17.05.2022 г. е бил конституиран като страна) или заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, по отношение на когото касационният жалбоподател навежда данни за делегиране на правомощия в ресор „Програма за развитие на селските райони“.

При тези изводи от правна страна обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски, които ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на „НИВЕРА 09“ ООД в размер на 3120,00 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по претенциите за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при постановяване на новото решение по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 1101/15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 705/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производство по адм. дело № 6932/2022 год. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 1101/15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 705/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив и ВРЪЩА делото на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в останалата му част е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА