Решение №3181/27.03.2023 по адм. д. №7024/2022 на ВАС, I о., докладвано от председателя Бисер Цветков

РЕШЕНИЕ № 3181 София, 27.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7024 / 2022 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 3450/23.05.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11078/2020 г., с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС /АРЗДДС/ № 220421902910221/21.11.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди допуснати от съда опущения при преценката на доказателствата за констатацията относно правно релевантния факт на достигане към определен момент или в определен данъчен период на облагаемия оборот за задължителната регистрация за целите на ДДС. Фактическите му доводи предлагат интерпретация на съдържанието на договора от 03.10.2019 г., приложенията към него и издадените от задълженото лице данъчни документи, както и на съставените от задълженото лице оборотна ведомост и справка за оборота. Като правно значим сочи пренебрегнатия от съда факт на липса на отразяване на издаденото от доставчика кредитно известие в отчетните регистри по ЗДДС на получателя, както и на достигането на прага за регистрация по ЗДДС и при намалената с КИ данъчна основа по издадената фактура. Иска отмяна на обжалваното решението и отхвърляне на жалбата срещу АРЗДДС, както и преразпределяне на разноските на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „София линк“ ЕООД, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ акт за регистрация по ЗДДС е разпоредена регистрация на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС за целите на ДДС на „София линк“ ЕООД. Актът е издаден в резултат на проверка, възложена във връзка със заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 0000-0063654/07.11.2019 г. По констатациите на органа по приходите на 08.10.2019 г. „София линк“ ЕООД е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева в размер 86 136.27 лева и е следвало да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от тази дата – до 15.10.2019 г., а подаденото от задълженото лице заявление забавено с 23 дни. С обжалваното решение е отменен АРЗДДС.

По констатациите на съда между „Прагма продукция“ ЕООД и „София линк“ ЕООД е сключен договор от 03.10.2019 г., с който второто дружество се е задължило да осигури участието на Малуми за три концертни изяви по график. С приемо-предавателен протокол от 08.10.2019 г. е удостоверено приемането на извършената работа и цената ѝ от 71 387.80 лева без ДДС. Доставчикът „София линк“ ЕООД е издало фактура № 02/08.10.2019 г. С приложение № I от 03.10.2019 г. към договора от същата дата се уговаряло възнаграждението да е разпределено по 1/3 за всяка от концертните изяви и плащането на е на три пъти – две авансови плащания и окончателно не по-късно от 5 дни от датата на последната изява. По приложение № III от 05.03.2020 г. към договора страните се съгласили възнаграждението да е на стойността на платените до момента 32 600 лева и „София линк“ ЕООД е издало КИ № 06/05.03.2020 г. към фактура № 02/08.10.2019 г. за -38 787.80 лева. С позоваване на заключението на ССЕ съдът е описал взетите от жалбоподателя счетоводни операции във връзка с отчитането на доставката.

Първостепенният съд е дефинирал спора като такъв за достигането от жалбоподателя на регистрационния праг по ЗДДС в периода 30.01.2019 г. до 31.10.2019 г. с постигнат облагаем оборот от 89 593.19 лева, както е заявен при инициирането на производството по регистрация, с включването на цялата сума на данъчната основа по фактура № 02/08.10.2019 г. Решаващият му извод е, че е дължимо отнасянето към облагаемия оборот само на платената по фактурата сума в размер 32 600 лева, което изключвало достигането на оборота по чл. 96, ал. 1 ЗДДС в данъчен период м. 10.2019 г. и мотивирало отмяната на акта за регистрация на дружеството през този оборот. Оспореният съдебен акт е неправилен.

Съдът е дефинирал неправилно правния спор. Спорът не е за съществуването на основанието за специална регистрация по ЗДДС, а за датата, на която е възникнало основанието за регистрация. Сам жалбоподателят е инициирал производството за регистрация по реда на чл. 101 ЗДДС с подаването на заявлението по чл. 101, ал. 2 ЗДДС, към което, в съответствие с чл. 74, ал. 2, т. 1 ППЗДДС, е приложил справка за облагаемия оборот по месеци. При точно във времево отношение изпълнение от задълженото лице на обвързаността му да заяви регистрацията при избраното основание по чл. 96, ал. 1 ЗДДС подаването на заявлението на 07.11.2019 г. съдържа имплицитно твърдение за достигнат облагаем оборот в данъчен период м. 10.2019 г. От изтичането на този данъчен период, т. е от 01.11.2019 г. тече 7-дневният срок по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС за подаване на заявлението.

В АРЗДДС е прието, че заявлението не е подадено в срок, тъй като оборотът е достигнат в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС – за период не по-дълъг от два месеца, включително текущия, при което е било дължимо иницииране на регистрационното производство в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборота. Тезата на администрацията е за достигане на прага за регистрация с включване на данъчната основа по фактура № 02/08.10.2019 г. и за изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация на 15.10.2019 г. Това сочи на издаването на акта за регистрация по инициатива на органа по приходите по чл. 102, ал. 1 ЗДДС, тъй като за този акт реквизит е посочването на датата, на която е възникнало задължението за регистрация. По хипотеза този реквизит не е задължителен в акта по чл. 101, ал. 7 ЗДДС, който е краен за инициираната от задълженото лице регистрация.

Спорно е дали е приложим общият режим на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС или този на „ускорена“ регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС с последиците за законосъобразността на определянето с административния акт на датата на възникване на задължението за регистрация.

При действието на чл. 96, ал. 2 ЗДДС облагаемият оборот включва сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; доставките на финансови услуги по чл. 46 ЗДДС и на застрахователни услуги по чл. 47 ЗДДС. По общото правило на чл. 26, ал. 2 ЗДДС ДО се определя от всичко, което е получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки без данъка по този закон. Затова и в противоречие с материалния закон съдът е ограничил до размера на платеното по фактура № 02/08.10.2019 г. сумираното в облагаемия оборот. Редуцирането на възнаграждението със споразумението от 05.03.2020 г. не ретроагира. Вземането на доставчика е възникнало от договора от 03.10.2019 г. и частичният отказ от него е с признаците на опрощаване по чл. 108 ЗЗД. Доколкото частичният отказ от вземането е засегнал размера на данъчната основа, то доставчикът е дължал издаването на КИ по реда на чл. 115 ЗДДС. Данъчният ефект от коригирането на ДО с КИ настъпва в данъчния период на издаване на известието /вж. чл. 124, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС/, тъй като изменянето на данъчната основа по хипотеза следва актът за първоначалното ѝ определяне. Ако ДО е била изначално сгрешена, то изправянето на грешката не се извършва с известие към фактурата, а с анулиране и издаване на нова фактура по правилата на чл. 116 ЗДДС.

Темпоралната отдалеченост на доставките по фактури № 01/17.02.2019 г. и № 02/08.10.2019 г. изключва режима на „ускорена регистрация“ по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС, тъй като периодът е по-дълъг от два последователни месеца. Предпоставките за нея са осъществени от сумата на данъчните основа по фактури № 02/08.10.2019 г. и № 03/15.10.2019 г. /73 844.72 лева/ с дата на възникване на задължението за регистрация 15.10.2019 г., а не 08.10.2019 г. /съобр. чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС/.

Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и изменяне на АРЗДДС в частта за датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

Доколкото и с изменянето на АРЗДДС адресатът му получава защита, то и нему като ответник по касация на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК биха се дължали деловодни разноски за касационното съдебно производство. Представените в хода на съдебното дирене доказателства не влияят върху изхода на делото, но са основание за разместване на тежестта за разноските по чл. 161, ал. 3 ДОПК. На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 1 500 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съотв. ред. до и след ДВ бр. 88 от 2022 г./, от които 500 лева за първоинстанционното и 1 000 лева за касационното съдебно производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3450/23.05.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11078/2020 г., с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС /АРЗДДС/ № 220421902910221/21.11.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ акт за регистрация по ЗДДС /АРЗДДС/ № 220421902910221/21.11.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта за определяне на датата, на която е възникнало задължението регистрация, като определя за такава дата 15.10.2019 г. вместо 08.10.2019 г.

ОСЪЖДА „С. Л. ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в общ размер 1 500 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Дело
  • Бисер Цветков - председател и докладчик
  • Камелия Стоянова - член
  • Румяна Лилова - член
Дело: 7024/2022
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...