Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 7010 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Пловдив, чрез гл. юрк. Н. Н. обжалва решение № 987/31.05.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2306/2021 г., с което е отменен ревизионен акт № Р16001620004709-091-001/22.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в оспорената част относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на Маги-Лукс ЕООД в общ размер на 28 263.20 лева и съответните лихви от 6 314.22 лева и лихва от 1.35 за м.09.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради явно нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът е определил относимите разпоредби, но е допуснал очевидни нарушения при тълкуването им и е направил необосновани изводи, несъответстващи на събраните доказателства по делото.

Сочи, че основният спор по делото е дали дружествата Колосгруп ЕООД и Голдън стайл ЕООД са действителните извършители на фактурираните доставки на услуги, по които получател е Маги-Лукс ЕООД и има ли достатъчно безспорни доказателства, които в своята съвкупност да обуславят извод за наличие на предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит. Касаторът счита, че такива доказателства не са представени от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест. Представените фактури, бланкетни протоколи, договори и анекси не удостоверяват реално осъществяване на фактурираните услуги. Не е удостоверено, кога, къде и по какъв начин е станало приемането и предаването на услугите, точното място на извършване на услугите (сграда, етаж, помещение), информация за наетите лица, при положение, че услугите са свързани с престиране на труд, за който е нужен персонал, а доставчиците не разполагат с такъв, вид, количество, единична и обща цена на услугата и какви компоненти я формират. Заключението на съдебно техническа експертиза, основано на частни диспозитивни документи и показанията на един свидетел, заинтересован от изхода на делото, според касатора не оборват фактическите констатации при ревизията.

Искането е за отмяна на решението, с което е отменен ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и платената държавна такса за касационното обжалване.

Ответникът - М. Л. ЕООД, [населено място], общ. Стамболийски, чрез адвокат И. Д. и адвокат Ш. Бензеш от Адвокатско дружество Демерджиев, Петров и Баев оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по подробни съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на М. Л. ЕООД, [населено място], общ. Стамболийски е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 28 263.20 лева и съответните лихви от 6 314.22 лева, от които 18 255.20 лева по 13 фактури, издадени от Колосгруп ЕООД и 10 008 лева по 9 фактури, издадени от Г. С. ЕООД.

За да отмени ревизионния акт, съдът от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно техническа експертиза, е приел, че ревизираното дружество е установило, че фактурираните СМР услуги са фактически извършени от доставчиците.

От фактическа страна съдът е установил, че фактурите са издадени въз основа на оферта от 11.06.2018 г., договор от 15.06.2018 г. и анекси към него, сключени с Колосгруп ЕООД и договори от 10.07.2019 г., 15.07.2019 г., 19.06.2019 г. и договор от 05.07.2019 г., сключени с Г. С. ЕООД. Към фактурите са приложени протоколи за извършени СМР, подписани от доставчиците и М. Л. ЕООД, в които са описани отделните видове СМР, тяхното количество, единична цена и стойност. По силата на сключените договори, всеки от доставчиците се е задължил да извърши със своя организация, на своя отговорност и със свой персонал строително-монтажни дейности на обекта, собственост на ревизираното дружество. Съгласно договора от 19.06.2019 г. Г. С. ЕООД се е задължил да закупи материалите за изработка на тентата, за сметка на възложителя. Аналогични са и условия по договора от 15.06.2018 г., сключен с Колосгруп ЕООД. Плащанията по фактурите са документирани с фискални бонове на доставчиците.

От заключението на съдебно техническата експертиза (СТЕ), което съдът е кредитирал като обективно и безпристрастно изготвено, е потвърдено реалното извършване на работите, предмет на спорните доставки. При оглед на място вещото лице е констатирало, че процесните дейности по фактури и договори отговарят на оформените от страните документи и са действително извършени.

От показанията на св. М. В., които съдът е преценявал с оглед роднинската му връзка с едноличния собственик на капитала в ревизираното дружество и е кредитирал като логични, последователни, съдържащи конкретна информация относно извършените строителни дейности и преките им изпълнители (работници). Съдът е посочил, че показанията са резултат от преки наблюдения и впечатления на свидетеля като участник в строителството на обекта и съответстват на останалите писмени доказателства по делото.

Според съда неправилно и необосновано решаващият орган е приел, че представените протоколи не представляват безспорно писмено доказателство за извършването на договорените СМР. Протоколите са подписани от доставчиците и са относими към всяка една от спорните фактури и заедно с останалите доказателства по делото, са надлежно писмено доказателство за извършени услуги. Не са налице доказателства, които да подлагат на съмнение достоверността на тези документи. Приемането на възложените и извършени услуги, съдът е посочил като основополагащо за осъществяване на фактическия състав по чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Според съда кадровата обезпеченост на доставчика е от решаващо значение при преценката за реалното извършване на фактурираните СМР услуги, но в конкретния случай е приел, че констатациите на органите по приходите за липса на доказателства за трудовия потенциал на двамата доставчици, са опровергани от събраните по делото гласни доказателства. В мотивите си съдът е посочил, че липсата на сключени трудови и граждански договори със строителни работници и с останалите ангажирани на обекта лица, не изключва възможността доставчикът да е работил със свой персонал, а спазването на трудовото и осигурителното законодателство при наемане на персонала, не може да се вменява в отговорност на получателя по доставките на СМР. С позоваване на решението на Съда на ЕС по дело С-324/11, т. 45 е обоснован извод, че процесните фактури документират реални доставки на услуги, а издателите им са действителните извършители на строително-монтажните работи. Според съда незаконосъобразно органите по приходите са се концентрирали единствено върху обстоятелството, че не са налице доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика и такива за предаването на материалите от възложителя на изпълнителя по договора, без да установят дали е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Ненамирането на доставчика на адрес и непредставянето на изисканите от него доказателства за работна ръка и др., според съда, не са такива обективни данни, въз основа на които да се приеме, че позоваването на правото на данъчен кредит е с измамна цел или с цел злоупотреба.

При наличието на достатъчно безспорни доказателства относно договарянето, получаването и приемането на услугите и последващата им реализация, съдът е приел, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 70 ал. 5 ЗДДС и отказът на правото на данъчен кредит е незаконосъобразен. За приложимо е прието и тълкуването на Съда на ЕД в решението по дело С-18/13, според което само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Според съда изпълнението на услугите на място е констатирано от вещото лице по съдебно техническата експертиза (СТЕ), поради което и предвид липсата на данни за недобросъвестност на дружеството получател, изразяваща е в знание или допускане, че сделките са свързани с измама, незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит поради неустановеността на кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчиците.

Решението е частично правилно.

По силата на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС правото на данъчен кредит за доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС възниква към момента на извършването им. Това е и релевантният юридически факт, който по силата на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал.6, т.1 ЗДДС поражда възникването на правото на данъчен кредит.

В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че извършването на услугите от Колосгруп ЕООД по фактури № 337/05.09.2018 г., № 341/12.09.2018 г., № 345/17.09.2018 г., № 351/21.09.2018 г., № 353/26.09.2018 г. и № 356/28.09.2018 г. е доказано. Протоколите приложени към тези фактури са подписани само от страна на доставчиците и не съдържат волеизявление на страните по доставките за предаване и приемане на резултата от услугите, както и данни за обекта, на който са извършени. Поради това констатациите на вещото лице по съдебно техническата експертиза относно наличието на резултат от строителни дейности в едноетажно хале на ревизираното дружество ВиК инсталация, нова ел. инсталация, ремонт на санитарен възел, нова мазилка, шпакловка, грундиране и боядисване по стени и тавани, не могат да се обвържат по вид, количество и стойност с услугите, предмет на доставки от страна на Колосгруп ЕООД по тези фактури. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото.

Решението в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 8000 лева за данъчен период м.09.2018 г. и лихви в общ размер на 1 977.06 лева, в това число и лихвата от 1.35 лева, начислена за несвоевременно включени в отчетните регистри продажби чрез фискалното устройство кафе-аперитив е неправилно постановено и следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вместо него да се постанови друго за отхвърляне жалбата на Маги-Лукс ЕООД в тази част.

Решението в останалата част, в която е отменен ревизионния акт за отказаното право на данъчен кредит в размер на 10 225.20 лева и съответните лихви от 2 709.30 лева за данъчен период м.07.2018 г. по останалите фактури, издадени от Колосгруп ЕООД и в размер на 10 008 лева и съответните лихви от 1 629.21 лева за данъчен период м.07.2019 г. по фактурите, издадени от Г. С. ЕООД, е правилно постановено.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно техническа експертиза законосъобразно съдът е приел, че е доказано извършването на строителните услуги, предмет на фактури № 285/02.07.2018 г., № 287/06.07.2018 г., № 290/12.07.2018 г., № 293/17.07.2018 г., № 295/20.07.2018 г., № 298/25.07.2018 г. и № 302/30.07.2018 г., издадени от Колосгруп ЕООД и фактурите, издадени от Г. С. ЕООД. В хода на ревизията е установено, че М. Л. ЕООД е собственик на производствена сграда (цех и заведение), находяща се в [населено място], общ.Стамболийски [улица], където дружеството осъществява дейност по ушиване на горно облекло (жилетки, якета, рокли, гащеризони и шлифери), както и дейност в кафе аперитив и не разполага с други обекти.

Предмет на доставките от Колосгруп ЕООД по посочените фактури от м.07.2018 г. са услуги по ремонт на покрив в изпълнение на сключения от Маги-Лукс ЕООД договор от 15.06.2018 г. по цени, посочени в офертата на изпълнителя от 11.06.2018 г. и сключените анекси към този договор от 21.06.2018 г., от 27.06.2018 г., от 02.07.2018 г. от 06.07.2018 г., от 12.07.2018 г., от 17.07.2018 г. и от 23.07.2018 г. демонтаж на покривни материали (стар покрив), демонтаж на стара подпокривна конструкция, монтаж на подпокривна конструкция 244 кв. м. и 236 кв. м., монтаж на хидроизолация 220 кв. м. и монтаж на ламарина. Предаването и приемането на тези услуги е документирано с протоколи, подписани от двете страни, които съдържат волеизявление за предаване и приемане на извършената конкретна работа и данни за обекта на ревизираното дружество в [населено място], с изключение на монтаж на подпокривна конструкция от 236 кв. м. по фактура № 293/17.07.2018 г., като част от общата площ на монтираната подпокривна конструкция от 480 кв. м. По всички тези фактури вещото лице по СТЕ е констатирало резултат от извършените услуги - направена нова покривна конструкция над едноетажно хале от 480 кв. м., нова подпокривна конструкция на едноетажно хале от 480 кв. м., която съответства на общата площ по издадените две фактури за този вид услуга, нова хидроизолация по плосък покрив над шивашки цех с площ от 220 кв. м., нова ламарина върху нова подпокривна конструкция над едноетажно хале от 480 кв. м.

Предмет на част от фактурите, издадени от Г. С. ЕООД са изработка и монтаж на тента. Приемането на услугите е удостоверено с подписаните от двете страни протоколи. В заключението на съдебно техническата експертиза по отношение на тези фактури е констатирано, че е направена нова подвижна тента над търговска площ на кафене извън застроената площ на сградите - 60 кв. м.

Фактура № 155/22.07.2019 г. е за ВиК инсталация. За извършването на услугите е представен протокол от 22.07.2019 г. за конкретни дейности във връзка с изграждането на такава инсталация. Вещото лице е посочило, че е измерило посочените трасета и е установило, че количествата отговарят на тези посочени в т.1-4 от протокола, но по принцип това са скрити работи и не може да се произнесе дали са извършени. По т. 5 е констатирало, че се виждат направените куфари и монтираните санитарни аксесоари.

Фактура № 158/24.07.2019 г. е за шпакловка, две ръце. Представен е протокол от 24.07.2019 г. за приемане на шпакловка две ръце - 1100 кв. м. Фактура № 161/26.07.2019 г. полагане на грунд преди боядисване и боядисване. Протокол за приемане на работата от 26.07.2019 г. полагане на грунд 1100 кв. м. и боядисване 600 кв. м. Фактура № 164/29.07.2019 г. боядисване 500 кв. м. съгласно протокол за приемане на работата от 29.07.2019 г. По тези три фактури вещото лице е установило, че при реконструкция на етаж над цех, по стени и тавани на помещенията е извършено шпакловане, грундиране и боядисване и че количествата отговарят на актуваните.

Фактура № 168/30.07.2019 г. е за поставяне на павета, 220 кв. м съгласно протокол от 30.07.2019 г. Протоколът е подписан от двете страни. Вещото лице е констатирало, че на тротоара пред сградите и откритата част на кафенето с тентата са положени бетонови павета с двойно Т форма, като квадратурата отговаря на актуваната.

При тези доказателства законосъобразно съдът е приел, че извършването на услугите, който е релевантният юридически факт, пораждащ настъпването на данъчно събитие и възникването на правото на данъчен кредит е доказан.

Отказът на правото на приспадане е основан на липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците и доказателства за предаването на материалите, послужили за изпълнение на услугите на ревизираното лице в качеството му изпълнител. Правилно съдът е приел, че престирането на труд е релевантно за осъществяването на част от услугите, както и че присъствието на работници на доставчиците е установено от събраните по делото гласни доказателства. Нарушението на трудовото и осигурителното законодателство от страна на доставчиците, с оглед липсата на твърдения за наличие на данъчна измама с участието или със знанието на ревизираното лице, не могат да бъдат възложени в негова тежест. Основателно е позоваването на решенията на Съда на ЕС по дело С-324/11 и дело С-18/13.

С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отменен ревизионния акт в частта на установените задължения за ДДС в размер на 10 225.20 лева и съответните лихви от 2 709.30 лева за данъчен период м.07.2018 г. и в размер на 10 008 лева и съответните лихви от 1 629.21 лева за данъчен период м.07.2019 г. по фактурите, издадени от Г. С. ЕООД е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за сумата над 3 289.23 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 987/31.05.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2306/2021 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р16001620004709-091-001/22.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно установените на Маги-Лукс ЕООД задължения по ЗДДС за данъчен период м.09.2018 г. в размер на 8000 лева за данъчен период м.09.2018 г. и лихви в общ размер на 1 977.06 лева, както и в частта на присъдените разноски за сумата над 3 289.23 лева и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Маги-Лукс ЕООД, [населено място], общ. Стамболийски против ревизионен акт № Р16001620004709-091-001/22.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м.09.2018 г. в размер на 8000 лева за данъчен период м.09.2018 г. и лихви в общ размер на 1 977.06 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА