5№50911

Гр.София, 06.12.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 1741 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. И., чрез адв. Н. Г., срещу решение № 11/18.01.2022 г. по в. гр. д. № 1775/2021 г. на Окръжен съд – С. З. с което е потвърдено решение № 45/18.10.2021 г. по гр. д. № 532/2021 г. на Районен съд – Раднево и като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора против Рудник „Трояново-1“, клон на „М. М. изток“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на С. Д. И., наложено със заповед № 48 от 21.06.2021 г. на управителя на рудника, отмяна на заповедта и за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „инженер електрообзавеждане – ел. ремонт“ в участък „Ел. ремонт“ при ответното дружество.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Намира ли приложение разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗЗД в трудовото право – при изчисляване и броене на сроковете по КТ, и по-специално в хипотезата на чл. 193 КТ?; 2/ Следва ли срокът да се счита за пропуснат в случай, че писмените изявления и съобщения на адресанта са предадени по пощата преди изтичане на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока?; 3/ В случай, че работникът/служителят представи писмени обяснения по чл. 193 КТ на работодателя – чрез пощата/куриер, в последния ден на дадения му за това срок, то следва ли срокът да се счита за спазен, съответно длъжен ли е работодателят да приеме и цени тези обяснения при налагане на наказанието – в хипотезата на чл. 193 КТ?; 4/ В случай, че датата на пощенското клеймо предхожда датата на получаване на пощенската пратка, на коя от двете дати следва да се приеме, че адресантът е извършил съответното действие – предаване на изявления и съобщения по пощата? По поставените въпроси твърди, че е налице противоречие с определение № 467/2011г. по гр. д. № 1204/2010 г. на ВКС, определение № 693/2011 г. по гр. д. № 1439/2010г. на ВКС, решение № 191/2010 г. по гр. д. № 4956/2008 г. на ВКС, решение № 66/2020 г. по т. д. № 396/2019 г. на ВКС, решение № 220/2018 г. по т. д. № 72/2017 г. на ВКС, решение № 664/2010 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „М. М. изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново-1“ взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед № 48/21.06.2021г. на управителя на рудника заради това, че на 13.02.2021г. през работно време ищецът е дал три положителни проби за алкохол, след което, преди вземане на четвърта контролна проба, самоволно и без да уведоми дежурния минен диспечер, е напуснал работното си място и до края на работното време не се е върнал на работа. От текста на заповедта се установява, че в рамките на дадения му тридневен срок по чл. 193, ал. 1, предл. 2 КТ С. И. не е депозирал при работодателя си своите писмени обяснения, а такива е подал след този срок. Затова в заповедта е посочено „и непредставени писмени обяснения от лицето в указания 3-дневен срок“. Въззивният съд е приел, че това не води до неспазване разпоредбата на чл. 193 КТ, като за този си извод е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение. В тях е посочено, че процедурата по чл. 193 КТ е изпълнена, а работодателят е взел предвид становището на работника, макар и то да е подадено извън срока.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на работника в писмените му обяснения, че проверката за алкохол е била направена единствено, за да бъде той отстранен от длъжност. Съдебният състав е посочил, че в същия ден са направени тествания на общо 10 работника, както и в други звена на дружеството работодател. Никой от работниците не е оспорил резултатите от показанията на контролните уреди – дрегери. Въззивната инстанция, също както и първата, е счела, че наличието на алкохол в организма на всеки служител винаги представлява опасност както за самия него, така и за хората, с които работи на работното си място. В тази връзка с явяването си на работа след употреба на алкохол служителят е нарушил редица нормативни разпоредби. Според съда от доказателства по делото е безспорно установено, че С. И. умишлено и съзнателно е нарушил установената в дружеството трудова дисциплина чрез поставянето си в положение в издишвания въздух да има алкохолно съдържание, независимо кога е приет от него този алкохол, както и чрез нарушаване на пропускателния и уведомителния режим, като не е съобщил на дежурния минен диспечер за здравословен проблем и съответно е напуснал работното си място в работно време. Въз основа на посоченото съдебният състав е стигнал до извода, че в конкретния случай служителят е действал умишлено, с ясното съзнание за състоянието си, действията си и последиците от тях за него и за работодателя му. При тази обстановка съдът е стигнал до извода, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и е приел предявените искове за неоснователни.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Както е разяснено в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

И четирите поставени от касатора въпроса касаят броенето на срока по чл. 193 КТ във връзка със задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работникът или служителят или да приеме писмените му обяснения и кога същият се счита за спазен. Първият въпрос е поставен общотеоретично, не е относим към решаващите изводи на съда и поради това не представлява правен въпрос. Останалите три въпроса също не са обусловили правните изводи на съда за отхвърляне на предявените искове. Въззивният състав е анализирал текста на процесната заповед за уволнение и останалите писмени доказателства и е стигнал до извода, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена от работодателя, който преди налагане на дисциплинарното наказание е поискал от касатора С. И. обяснения във връзка с взетите три проби за алкохол на 13.02.2021год., които били положителни и напускането на работното място в работно време преди четвъртата проба за алкохол и без да уведоми дежурния минен диспечер за това и това е стигнало до знанието му, както и е последвало изпращане на писмени обяснения от уволнения служител. Без значение се явява обстоятелството кога са подадени обясненията на служителя – в дадения му тридневен срок или извън него, още повече че същите са разгледани и съобразени от работодателя, изрично посочено и в уволнителната заповед. Затова по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски, а на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна се дължат разноски за касационна инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11/18.01.2022 г. по в. гр. д. № 1775/2021 г. на Окръжен съд – С. З.

ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Рудник „Трояново-1“, клон на „М. М. изток“ ЕАД, ЕИК 8330175520023, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: