Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 7189 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „КЕРЕВ БИЛД“ ЕООД, чрез адв. Д. П.-Топалова, против решение № 22 от 22.06.2022 г. на Административен съд – Русе (АС), постановено по адм. д. № 56/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000321001669-091-001/25.10.2021г., потвърден с решение № 310/14.01.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП”) – Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), за определените с РА задължения на дружеството за данък по ЗКПО за годините 2014, 2015 и 2016г., след преобразуване на финансовия резултат на дружеството за горепосочените данъчни години по реда на чл.16, ал. 1, вр. с чл.78 от ЗКПО както следва: за 2014г. главница 51 853,11 лева и лихви 34 580,52 лева; 2015г. главница 41 864,67 лева и лихви 23 656,57 лева и 2016г. главница 26 564,41 лева и лихви 12 316,54 лева или общо корпоративен данък в размер на 120 282,19 лева главница и 70 553,63 лева лихви.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са доводи, че предметът на спора е неправилно формулиран от съда, тъй като решаването на спора не се свежда само до даване на предпочитание на една от двете експертизи. Посочва, че съдът не е мотивирал предпочитанието си към експертизата от данъчното производство с излагане на съображения по конкретно изложените от дружеството възражения срещу същата. Защитава тезата, че съдът е омаловажил като несъществено допуснатото нарушение на чл. 62 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба), което противоречи на принципа на обективност по чл. 3 от ДОПК. Оспорва с подробни доводи заключението по извършената в хода на административното производство оценителна експертиза. В жалбата е акцентирано и на обстоятелството, че съдът не е обсъдил установените от вещото лице по съдебно-оценителната експертиза (СОЕ) разлики по няколко фактури, издадени от дружеството спрямо записаното в ревизионния доклад (РД). Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата изцяло, както и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП чрез гл. юрк. Е., в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 12 283,43 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд -Русе е бил РА № Р-03000321001669-091-001/25.10.2021г., потвърден с решение № 310/14.01.2022г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който на „КЕРЕВ БИЛД“ ЕООД са определени задължения за данък по ЗКПО за годините 2014, 2015 и 2016г., след преобразуване на финансовия резултат на дружеството за горепосочените данъчни години по реда на чл.16, ал. 1, вр. с чл.78 от ЗКПО, както следва: за 2014г. главница 51 853,11 лева и лихви 34 580,52 лева; 2015г. главница 41 864,67 лева и лихви 23 656,57 лева и 2016г. главница 26 564,41 лева и лихви 12 316,54 лева.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Посочил е, че спорът е изцяло правен, а именно: коя от двете експертизи дава по - точни и достоверни данни за стойността на продадените в процесните четири сгради имоти. Съдът е изложил, че кредитирайки съответното заключение ще бъде даден отговор на въпроса дали е налице отклонение от данъчно облагане, съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.

Първостепенният съд е обсъдил приетите в хода на съдебното и административно производство заключения по оценителните експертизи. Кредитирал е експертизата, извършена в ревизионното производство с аргумент, че същата е по - справедлива и достоверна като данни, тъй като експертът е използвал като сравнителни аналози данни от реални сделки. Приел е нарушаването на нормата на чл. 62, ал. 1 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. за несъществено. Изложил е, че с оглед некредитирането на съдебно-оценителната експертиза, не счита за необходимо да обсъжда установените според вещото лице разлики по няколко фактури, издадени от „КЕРЕВ БИЛД“ ЕООД спрямо записаното в РД, позовавайки се на аргументите, изложени в писмените бележки на ответника по делото.

Въз основа на кредитираната от съда експертиза, е приета за доказана продажбата на активи на „КЕРЕВ БИЛД“ ЕООД на цена, многократно по - ниска от действителната им стойност, което съдът е възприел като отклонение от обичайните сделки. Посочил е, че в резултат на това отклонение липсват отчетени приходи, водещи до определяне на корпоративен данък в по - нисък размер. В обобщение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, което обуславя законосъобразност на РА.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорения административен акт, без да е приложена по делото административната преписка в нейната цялост. Това се установява от посоченото в забележката към т. 9 от описа към преписката по жалба вх. № 13477/10.11.2021г., срещу РА № Р-03000321001669-091-001/25.10.2021г., издаден на „КЕРЕВ БИЛД“ ЕООД, /л.208/, а именно: „Присъединените документи са налични в Дирекция „ОДОП“- гр. Варна във връзка с жалба № 1317/12.01.2021г. по предходни ревизионно производство на дружеството“. При приетата по делото административна преписка с цитираните недостатъци не могат да се направят изводи относно обстоятелството дали административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, а още по-малко относно изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В нарушение на чл. 152, ал. 4 от АПК съдът не е изискал административната преписка в нейната цялост, поради което и не е могъл да извърши проверка на оспорвания РА, без да установи какви са били фактическите основания за издаването му в тяхната цялост.

Съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК, приложим по силата на 2 от ДР на ДОПК и в настоящото производство, преписката въз основа на която се издава административния акт /в конкретния случай РА/ се представя на съда в заверено копие. Копието, което се представя по делото трябва да е идентично с това, въз основа на което е издаден административния акт. Задължение на съда е при констатирани пропуски в окомплектоването й да изиска служебно липсващите документи /по аргумент и от чл. 152, ал. 4 от АПК, а и чл. 9, ал. 3 от АПК във вр. 2 от ДР на ДОПК/.

Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество. Следващата алинея на същата разпоредба, го задължава да извърши преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Всяко представяне на доказателства различни от тези, послужили при издаване на РА, води до изкривяване на преценката на съда и формиране на изводи, които не са подкрепени с доказателства.

По делото липсват нотариалните актове и фактурите във връзка с процесните продажби на имоти, за които се твърди, че са извършени в отклонение на данъчното облагане, съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Тази липса води до извод, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи.

Следва да се вземе предвид, че вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е работило по документи, които не са приложени като доказателства по делото (част от нотариалните актове и фактурите по процесните сделки). С оглед на това е основателно и възражението на касатора, че като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключенията на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Основателно се явява и възражението на касатора за неправилност на извода на съда, че с оглед на некредитирането на СОЕ не е необходимо да бъдат обсъдени установените според вещото лице разлики по няколко фактури, издадени от „КЕРЕВ БИЛД“ ЕООД спрямо отразеното в РД, позовавайки се аргументи, изложени в писмените бележки на ответника по жалбата. Касационната инстанция намира за правилно изложеното от касатора, че "грешното" установяване на продажните цени на „КЕРЕВ БИЛД“ ЕООД рефлектира върху размера на увеличението на финансовия резултат с разликата между пазарната и продажната цена. Действително съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, съгласно чл. 202 от ГПК във връзка с във вр. 2 от ДР на ДОПК, но установените разлики между действителната продажна цена на имотите и отразената такава в РД е въпрос на фактическо установяване по делото, а не е свързано със специалните знания на вещото лице. С оглед на това съдът е бил длъжен да обсъди всички възражения и доказателства във връзка с посочените разлики и да установи налице ли са такива или не.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК и да изиска административната преписка по издаване на оспорвания административен акт в нейната цялост. Следва да бъдат събрани и приети по делото документите въз основа, на които е извършена СОЕ, като в случай, че съдът прецени, следва да се допусне изслушване на допълнителна СОЕ. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми.

Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 22 от 22.06.2022 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. д. № 56/2022 г..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ