Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВИЛЕНА П. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7083 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Е. Г. и от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 68 от 04.07.2022г., постановено по адм. дело № 215/2021г. по описа на Административен съд – Силистра.

С касационната жалба на Е. Г., подадена чрез адв. А., е оспорено Решение № 68 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 215/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-03001920005616-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 229 от 22.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, относно установените задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2018 г., ведно с лихви за забава, в размер общо на 3 340,20 лева.

В касационната жалба са изложени доводи че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че доводите на съда относно начина на изчисляване на превишението между приходите и разходите в края на всяка една от проверяваните години, са неоснователни. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА в частта, в която не е бил отменен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище.

С касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП е оспорено Решение № 68 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 215/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра в частта му, с която е отменен РА № Р-03001920005616-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 229 от 22.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, в частта му относно установеното спрямо Е. Г. задължение за данък по чл.48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. за разликата на 1 923 лева до пълния установен размер и за разликата над 823,75 лева до пълния установен размер на акцесорното задължение.

В тази касационна жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че позоваването на съда на заключението на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ) е неправилно и това е довело до формиране на погрешни правни изводи за стойността на дружествените дялове от капитала на дружеството и досежно размера на придобития доход, подлежащ на облагане. Счита, че следва да се кредитира заключението на експерта от ревизионното производство. Твърди се, че на командированото лице за покриване на разходите му по време на командировката се полагат дневни и квартирни пари за цели дни, а не за сумарно изчислени часове с натрупване. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – Е. Г., чрез адв. А., оспорва подадената касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” Варна в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество и двете частично основателни.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Силистра е била законосъобразността на РА № Р-03001920005616-091-001/22.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 229/22.10.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, с който на Е. Г. са установени задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2018 г. общо в размер на 9 182,22 лева, в т. ч. 6 497 лева главници и 2685,22 лева лихви.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържание.

По материалната му законосъобразност аргументите на съда съобразно и повдигнатите пред него спорни въпроси са следните: 1. Приел е за доказано установеното в ревизионния акт несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и получените/декларираните доходи; 2. Относно договора за покупко-продажба на дружествени дялове съдът е стигнал до извод, че назначената от органите по приходите експертиза не е съобразена с нормативната уредба. За да приеме това съдът е посочил, че „методът на чистата стойност на активите” не фигурира в списъка на легално утвърдените методи по §1, т.10 от ДР на ДОПК и чл.3 от Наредба Н-9/14.08.2006г., като е кредитирал назначената по делото съдебно-оценителна експертиза; 3. Отхвърлил е искането за повторното приспадане на сумата от 7 200 лева от данъчната основа за 2016 г.; 4. Относно разходите за пътувания през 2016 г. и 2018 г. съдът е приел за основателен доводът на Е. Г., че макар някои от пътуванията в чужбина да обхващат две дати, тяхната продължителност е по-малка от денонощие; 5. Относно таксите и наложените платежи, отчетени при „Е. Е. ЕООД през 2016 г., първостепенният съд е стигнал до извод, че жалбоподателят нито е оспорил сумата като размер, нито че тази сума е платена чрез използване на неговите данни; 6. Относно посочената като налична в края на 2018г. сума от 4 950 лева, представляваща приход от продажба на апартамент през 2018 г. съдът е приел, че тъй като се касае до неизразходвани средства те трябва да се прибавят към разходите, а не да се извадят; 7. Не е приел за основателен доводът на Георгиев относно превишението на доходите спрямо разходите за 2017 г., които не са отчетени за периода 2018 г. Съдът е посочил, че този подход на органите по приходите е правилен, тъй като началното салдо за 2018 г. е определено съобразно декларираното от РЛ крайно салдо от суми по банкови сметки и суми в брой за 2017 г., както и декларираното начално салдо за 2018 г. 8. Било е преизчислено задължението на Георгиев съобразно основателната част от неговите оспорвания.

С тези мотиви съдът е счел РА за частично незаконосъобразен.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Силистра, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Що се касае до оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда, то същите по скоро касаят обосноваността на изводите на първата инстанция и ще бъдат разгледани по-долу в това изложение.

Същественото е, че съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, на лице са релевантни собствени фактически установявания, което не препятства касационния контрол.

По обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт, касационната инстанция констатира следното.

Решението е частично неправилно.

Един от основните спорни въпроси между страните е налице ли е хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По същество на този спор първоинстанционният съд е дал частично верен отговор, като изводите му за съответствие на ревизионния акт с материалния закон са изградени въз основа на другия спорен въпрос – какви са били наличните суми на задълженото лице към началото на всеки един от данъчните периоди, респ. какви са били размерите на сторените от него разходи.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124 ал. 2 ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.” Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства.

Следва да се уточни, че що се касае до данъчни периоди – 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г. повече от очевидно е, че такова несъответствие не е било установено. От друга страна, за 2016 г. е установен от органите по приходите доход, по смисъла на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, също участващ при формиране на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, който обаче не е бил деклариран.

В съответствие именно с изложеното следва да намерят разрешение и останалите спорни въпроси по делото.

По касационната жалба на Е. Г..

Тя е частично основателна.

Установено е по делото, както и в хода на ревизията, в резултат на извършена съпоставка на придобитите доходи и извършените разходи за 2016 г. и 2018 г. превишение на извършените разходи над получените доходи.

Тези именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т. 7 ДОПК – за ревизия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на основание чл.122 ал.2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/.

Безспорно съгласно чл.122, ал.1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 – 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК /в случая/ е за ответната страна.

Административен съд – Силистра правилно е приел, че органите по приходите са установили от фактическа страна обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2016 г.

В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от него разходи за 2016 г. Това е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст за същия данъчен период.

Неправилно и в разрез с установената съдебна практика обаче съдът е приел, че независимо от установеното от органите по приходите превишение на приходите над разходите към 31.12. на съответния данъчен период, това превишение не следва да формира начално салдо за следващата година.

Методът на органите по приходите при издаването на РА трябва да следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, като проверката за имуществено и финансово несъответствие следва да се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой (ако такива са декларирани) и банкови сметки в края на периода (при наличието на такива), респ. последните две категории да се приемат като начално салдо към 01.01. на следващия проверяван период.

В конкретиката на казуса органите по приходите не са възприели декларираните от ревизираното лице като налични средства в брой към 01.01., съответно към 31.12. на всеки един от проверяваните данъчни периоди (от 2014 г. до 2019 г., вкл., с изключение на 500 лева за 2018 г.) с аргумента, че не се установяват твърденията на Георгиев за налични спестени средства от продажбата на недвижим имот, обективирана в Нот. акт № 85/2012 г., и от продажба на акции в „Си Газ“ АД през 2011 г. – не са ангажирани доказателства относно съхранението на визираните суми за посечените периоди, което е споделено и от състава на Административен съд – Силистра.

Макар и принципно тези изводи да се споделят и от настоящата касационна инстанция (при доказателствена тежест за Георгиев съобразно правилото на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, същият не е установил в условията на пълно доказване каква част от получените средства от разпореденото имущество са налични към 01.01.2014 г.), то основателно е възражението на този касатор, че при положение че в хода на ревизията е установено превишение на приходите над разходите към 31.12. на съответния данъчен период, то очевидно са на лице доказателства за спестени средства в брой, така както е декларирано от Георгиев, макар и не в посочените от него размери, и те следва да се възприемат като начално салдо за следващата година, което рефлектира върху размера на данъчната основа за облагане за 2016 г., както ще бъде посочено по-долу, респ. води до извод за липсата на основанието по чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК, а и на данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ различна от декларираната за 2018 г.

В касационната жалба липсват оплаквания против останалите фактически и правни установявания на състава на първостепенния съд, с които са отхвърлени останалите аргументи на касатора, същите се споделят изцяло от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. последно от АПК.

По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП” Варна.

И тя е частично основателна.

За да отмени РА в съответните части съдът е приел, че неправилно органите по приходите са се позовали на оценителския доклад на експерта в хода на ревизията, тъй като при определяне на пазарната цена на дружествените дялове експертът не е използвал някой от методите, указани в Наредба Н-9/2006г.

Тези изводи са неправилни.

В по-общ план следва да се посочи, че съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Според ал. 4 на чл. 33 реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Нормата на чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ предвижда, че в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущества по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето. Безспорно и този доход участва при формирането на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане с данък по чл. 48 ал. 1 от същия закон.

В случая не е спорно, че продавачът и купувачът по договора за продажба на 30 дружествени дяла от капитала на „Екоефект 2008“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "и" от ДР на ДОПК. В тези хипотези чл. 77 на ЗДДФЛ препраща към разпоредбите за предотвратяване на данъчното облагане от ЗКПО.

Съгласно чл. 15 ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. По аргумент от чл. 16, ал. 1 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Всъщност спорът в тази му част е относно правилното определяне на пазарната цена на продадения пакет дружествени дялове, а именно дали това следва да бъде сторено на база приетото в хода на ревизионното производство експертно заключение /както настоява този касатор/ или при кредитиране приетото от съда заключение по допусната СОЕ /каквато е становището защитавано от Георгиев, респ. възприето и от състава на съда/.

В по-общ плана както е посочил и първостепенният съд, съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, установяването на пазарна цена се извършва по ред, способи и методика, които са нормативно установени. "Пазарна цена" според легалното определение е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани. Посочени са основно пет метода за определяне на пазарните цени като приложението им е уредено в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

В тази връзка касационната инстанция констатира, че необосновано и в нарушение правилото на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК първостепенният съд е кредитирал заключението по допуснатата СОЕ.

Макар и това вещо лице да е работило по дефинирания в § 1 т. 10 б.“а“ от ДР на ДОПК във вр. с Наредба № Н-9/2006 г. метод на „сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“, то повече от очевидно е, че използваните „аналози“ са сделки между свързани лица по смисъла на легалното определение на § 1 т. 3 б. „в“ от ДР на ДОПК (от 2014 г. Е. Г. и Т. Ц. са съдружници в „Екоефект 2008“ ООД, а считано от 27.06.2016 г. съдружник в същото е и К. Ц.), поради което и необосновано съдът е кредитирал същото, като е приел, че е изготвено при спазване на нормативните изисквания за това.

Основателни са възраженията в касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, че следва да бъде кредитирано изготвеното в хода на ревизията заключение. Предвид специфичния предмет на договора за продажба – дружествени дялове и конкретиката на казуса, т. е. спрямо фактите по случая, не може да намери приложение дефинираният в Наредба № Н-9/2006 г. метод, този на „сравнимите неконтролирани цени“, поради липса на аналог за сравнение.

Всъщност този експерт е определил стойността на капитала на „Екоефект 2008“ ООД като е изведена пазарната стойност на активите му, от която е извадена пазарната стойност на задълженията на дружеството, като метода на „сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“ е използван за извеждане на пазарната стойност на притежаваните от дружеството активи – земя и сгради, респ. методът на „увеличената стойност“ е използван за извеждане на пазарната стойност на заведените по сметки 204, 205 и 206 активи на търговеца. По този начин е определена пазарна стойност на „Екоефект 2008“ ООД към 12.07.2016 г. от 72 830 лева, или стойност на един дружествен дял – 1 456,60 лева, съответно пазарна стойност на 30 дружествени дяла – 43 698 лева.

Касационната инстанция споделя виждането на този касатор, че определяща за пазарната цена на дяловете следва да е чистата стойност на активите, доколкото тя към съответна дата дава най-точно преценка за пазарната стойност на дяловете на дружеството.

Допустимостта на един такъв подход, а именно използване на метод, който не е измежду дефинираните такива в § 1 т. 10 от ДР на ДОПК, респ. предмет на регламентация в Наредба № Н-9/2006 г., в случаи като процесния е прието в съдебната практика на съставите на ВАС /в този смисъл Решение № 662 от 19.01.2021г., по адм. дело № 7520/2020 г. по описа на ВАС, VIII о., Решение № 15940 от 19.12.2018 г., по адм. дело № 2417/2018 г., по описа на ВАС, I о. и др./.

Както е възприето в посочената съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав на съда, макар и определянето на пазарната цена да следва да става по реда на Наредба № Н-9/2006 г., при „установеност, че естеството на обектите участващи в контролираните сделки и специфичността им е строго индивидуална, което се явява непреодолим фактор за намирането на аналози и изпълнението на изискванията на наредбата“, това не може да бъде аргумент за незаконосъобразност на подхода по определяне на справедлива пазарна стойност по друг метод, относим към оценката на собствения капитал, различен от посочените в Наредба № Н-9/2006 г.

По изложените съображения се налага изводът, че заключението на СОЕ относно определената пазарна стойност на дяловете на "Екоефект 2008" ООД неправилно е послужило за база за определяне на данъчното задължение и това е довело до формиране на погрешни правни изводи относно стойността на дружествените дялове, както и до придобития доход, подлежащ на облагане. Като такова следва да послужи изготвеното в хода на ревизионното производство, което обоснована и извода, че придобият доход от продажбата на дружествените дялове е в размера, визиран в РА - а именно 40 698 лева и следва да участва при формирането на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Неоснователни са обаче доводите на данъчния орган за неправилно извършена от съда корекция на разходите на Георгиев за пътуванията му в чужбина.

Правилни са изводите на съда, че макар някои от пътуванията в чужбина да обхващат две дати, тяхната продължителност е по-малка от денонощие.

Правилно за тези пътувания с оглед продължителността им дневните пари са намалени от съда, като не се споделят аргументите в касационната жалба.

Съобразно така дадените разрешения на повдигнатите пред касационната инстанция въпроси от фактическа и правна страна се следват и изводите относно конкретните размери на дължимия от ревизирания субект данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за довнасяне за всеки един от процесните данъчни периоди.

За 2014 г. не е установена данъчна основа за облагане, формирана по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, респ. дължим данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ, но спрямо установяванията на органите по приходите е на лице превишение на приходите над разходите със сумата от 5 532,03 лева, която следва да бъде съобразена за следващите данъчни периоди.

За 2015 г. е установен недостиг на парични средства за Георгиев в размер на 2 730,23 лева, който е „покрит изцяло от превишението на доходите над разходите“, установено в хода на ревизията на съпругата му, поради което не е определен данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за внасяне.

За 2016 г. установената от първостепенния съд данъчна основа за облагане от други източници, формирана по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, в размер на 19 231,72 лева, следва да бъде редуцирана със сумата от 5 532,03 лева, което води до извод за данъчна основа за облагане от доходи от други източници в размер на 13 699,69,04 лева. При формирането на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ следва да бъде прибавена и данъчната основа, определена по чл. 33 ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗДДФЛ за доходи от прехвърляне на права и имущество в размер на 40 698 лева, както и данъчната основа за доходи от трудови правоотношения – 7 797,15 лева.

Изводът е за обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 62 194,84 лева и дължим данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 6 219,48 лева, от който внесен – 779,74 лева, съответно за довнасяне – 5 439,74 лева.

За 2017 г. не е установена данъчна основа за облагане, респ. дължим данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ, но спрямо установяванията на органите по приходите е на лице превишение на приходите над разходите със сумата от 9 438,49 лева, която следва да бъде съобразена за 2018 г.

За 2018 г. при съобразяване сумата от 9 438,49 лева като налични средства в брой в началото на периода, се следва изводът за липсата на недостиг на парични средства в края му, т. е. липсва основанието по чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК, а и данъчна основа за облагане от други източници, формирана по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, респ. до липсата на задължение за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за довнасяне. Установеният излишък от 4 596,89 лева следва да бъде съобразен през следващите данъчни периоди, наред с установеният такъв и за 2019 г.

Не до тези изводи в тяхната цялост е достигнал първостепенният съд, поради което и оспореният съдебен акт се явява частично незаконосъобразен, поради частичната му необоснованост и произтичащото от това неправилно приложение на материалния закон (касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК), което налага и съответно частичната му отмяна, с разрешаване спора по същество, като се отмени РА в частта му относно установените задължения – главница и лихви за 2018 г., респ. се отхвърли жалбата на Георгиев против РА, в частта му установяваща задължение за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. за довнасяне за разликата над 1 923 лева до размера от 5 439,74 лева, ведно с прилежащата на тази разлика лихва за забава.

В останалата му част съдебният акт като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.

Разноски:

При този изход на спора се следва отмяна на съдебният акт и в частта му относно присъдените разноски в полза на Е. Г., определени по съразмерност и компенсация.

Съобразно изхода на правния спор дължимите на оспорващия разноски за двете съдебни инстанции (иначе сторени в общ размер на 1 700,18 лева), изчислени съразмерно на уважената част от жалбата, са в размер на 261 лева. Същите следва да бъдат присъдени в тежест на НАП (така § 1 т. 6 от ДР на АПК).

Дължимите на НАП (по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК) разноски за двете съдебни инстанции (поначало в общ размер на 1 624,96 лева, така както е поискано от процесуалния представител на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна), изчислени съразмерно на отхвърлената част от жалбата на Георгиев, са в размер на 1 375 лева. Същите следва да бъдат заплатени от Е. Г..

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 68 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 215/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Е. Г., гр. Силистра, против Ревизионен акт № Р-03001920005616-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 229 от 22.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, относно установените задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. за внасяне в размер на 484 лева и за лихви за забава в размер на 109,45 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001920005616-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 229 от 22.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, относно установените на Е. Г., гр. Силистра, задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. за внасяне в размер на 484 лева и за лихви за забава в размер на 109,45 лева, като незаконосъобразен.

ОТМЕНЯ Решение № 68 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 215/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра в частта му, с която е по жалба на Е. Г., гр. Силистра, е отменен Ревизионен акт № Р-03001920005616-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 229 от 22.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, относно установените задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. за довнасяне за разликата над 1 923 лева до размера от 5 439,74 лева, ведно с прилежащите на тази разлика лихви за забава, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г., гр. Силистра, против Ревизионен акт № Р-03001920005616-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 229 от 22.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, относно установените задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. за довнасяне за разликата над 1 923 лева до размера от 5 439,74 лева, ведно с прилежащите на тази разлика лихви за забава, като неоснователна.

ОТМЕНЯ Решение № 68 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 215/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра в частта му за разноските.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 215/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра в останалата му част.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Е. Г., [ЕГН], гр. Силистра, [улица], сумата от 261 (двеста шестдесет и един) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Е. Г., [ЕГН], гр. Силистра, [улица], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 1 375 (хиляда триста седемдесет и пет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА