Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 6980 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Т. Ц. К. С.А., седалище и адрес на управление: ул. „Халкидос” 22а, 11143, Атина, Гърция, срещу Решение № 3003 от 04.05.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 5830/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №PC-121-/1/ от 07.04.2021 г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. (ПВ), с което е оставена без уважение жалба срещу решение от 03.09.2020 г. на състав по опозиции за отхвърляне на опозицията срещу регистрацията на марка с вх. №148557 „TITAN MACHINERY”, комбинирана.

Касационният жалбоподател - „Т. Ц. К. С.А., излага доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и указанията на председателя на ПВ по неговото приложение. В тази връзка сочи, че процесната марка включва описателен елемент, който указва вида на стоките и като такъв не се ползва с правна закрила. Сравнението на знаците на марките е извършено, без да се отчита, че елементът “MACHINERY” не следва да бъде предмет на сравнение и приемайки по този начин погрешно, че знаците са сходни, а не идентични, съдът е постановил актът си в противоречие с посочената разпоредба.

На следващо място твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 12, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 10 ЗМГО, като е определил, че марка с peг. №44903 се ползва с известност по отношение на стоките от клас 19, но не е налице възможност за несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на марката или възможност за тяхното увреждане. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз като сочи, че марките не само служат за указване на произхода на стоките и услугите, но и за предаване на потребителя на определено послание или имидж, които са въплътени в знака най-вече чрез използване, и след като бъдат придобити, стават част от неговия отличителен характер и репутация, като тази добавена стойност на марката с репутация е точно това, което законът е предназначен да защитава срещу необоснована вреда или несправедливо облагодетелстване. В тази връзка счита, че защитата по силата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО се дава за всички случаи, в които има вероятност използването на оспорената заявена марка да доведе до злоупотреба или да окаже неблагоприятно влияние върху по-ранната марка, в смисъл да намали нейната привлекателност (вреда върху отличителния характер) или обезцени имиджа, който тя е придобила сред потребителите (вреда върху репутацията), като колкото отличителният характер и репутацията на марката са по-силно изразени, толкова по-лесно е да се приеме, че й е нанесена вреда.

Счита за безспорно установено, в т. ч. и от заключението си вещото лице, че по-ранната марка се ползва сред релевантните потребители с висока степен на познатост или разпознаваемост на пазара в България по отношение на стоки от клас 19 по МКСУ, като по-ранната марка е обект на дългогодишно и интензивно използване и е широко известна на територията на България за тези стоки. Именно предвид високата разпознаваемост и известност на марката и предвид практиката на Съда на ЕС, касаторът твърди, че е налице несправедливото облагодетелстване, което може да се извлече за сметка на по-ранната марка.

Твърди още, че предвид признатия отличителен характер на знака на марката “TITAN” и идентичността, респ. сходството между знаците, следва да се приеме, че е налице вреда/несправедливо облагодетелстване, респ. възможност за такава от отличителния характер на марката и нейната репутация, пряко следствие от възможността за свързване на знаците от потребителите. Счита, че с оглед идентичния отличителния елемент „TITAN“ е налице риск от вреда, изразяваща се в неговото размиване, като допускането до регистрация на марка със същия доминиращ словен елемент способства за обезличаването на марките на опонента, тъй като ще са налице сходни марки, притежаващи идентичен доминиращ елемент. В това, според касатора, се изразява предвидимата вреда, която ще бъде нанесена върху репутацията на по-ранните марки при допускане регистрацията на процесната марка.

Твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил представените доказателства в тяхната съвкупност, пълнота и взаимовръзка, в нарушение на чл. 35 и 36 АПК във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по ЗМГО, като не е изяснил всички факти и обстоятелства относно доказването на реалното използване на марка TITAN, като погрешно е приел, че не е доказано нейното използване по отношение на услугите от клас 37 по МСКУ. Твърди, че съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя по отношение на обхвата на правната закрила на неговите по-ранни марки, на които се основава опозицията. Счита, че следва да се приеме, че правната закрилата на по-ранните марки обхваща всички стоки/услуги, включени в класовете, за които са регистрирани, което обуславя правилното извършване на анализа за сходството на стоките и услугите на сравняваните марки.

Твърди, че е налице несъответствие между установените факти и направените изводи в съдебното решение, като излага подробни съображения в този смисъл.

Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото по представен списък. Касаторът се представлява от адв. С. Х..

Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентно ведомство изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на касатора разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Тайтън машинъри България“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На 27.11.2017 г. е подадена е заявка за регистрация на марка с вх.№148557 “TITAN MACHINERY“, комбинирана, заявена за стоки и услуги от класове 07, 09, 11, 35, 37, 42.

На 16.07.2018 г. от името на „Т. Ц. К. С.А. е подадена опозиция с вх.№70098769 срещу регистрацията на марката. Опозицията е подадена на основание чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), съответна на нормата на чл. 52, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 12, ал. 3 ЗМГО и е насочена срещу всички услуги от класове 35, 37 и 42, за които марката е заявена. Опонентът сочи, че е притежател на по-ранно право върху национални регистрации на марки “TITAN“ - комбинирана с peг. №7899Y, “TITAN“ - комбинирана с рег. №37177 и “TITAN“ - комбинирана с per.№44903, за която твърди и че е марка, ползваща се с известност по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Опонентът счита, че тези му марки са сходни на заявената, като са регистрирани за услуги, които са идентични и сходни на стоките и услугите на заявената марка, и е налице вероятност за объркване на потребителите. По ранните марки “TITAN“ - комбинирана с рег.№7899У, регистрираната на 15.11.1999 г. за услуги от класове 37 и 39; “TITAN“ - комбинирана с рег.№37177 е регистрирана на 26.01.2000 г. за стоките от класове 01, 16, 17 и 19; и “TITAN“- комбинирана с рег.№44903, регистрирана на 27.05.2003 г. за стоките и услугите от класове 16, 19 и 39. За последната марка жалбоподателят твърди, че се ползва с известност за стоките от клас 19.

Във възражение срещу опозицията, заявителят е поискал „Т. Ц. К. С.А. да докаже реално използване на по-ранната марка за услугите от клас 37, на които се основава опозицията съгласно чл. 58, ал. 1 ЗМГО, според която, по искане на заявителя на марката - обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и на които се основава опозицията през петте години, предхождащи датата на подаване или датата на приоритета на заявката за регистрация на марка - обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на заявяване или датата на приоритета на по-късната марка.

С решение от 03.09.2020 г. съставът по опозиции е отхвърлил подадената опозиция като неоснователна по отношение на всички услуги от клас 35, 37 и 42 на МКСУ, за които заявка с вх.№148557 “TITAN MACHINERY“, комбинирана, търси закрила, като е приел, че всички заявени услуги от класове 35, 37 и 42 са различни от стоките и услугите на по-раните марки. Предвид това съставът е достигнал до извод, че не е налице вероятност за объркване на потребителите по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. По отношение на претенцията по чл. 12, ал. 3 ЗМГО за ползваща се с известност марка “TITAN“ с рег.№44903, комбинирана, за стоките от клас 19, съставът е приел, че опонентът не е успял да докаже, че използването на заявената марка с вх.№148557 би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер и известност на по-ранно регистрираната марка с рег.№44903, която е марка, ползваща се с известност на територията на Р. Б. за стоки от клас 19 или би увредило отличителния й характер или известност.

На 10.11.2020 г. срещу решението на състава по опозиции е подадена жалба от „Т. Ц. К. С.А.

Въз основа на становище от 05.04.2021 г. на определен със Заповед №3-930-/1/ от 13.11.2020 г. състав по споровете, с Решение №РС-121-/1/ от 07.04.2021 г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. е оставена без уважение жалбата срещу решението от 03.09.2020г. на състав по опозиции за отхвърляне на опозицията срещу регистрацията на марка с вх. №148557 “TITAN MACHINERY“, комбинирана. В мотивите на оспореното решение, административният орган е приел, че не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, и че въпреки, че за „Т. Ц. К. С.А. е възникнало по-ранно право върху марка и знаците на марките са сходни, не е успял да докаже реалното използване на марка peг.№ 7899Y за услугите от клас 37 съгласно чл. 38г, ал. 6 ЗМГО (отм.), съответно на чл. 58, ал. 1 ЗМГО; услугите на заявената марка са различни от стоките и услугите на по-ранните марки, поради което не е налице вероятност за объркване на потребителите. По правното основание на опозицията по чл.12, ал. 3 ЗМГО е прието сходство на марките, както и че марка №44903 е придобила висока степен на отличителност и е станала известна на територията на Р. Б. сред релевантните потребители на стоките от клас 19 „строителни материали като цимент“, но е останала недоказана възможността използването на заявената марка да води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер на по-ранната марка или да ги уврежда.

В хода на делото е приета съдебно-маркова експертиза.

Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че решението е издадено от компетентния съгласно чл. 75, ал. 12 ЗМГО административен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

След анализ на разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, решаващият съд обосновава, че противопоставените марки са с установено сходство - визуално, фонетично и смислово, но липсва идентичност или сходство между услугите от клас 35, 37 и 42 на процесната марка и стоките и услугите от клас 1, 16, 17, 19 и 39 на по-ранните марки, поради което не може да се приеме, че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. По отношение на услугите от клас 37, за които е регистрирана по-ранната марка през 1999 г., доколкото по делото във връзка с искането по чл. 58, ал. 1 ЗМГО не са ангажирани доказателства за реалното използване на по-раната марка в релевантния петгодишен период преди подаване на заявката за регистрация на процесната - 27.11.2017 г., съдът приема, че не е налице пречка по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 2 ЗМГО за регистрация на марката на заинтересованата страна.

По отношение на основанието по чл. 12, ал. 3 ЗМГО съдът приема, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че марката „TITAN“ с peг.№44903 е придобила известност на територията на Р. Б.

След анализ на чл. 12, ал. 3 ЗМГО и чл. 10(2) на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, както и релевантна практика на Съда на ЕС, съдът приема, че само по себе си сходството на марките и обстоятелството, че става въпрос за потребители на стоки и услуги с тези марки в отрасъла строителство, не водят до извода, че рискът от увреждането или от несправедливо облагодетелстване от отличителния характер на по-раната марка е очевиден, а жалбоподателят следва да изложи обстоятелства и представи доказателства относно начина, по който би могла да възникне предполагаемата вреда. Приема, че в случая такива възможни последици за неговите марки от регистрацията на процесната не са конкретно обосновани и не са представени доказателства във връзка с тях.

Въз основа на горното прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт и отхвърля жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Административният съд, макар и лаконично, е анализирал и съобразил относимите доказателства, както и възраженията и становищата на страните. Именно при съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително заключението от приетата експертиза, съдът е изградил решаващият извод за материална законосъобразност на административния акт.

По доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост:

Производството е по заявка за регистрация на марка, подадена на 27.11.2017 г., по която е подадена опозиция по чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 ЗМГО, и по която няма влязло в сила решение до приемане на новия Закон за марките и географските означения, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г. В случая намира приложение 5, ал. 1 ПЗР на ЗМГО, в съответствие с който, този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.

Съгласно чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), респективно чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗМГО, притежателят на по-ранна марка, по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по реда на закона.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО предвижда, че при подадена опозиция съгласно чл. 52, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗМГО, не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки или услуги, независимо дали са идентични, сходни или не на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. Б. или в случаите на марка на Европейския съюз – на територията на Европейския съюз, и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на по-ранната марка или би ги увредило.

Процесната заявена за регистрация марка “TITAN MACHINERY”, комбинирана, заявена на 27.11.2017 г., с вх. № 148557, за стоки и услуги от класове 07, 09, 11, 35, 37 и 42:

По-ранни противопоставени марки:

1. Национална регистрация на марка с рег. № 7899Y „TITAN“- комбинирана, заявена на 16.09.1999 г. и регистрирана на 15.11.1999 г., за услуги от клас 37 и 39 МКСУ:

2. Национална регистрация на марка с рег. № 37177 „TITAN“- комбинирана, заявена на 16.09.1999 г. и регистрирана на 26.01.2000 г., за стоките от клас 01, 16, 17 и 19 МКСУ:

3. Международна регистрация на марка с рег. № 44903 „TITAN“- комбинирана, заявена на 26.11.2001 г. и регистрирана на 27.05.2003 г., за стоките и услугите от клас 16, 19 и 39 МКСУ:

Безспорно установено е по делото, че всички заявени услуги от класове 35, 37 и 42 са различни от стоките и услугите на по-ранните марки - класове 01, 16, 17, 19, и 39 на МСКУ.

Безспорно е установено също, че по-раната марка "Титан"- комбинирана с рег.№ 44903 се ползва сред релевантните потребители с висока степен на разпознаваемост на пазара в България по отношение на стоките "строителни материали като цимент" от клас 19 на МСКУ.

Спорни по делото са въпросите относно реално използване на марка № 7899Y, „TITAN“, комбинирана, за услугите от клас 37 на МСКУ, относно степента на сходство между марките в конфликт, както и възможността за несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на по-ранната марка или за тяхното увреждане.

На първо място, във връзка с поисканото доказване на реално използване от страна на дружеството-касатор по отношение на по-ранната противопоставена марка с peг. № 7899Y „TITAN“, комбинирана, за услуги от клас 37, а именно: „строителство; ремонт; монтаж услуги.”, за които тя е регистрирана, от анализа на представените доказателства правилно е установено, че същите не са достатъчни, за да се направи обоснован извод за реалното използване на същата, тъй като в нито едно от представените доказателства не се споменава каквато и да е връзка с предлагането на подобни услуги от страна на маркопритежателя или упълномощени за това лица. Представените доказателства в своята съвкупност дават подробна и изчерпателна информация за дружеството маркопритежател и неговите дейности като социално отговорно предприятие и като регионален икономически фактор в сферата на производството на строителни материали. От същите е видно, че маркопритежателят е влагал средства за популяризиране на неговите по-ранни марки чрез различни рекламни дейности. Въпреки това обаче, не са представени доказателства свидетелстващи за реалното използване на по-ранна марка с peг. № 7899Y. Предвид това, правилно административният орган и съдът са приели, че дружеството-касатор не е изпълнило задължението си по чл. 58, ал. 1 ЗМГО да докаже реално използване на по-ранната марка за услугите, на които се основава опозицията. В тази връзка правилно по отношение на тази марка е направен анализ за идентичност и/или сходство само във връзка с услугите от клас 39, за които не е поискано доказване на реално използване.

На следващо място по делото е установено, включително и от експертното заключение, наличието на сходство - визуално, фонетично и смислово между комбинираните марки на касатора и заинтересованата страна.

Касаторът счита, че сравнението на знаците на марките е извършено, без да се отчита, че елементът “MACHINERY” не следва да бъде предмет на сравнение, поради което знаците са идентични, а не сходни.

Този довод е неоснователен.

С. М. указания за прилагане на чл. 12 ЗМГО идентични са марките, при които е налице пълно съвпадение (визуално, фонетично и смислово). В случая такова пълно съвпадение безспорно не е налице.

Правилно и административният орган, и съдът са приели, че между двете сравнявани марки е налице визуално, фонетично и смислово сходство, което се дължи на съвпадението им в отличителния и доминиращ елемент в състава на всяка от тях - „TITAN“. Правилно е съобразено, че елементът „MACHINERY“ в заявената марка се явява поясняващ и спомагателен, тъй като е с ниска отличителност по отношение на част от услугите на процесната марка, а в случай на употреба на заявената марка за услуги, за които думата „MACHINERY“ няма пряко описателно или асоциативно значение, знакът ще бъде възприеман като отнасящ се до машини, които се казват „TITAN“.

Правилен е изводът на административния орган и на съда, че установеното наличие на сходство между знаците не може да преодолее липсата на сходство между услугите на процесната марка и стоките и услугите на по-ранните марки, поради което не съществува вероятност за объркване на потребителите по отношение на всички заявени услуги.

С оглед изложеното обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда за липса на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

По отношение на основанието за отказ по чл. 12, ал. 3 ЗМГО, както беше посочено по-горе, по делото безспорно е установено, че сравняваните марки са сходни, както и че по-ранната марка с рег. № 44903 „TITAN“- комбинирана е ползваща се с известност на територията на Р. Б. към датата на заявяване на атакуваната марка - 27.11.2017 г. по отношение на стоките от клас 19 „строителни материали като цимент“.

Спорен е въпросът по отношение на третият кумулативен елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО, а именно наличие на „посегателство” върху известността - използването на процесната марка да води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или да ги уврежда.

Касаторът мотивира наличието на това обстоятелство с високата степен на известност на марката, която е сходна на атакуваната. Сочи, че потребителите ще направят връзка между марките, като заявителят би се ползвал несправедливо от постигнатата известност на по-ранната марка, в резултат на значителни усилия и инвестиции от страна на нейния притежател. Използването на оспорения знак би довело и до разсейване на идентичността и влиянието на по-ранната марка върху пазара. Също така, доколкото търговската дейност, извършвана под заявената марка няма да е под контрола на собственика на по-ранната, това може да доведе до увреждане на имиджа й.

Правилно административният орган е съобразил, че съгласно тълкувателната съдебна практика, увреждането и/или облагодетелстването, когато такива са налице, са в резултат на известна степен на сходство между по-ранната марка и процесната марка, вследствие на която релевантните потребители правят връзка между марките, въпреки че не ги объркват. Необходимостта от „връзка“ между сравняваните марки в съзнанието на потребителите не е изрично посочена в чл. 12, ал. 3 ЗМГО, но е потвърдена от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 23.10.2003 г. по дело С-408/01, Adidas, 29 и 31, и решение от 27.11.2008 г. по дело С-252/07 Intel, 30 и 66. Това отразява необходимостта да се установи дали асоциацията, която потребителите могат да направят между знаците, е такава, че да възникне възможност за несправедливо облагодетелстване или увреждане. Наличието на такава връзка следва да се преценява общо, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая. Относимите обстоятелства включват: степен на сходство на знаците; естеството на стоките, вкл. степента на близост/сходство между тях и релевантните им потребители; силата на репутацията и степента на отличителност на по-ранната марка, както и евентуално наличие на вероятност за объркване. Горното изброяване не е изчерпателно, като всеки случай следва да бъде разглеждан съобразно неговите специфики.

Действително по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗМГО марката не се разглежда само като идентификатор на произхода на стоките, а като знак, който, в резултат на използването си, се свързва от потребителите с определена репутация на качествените характеристики на стоките, които означава. Веднъж придобита, тази репутация става неразделна част от отличителния характер на марката, придавайки й допълнителна стойност, която е резултат от търговските и промоционални усилия на нейния притежател и на инвестициите, които той е извършил, за постигането на положителен имидж сред релевантните потребители.

В случая обосновано и съдът, и административният орган приемат, че касаторът не е изложил последователна линия от аргументи, доказващи вероятността от увреждане и несправедливото облагодетелстване от отличителния характер на неговата по-ранна марка.

Неоснователни са доводите на касатора, че предвид високата разпознаваемост и известност на марката е налице вреда/несправедливото облагодетелстване, което може да се извлече за сметка на по-ранната марка, пряко следствие от възможността за свързване на знаците от потребителите. Независимо от доказаната известност на по-ранната марка надлежно доказване и/или аргументиране на несправедливо облагодетелстване или вреда е задължително във всички случаи, като се вземат под внимание и марките, и съответните стоки и услуги. Обратното би означавало ползващите се с известност марки да се ползват с бланкетна защита срещу идентични или сходни знаци на практика за всеки вид продукт, което не съответства с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО, защото в такъв случай репутацията би станала единственото изискване, вместо само едно от няколкото условия, предвидени в него.

Несправедливото облагодетелстване или увреждането на отличителния характер или известността на марката предполагат потребителите да асоциират по-късния с по-ранния знак. Когато марките в конфликт обхващат несходни стоки или услуги освен асоцииране на марките, те трябва да могат да направят връзка и между техните стоки. В случая установеното сходство между процесната марка и по-ранната марка може да обоснове предположение, че потребителите ще направят връзка между марките. Но по отношение на всички заявени услуги е установено безспорно, че те са напълно различни от стоките и услугите на по-ранните марки. Освен това, както правилно приема и административния орган кръгът на релевантни потребители за стоките и услугите на марките в конфликт е различен, тъй като дружествата производители на строителни материали не предлагат услуги свързани с употребата на същите. Посоченото обосновава извода, че употребата на процесният знак не би довела до възползване от отличителния характер или известността на по-ранната, ползваща се с известност марка, тъй като не може да се предположи, че релевантните потребители ще направят връзка между производителя на строителни материали и оператор, който предлага услуги свързани с употребата на същите като един от компонентите при извършването на услуги свързани със строителство. Следователно правилен е и изводът на административния орган, че не може да се опосреди връзка между сравняваните марки по отношение на техните стоки и услуги, която да доведе до наличие на посегателство върху известността на по-ранната марка изразяващо се в несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или нейното увреждане в следствие на употребата на по-късната марка.

По изложените съображения, съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ЗМГО и като е отхвърлил жалбата на дружеството е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 143 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника - Патентното ведомство на Р. Б. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3003 от 04.05.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело №5830/2021 г.

ОСЪЖДА „Т. Ц. К. С.А., седалище и адрес на управление: ул. „Халкидос” 22а, 11143, Атина, Гърция, да заплати на Патентно ведомство на Р. Б. седалище и адрес гр. София, бул. "Г. М. Д." 52 Б,) разноски по делото в размер от 200 лв. (двеста лева) .

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА