О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50633
София, 24.11.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1247 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадената чрез адв.М. Г. касационна жалба на ЗД „Бул инс“ АД срещу решение № 138 от 13.12.2021г. по възз. гр. д.№ 461/2021г. на АС - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 32/08.06.2021г. по гр. д.№ 656/2020г. на ОС - Сливен за осъждането на ЗД „Бул инс“ АД да заплати на П. Д. Ж. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й Ж. С. С. при ПТП на 24.12.2017г., в размер на 25 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане и разноски по съразмерност, и в частта за присъждане на разноски по съразмерност в тежест на касатора.
Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение и за присъждане на разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:
1.Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“, посочено в ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК, и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищеца? По него касаторът се позовава на решение № 72/12.03.2010г., II г. о.
2. За критериите за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди.По него касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г.
3.От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2/1984г., извършено с ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС разширение на кръга на правоимащите лица поражда действие за пътни инциденти преди постановяването му или следва да се прилага само за пътни инциденти след постановяването му?. Касаторът се позовава на решение № 170/17.09.2018г., IV г. о.
Наред с това е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.
В подадения чрез адв. Г. М. писмен отговор П. Д. Ж. оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от ищцата П. Д. Ж., подадена чрез адв. Г. М., срещу решение № 138 от 13.12.2021г. по възз. гр. д.№ 461/2021г. на АС - Бургас в частта, с която е отменено решение № 32/08.06.2021г. по гр. д.№ 656/2020г. на ОС - Сливен за осъждането на ЗД „Бул инс“ АД да заплати на П. Д. Ж. обезщетение за неимуществени вреди за размера над 25 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен искът на П. Д. Ж. против ЗД „Бул инс“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внука й Ж. С. С. при ПТП на 24.12.2017г. за размера над 25 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане, и в частта за присъждане на разноски по съразмерност в тежест на касатора П. Д. Ж..
В насрещната касационна жалба са въведени касационните основания по чл.281, т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваните части и присъждане на допълнително обезщетение в размер на 25 000лв. Претендира се за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 1400лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК, включително разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на писмен отговор на касационната жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос:
Обстоятелството че починалото при ПТП лице е единствен внук на ищцата, с който същата е имала изключително силна и дълбока емоционална връзка, придава ли особено качество на починалото лице и предпоставка ли е за определяне на по-висок размер на присъденото обезщетение?По него касаторът се позовава на определение № 300/13.05.2021г. по т. д.№ 1732/2020г., I т. о., и определение № 269/19.05.2021г. по т. д.№ 1593/2020г., II т. о.
Не е постъпил в срок писмен отговор на насрещната касационна жалба от ЗД „Бул инд“ АД.
Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК и след преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда по НОХД № 646/2019г. на ОС - Сливен Я. Ю. е признат за виновен в това, че на 24.12.2017г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Ж. С..Установил е, че към момента на произшествието починалият е бил на 28 години и е имал и живи родители, а ищцата – неговата баба е била на 80 години.Въззивният съд е приел за безспорно наличието към 24.12.2017г. на застрахователно покритие за виновния водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество.Установил е, че ищцата е предявила писмена претенция, получена от ответното дружество на 10.06.2019г., с която е претендирала заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук Ж. в размер на 50 000лв., но ответното дружество е отказало изплащането на обезщетение, поради неустановяване на особено близки взаимоотношения с пострадалия и действително претърпени от смъртта му вреди.Въззивният съд е приел, че са установени и безспорни елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.Обосновал е наличието на активна материално-правна легитимация на ищцата да получи на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук с установеното от показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които е кредитирал.Анализирайки свидетелските показания, въззивната инстанция е приела за установено, че между ищцата и починалия й внук е била създадена такава особено силна, трайна и дълбока емоционална връзка, която надхвърля нормалната за съответната родствена степен.Посочил е, че Ж. е бил единственият внук на ищцата и тя не само е присъствала в живота му от раждането до смъртта му на 28 годишна възраст, но и в определен период от детството му, след като той е навършил 9 години, ищцата е осъществявала и частично заместващи родителски грижи, компенсиращи прекъснатото физическо участие на майката в отглеждането му.Приел е за установено, че Ж. е бил изключително привързан към ищцата и й е отвръщал с любов и уважение, което е било видимо от всички в селото, и, дори след като е пораснал, е проявявал голямата си обич към ищцата и след всеки международен курс й е носел подаръци, не й е отказвал помощ и я е водел навсякъде, където е пожелаела. Формирани са мотиви, че, поради изключителната привързаност между нея и внука й, ищцата е понесла по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения болки и страдания от неговата смърт: постоянно е тъгувала и е плачела, много често е посещавала гроба му, не е поддържала контакти с други хора, освен с близките, които са я посещавали в дома й, говорела е само за него, физически и емоционално е била съсипана, започнала е да приема повече лекарства, движенията й са се затруднили, желанието й за живот е изчезнало и мъката й не е отслабвала.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил, че, макар между баба и внук да са били изградени изключително емоционални отношения, това не е било свързано с прекъсване на обичайните емоционални връзки с родителите.Приел е за установено, че в детството му постоянни грижи за Ж. е полагал и неговият баща, поради физическото отсъствие на майката за този период, както и, че не са били нарушени отношенията на любов и уважение на Ж. с майка му.Установил е, че в юношеската и в по-зрялата си възраст Ж. е показвал обич, уважение и привързаност и към своите родители, като в общо-житейски план отношенията му с баба му са били допълващи тези с родителите му.Формирани са мотиви, че ищцата е била „третият родител“, но създадените отношения между баба и внук не са заличили значението и участието на майката и бащата.Въззивният съд е посочил, че след смъртта на Ж. ищцата не е била лишена изцяло от морална и финансова подкрепа, тъй като тя е продължила да живее в къщата със сина си-бащата на починалия й внук. Съобразил е и икономическите условия в страната към релевантния момент, сочещи на средна работна заплата ок.1000лв. месечно и лимита на застрахователна отговорност общо за неимуществени вреди до 10 000 000лв.
Поставените в изложението към касационната жалба на застрахователя въпроси № 1 и № 3, свързани с активната материално-правна легитимация на касатора да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук, респективно – с критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., са обсъждани и са обусловили решаващите изводи за частично уважаване на иска, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално-правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969г. на Пленума на ВС, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материално-правна легитимация на братята и сестрите/ баби и дядовци/внуци е посочено, че, макар те в традиционните за българското общество семейни отношения да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение е само по изключение – само ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните (нормалните ) за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ ( предвид конкретиката на всеки случай), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че, за да се породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, като не е достатъчно да е в рамките на типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри/ баби и дядовци /внуци, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с посоченото тълкувателно решение, както и със създадената въз основа на него съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 предл. посл.ГПК, вкл. цитираното от касатора решение. Частичното уважаване на предявения пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС за обезщетение за неимуществени вреди за размера от 25 000лв. е обусловено от преценката на въззивния съд, основана на доказателствата по делото, че връзката между ищцата и починалия й внук се е характеризирала с близост, която надхвърля обичайната за традиционните отношения между баба и внук и носи белезите на изключителност, както и, че понесените от ищцата морални болки и страдания от смъртта на нейния внук надхвърлят по обем, интензитет и продължителност нормално присъщите за тази родствена връзка. Произнасянето от въззивния съд е съобразено с критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК за основанието за допускане на изключение от правилото, че, в случай на смърт, причинена при деликт, право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., при условие, че действително са претърпели и доказали вредите.
Въпрос № 2, който е свързан с критериите за приложение на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, също отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в обжалваното въззивно решение и е от значение за изхода по делото, но по него също липсва допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешаването му от въззивния съд не е в противоречие с относимата задължителна съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968г., както и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 130/09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, II т. о. и други, която приема, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни общи и специфични за всяко дело обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, намаляването на работоспособността. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя, които нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент, като същите служат само за ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (в този смисъл решение № 28/09.04.2015г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, II т. о. и други). Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с формираната постоянна съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 т.1 ГПК.Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди е извършено въз основа на съвкупната преценка на конкретните правно - релевантни обстоятелства, обуславящи вредите, при съобразяване на установените от съдебната практика критерии при прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за които са изложени от въззивния съд собствени мотиви.
Въпрос № 3 отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, но по него също не е налице допълнителната предпоставка на т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК, поради липса на противоречие с посоченото от касатора решение по чл.290 ГПК. В посоченото от касатора решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на ВКС, ТК, IV г. о. е прието следното:Първоначално приетите ППВС и ТР имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато след издаването на такъв тълкувателен акт настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт,- се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците, но с действие занапред. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение.
Следователно, ако правният спор е бил висящ към момента на приемане и оповестяване на новото тълкувателно решение, както и ако сезирането на съда със спора следва по време приемането и оповестяването на новото тълкувателно решение, даденото с него нормативно тълкуване следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора.
В случая съдебното производство е образувано по иск, предявен след приемането на новото Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г. по т. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, поради което съдът, разглеждащ правния спор, е бил длъжен да съобрази даденото с него нормативно тълкуване относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК за директен достъп до касационен контрол. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко въз основа на мотивите, без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Като основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.В случая касаторът-застраховател не е обосновал приложното му поле и пряко от мотивите на въззивното решение не може да се изведе нито една от възможните хипотези на очевидна неправилност.
Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на застрахователя.
С оглед на този резултат и на осн. чл.287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда.
Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение само за подаване на отговор на касационната жалба, определени на база защитавания интерес с касационната жалба и в хипотезата на чл.9, ал.3 НПП, които се определят в размер на 525лв.
Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ :
Не допуска касационно обжалване на решение № 138 от 13.12.2021г. по възз. гр. д.№ 461/2021г. на АС - Бургас.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД да заплати на П. Д. Ж. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на писмен отговор на касационната жалба в размер на 525лв.( петстотин двадесет и пет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: