Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 7071/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. П. подадена чрез гл. юрк. Д., срещу Решение № 3668 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело № 51/2022 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменено негово Решение № РТД 3000-2524/02.12.2021 г./32-, както и в полза на „ОГЛ – Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГМБХ - Германия, VAT DE 129428682 са присъдени разноски в размер на 880 лева.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспореното митническо решение. Претендират се разноски.

Ответникът „ОГЛ - Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГМБХ - Германия, VAT DE 129428682, чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. оспорва касационната жалба и изразява подробно становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било решение № РТД 3000-2524/02.12.2021 г./32- на директора на Териториална дирекция М. П. с което за стока № 3 – пресни тиквички с нето тегло 2400 кг. по МД с MRN 20BG003010021633R6 с вносител OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbН /„ОГЛ - Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГМБХ/ е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ № 2017/891 и е усвоено предоставеното обезпечение за стоката в размер на 713,48 лева.

АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност.

След обсъждане на представените от дружеството - вносител в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза АССГ е приел, че внесените от жалбоподателя тиквички попадат в обхвата на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ № 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална – колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. Като неправилни са приети мотивите на административния орган, че след като декларираната митническа стойност на внесените тиквички е 115,50 евро/100 кг при фиксирана цена на внос към 07.12.2020 г. от 43,40 евро/100 кг. и стоката е реализирана на вътрешния пазар по цена 118 евро/100 кг., при себестойност преди продажбата на стоката в размер на 133,18 евро/100 кг, то не е доказана достоверността на декларираната при вноса митническа стойност и тази завишена стойност е с цел избягване на митническо облагане.

Във вносната си митническа декларация дружеството е декларирало, че ще прилага метода по чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С цел избягване отклонение от митническо облагане чл.75, ал.2 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 предвижда, че когато митническата стойност на продуктите, изброени в част A от приложение VII, се определя според договорната стойност и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. За тази цел размерът на вносното мито, което би се дължало, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Предоставената гаранция съгласно чл. 75, ал. 5, пар. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване, като в противен случай гаранцията се задържа.

Според съда по делото са налице достатъчно убедителни доказателства за действителността на декларираната от дружеството договорна стойност на стоката, включително за начина на заприходяването й в счетоводната отчетност на икономическия оператор и за осчетоводяване на извършените продажби на Lidl, както и за реално плащане на доставната цена. Прието е, че дружеството - вносител изчислява печалбата си на месечна база, а не за всяка конкретна доставка. В тази връзка съдът посочва, че липсва уредба в Митническия кодекс на Съюза /МКС/ и в Делегирания регламент /ЕС/ 2017/891, съобразно която митническата стойност на внасяна на територията на ЕС от трета страна стока да се определя с оглед реализиране на търговска печалба от вносителя при последваща продажба на стоката.

Решението е неправилно по следните съображения:

При постановяване на настоящото решение следва да бъде съобразено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция.

Спорен по делото е въпросът дали са налице условията за освобождаване на внесения от дружеството депозит по извършения внос от Турция на процесната стока – пресни тиквички съгласно изискванията на чл. 75, пар. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891. По – конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че в случая липсват ангажирани доказателства като договор с износителя и/или други такъв документ, удостоверяващ начина на договаряне на цената на стоката; че в случая МОС е с повече от 50 % по-висока от изчислената за деня от ЕК Фиксирана стойност при вноса; стоката е продадена при цена от 118,00 евро/100 кг, при себестойност на стоката преди продажбата в Р Румъния – 133,18 евро/100 кг, за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Според разясненията, съдържащи се в Решение на СЕС по дело С-770/21, член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент № 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци.

За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент № 1308/2013 предвижда механизъм, наречен „входна цена“, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция.

Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени.

Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос.

От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс.

Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата.

В процесния случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС.

По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на Съда на ЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба.

Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/.

На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/.

В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/.

Съгласно т. 3 от диспозитива на решението на Съда на ЕС по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент № 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя.

Следователно, предпоставките, обуславящи изключване на декларираната митническа стойност, са три и същите са кумулативно дадени: същата да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; партидата да е продадена на загуба, което не е рентабилна търговска практика и икономическият оператор да не е представил необходимите документи, доказващи реалността на търговските операции и достоверността на декларираната стойност.

Според разясненията, дадени в т. 90 от решението по дело С-770/21, разлика в цените с повече от 50 % като констатираната в случая по главното производство между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при внос е достатъчна, за да породи съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност / така и в Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, т. 38 и 39/. Това важи и в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажба на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика.

В случая данните по делото сочат, че са налице първите две предпоставки, а именно, че декларираната в МД митническа стойност на процесната стока / пресни тиквички/ се отличава с над 50 % от определената от Комисията стандартна стойност при внос / декларирана митническа стойност на стоката – 115,50 евро/100 кг., а определената от ЕК стандартна вносна стойност за стоката към датата на вноса е 43,40 евро/100кг./, както и е налице продажба на загуба на процесната партида.

Спорен се явява въпросът дали представените от дружеството – вносител документи /търговски фактури, фактура за транспорт, международни товарителници, фактури за продажба на внесените тиквички, стокови разписи за получените стоки, документи за плащане на договорената цена, справки - калкулации за формиране на продажната цена/ са достатъчни, за да се приеме, че вносителят е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката /а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито/ като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, пар. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891.

Независимо, че вносителят е бил поканен да представи всички документи, доказващи, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, то представените фактури за покупката и продажбата на внесените пресни тиквички, ведно с доказателства за надлежното счетоводно отразяване на стопанските операции, не могат да се приемат като достатъчни за целта документи. Не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. Действително, неизчерпателният списък на документите в чл. 75, пар. 5, ал. 4 от Делегирания регламент не задължава вносителя да представи писмен договор, сключен с износителя, или друг еквивалентен документ, установяващ релевантните елементи на договорното правоотношение, в т. ч. уговорките за цената, но липсата на такъв в съвкупност с изброените по-горе индиции изключват възможността да се приеме, че декларираната стойност е достоверна.

Гореизложеното налага извод, че от "ОГЛ – Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, с оглед на което законосъобразно с оспореното решение е определено и взето под отчет съответното митническо задължение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид дадените отговори от СЕС по първите два въпроса с решението по дело С -770/21, не се налага обсъждане на доводите на вносителя относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с LIDL.

Като е мотивирал обратния извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт – отхвърлена.

При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл.143, ал.3 АПК вр. чл.78, ал. 8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3668 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело № 51/2022 г. по описа на Административен съд София – град и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbН /„ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб“ ГмбХ / Германия срещу Решение № РТД 3000-2524/02.12.2021 г./32- на директора на ТД М. П.

ОСЪЖДА OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbН / „ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб“ ГмбХ/ Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203 със съдебен адрес: гр. София, ул. “Владайска” № 75, ет. 2, ап. 2 да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 200 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА