Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар С. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 6991 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. от гр. София против Решение № 3832/09.06.2022 г. по адм. дело № 4504/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, чрез главен юрисконсулт И. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 3832/09.06.2022 г. по адм. дело № 4504/2021 г., Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на Д. С. срещу решение № 1040-21-407/09.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № РВ-3-21-00882729/22.02.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – София град и е присъдил разноски. Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заповед № ЗР-5-21-00596967/23.07.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София - град е било възложено да се извърши ревизия на „Младост тийм“ ЕООД относно разходи от фондовете на ДОО и спазването на осигурителното законодателство. При извършено съдействие от ТД на НАП София - град е било установено, че с декларация от П. Г. - едноличен собственик на капитала и управител на „Младост тийм“ ЕООД, е посочил, че от създаването на дружеството не е развива дейност, няма автосервиз, не е имало назначени лица и той не е упълномощавал друго лице да го представлява. При посещение на адреса на дружеството от контролни органи на НОИ е било установено, че на последния се намира фирма „Мурекс билд“. С оглед тези обстоятелства, с писмо с вх. № 1042-21-10#601/22.01.2020 г. от ТД на НАП - София в ТП на НОИ София - град е бил изпратен протокол № П-2222141813772-073-001/18.07.2019 г., заедно с доклад за предприетите действия и направените констатации от органите на приходите на НАП. От протокола „Младост тийм“ ЕООД е било вписано в Търговски регистър /ТP/ на 28.11.2012 г., като проверяваният период е от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. През този период в дружеството са полагали труд 12 лица, като към момента на приключване на проверката те са били 4. Съгласно приложения доклад, от органите на НАП е била извършена проверка на жалбоподателя Д. С. установяваща, че лицето е работило като счетоводител на фирмата от 02.04.2018 г. до 30.09.2018 г. по силата на трудов договор № 17/02.04.2018 г. на 4-часов работен ден. Част от лицата във фирмата са декларирали, че дейността е свързана с обработка на документи, но не са могли да докажат конкретно на кои обекти и лица са извършвали доставки. Била е приложена и декларация от Сербезов от 15.05.2018 г. в която същият не посочва конкретно място на работа, а единствено период от време в който е работил. В резултат на това проверяващите органи са изготвили констативен протокол № КВ-5-21-00753815/13.05.2020 г. за извършената проверка по разходите на ДОО на „Младост тийм“ ЕООД. Било е обективирано в протокола, че дружеството е вписано в Търговския регистър на 28.11.2012г., няма собствен и/или нает обект и се занимава с мобилни автосервизни услуги. Били са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00753821/13.05.2020г., с които е било разпоредено да се подаде декларация обр. № 1 с код „заличаване“ на подадените от „Младост тийм“ ЕООД данни по чл.5, ал.4 от КСО относно лица, като сред тях попада и Д. С.. Данните са били заличени по служебен ред по чл. 5, ал. 4 от КСО, за периода от 2013 г. до януари 2020 г., в т. ч. подадените данни по чл.5, ал. 4 от КСО за Сербезов за периода от 18.10.2016 г. до 30.09.2018 г. Било е издадено разпореждане № РВ-3-21-00882729/22.02.2021 г., с което Д. С. е следвало да възстанови полученото ПОВН за периода от 22.12.2016 г. до 03.04.2019 г. с прекъсвания в общ размер 4 923.06 лв. В изпълнение на задължителни предписания № ЗД-1-21-00844728/23.11.2020 г., лицето е депозирало писмени обяснения от 30.11.2020 г., според които е получило трудовите си възнаграждения. Представило е документи в хода на административното производство, но контролните органи на ТП на НОИ са приели, че същите не са достатъчни, за да докажат извършването на трудова дейност, която съгласно чл.10, ал.1 КСО се явява основание за осигуряване и са издали оспореното разпореждане № РВ-3-21-00882729/22.02.2021г., с което е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност, изплатено му за времето от 22.12.2016 г. до 04.01.2017 г., от 05.01.2017 г. до 19.01.2017 г., от 20.04.2017 г. до 29.04.2017 г., от 31.05.2017 г. до 29.06.2017 г„ от 07.08.2017 г. до 26.08.2017 г., от 27.08.2017 г. до 10.09.2017 г., от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г., от 30.10.2017 г. до 28.11.2017 г., от 29.11.2017 г. до 28.12.2017 г. и от 05.03.2019 г. до 03.04.2019 г.- в общ размер 4 923.06 лв. Недоволен от постановения административен акт, Д. С. го е обжалвал пред горестоящия административен орган, като директорът на ТП на НОИ – София град с Решение № 1040-21-407/09.04.2021г. го е потвърдил и отхвърлил жалбата.

Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО и 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност възниква за осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изплащаното парично обезщетение за времето на ползвания отпуск за временна неработоспособност замества възнаграждението, което осигуреното лице би получило за положения през същия период труд.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО /бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател относно възникнало осигурително правоотношение, поради наличието на валидно сключено правоотношение между него и „Младост тийм“ ЕООД. Наличието на валиден трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. От данните по делото става ясно, че през периода на сключване на трудовия договор с лицето „Младост тийм“ ЕООД, дружеството не е имало собствен и/или нает обект и се занимава с мобилни автосервизни услуги, а Д. С. не е посочил конкретно място на работа, а единствено период от време, в който е работил.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3832/09.06.2022 г. по адм. дело № 4504/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Д. С., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица]да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА