Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 7295 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 1138/27.06.2022 г., постановено по адм. д. 986/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта с която е уважена жалбата на П. Транс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: община Гърмен, [населено място], [улица], срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000120004169-091-001/24.03.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение № 1407/10.09.2021 г. на ДД ОДОП София, и РА е изменен по отношение на допълнително установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018 г. от 8 761,16 лв. в размер на 4 459,89 лв., ведно с начислените лихви за просрочие и отменен в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 625,84 лв., ведно с начислените лихви за просрочие и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 315,83 лв., съразмерно на уважената част от жалбата.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че от органите по приходите е установена нередовност на водената счетоводна отчетност от дружеството по отношение изписването на разходи за материали и резервни части. С оглед на това поддържа, че за 2018 г. и 2019 г. ревизираното лице необосновано е изписало резервни части на обща стойност 104 461,21 лв. към определени периоди, независимо от факта, че става въпрос за стари и амортизирани автомобили. Твърди, че съдът не е съобразил и изложил мотиви относно наличието на хипотезата по чл. 16, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което РА бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 65 лв. В проведеното съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Д..

Ответникът по касация - П. Транс ЕООД, чрез адв. Е. Я., оспорва касационната жалба по аргументи, развити в писмен отговор и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 650 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.08.2022 г.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е законосъобразността на РА № Р-22000120004169-091-001/24.03.2021 г., издаден от С. К., на длъжност началник сектор възложил ревизията и Д. Т. - ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение № 1407/10.09.2021 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО на П. Транс ЕООД в общ размер на 11 417,78 лв. Последните произтичат от извършеното преобразуване на финансовите резултати на дружеството по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО в посока увеличение за 2018 г. със сумата от 92 237,87 лв. и за 2019 г. със сумата от 21 940 лв., в резултат от което е определен дължим корпоративен данък за 2018 г. в размер на 8 761,16 лв. и за 2019 г. в размер на 2 625,84 лв., ведно със съответните лихви за просрочие.

От фактическа страна административният съд е приел, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000120004169-020-001/10.07.2020 г., издадена от компетентен орган началник сектор Ревизии при ТД на НАП София, изменена впоследствие със ЗИЗВР № Р-22000120004169-020-002/14.10.2020 г. Изводите и предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22000120004169-092-001/02.02.2021 г., издаден от определения със заповедите за възлагане ревизиращ екип. Срещу РД не е подадено възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК и въз основа на него е издаден процесният РА.

По искане на жалбоподателя, за изясняване на фактическата обстановка, е допусната комплексна съдебна автотехническа и счетоводна експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните по делото. На база извършените проверки на техническата и счетоводна документация, вещите лица посочват, че през 2018 г. и 2019 г. в автопарка на дружеството са били използвани две транспортни композиции с влекачи и полуремаркета. Вземайки предвид данните за изминати километри от превозните средства, експертизата е представила конкретни данни по отношение на необходимите разходи за резервни части, масла, гуми и консумативи с оглед тяхното нормално експлоатиране. Съгласно заключението, че резервните части са вложени при технически обслужвания и ремонти през 2018 г. и 2019 г., са извършени изчисления и на дължимия корпоративен данък за тези периоди.

По изложените в решението правни мотиви Административен съд - Благоевград е приел жалбата срещу РА за допустима и частично основателна. По повод на извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е потвърдил валидността на РА като издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената от закона форма за електронен документ. От процесуална страна не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По приложението на материалния закон съдът е обобщил констатираните от ревизиращия екип обстоятелства за непризнаване на разходите за вложени части и материали в експлоатираните автомобили от дружеството. През ревизираните периоди П. Транс ЕООД е осъществявало автомобилен превоз на товари в страната и чужбина. Според мотивите в съдебното решение, анализът на фактическата обстановка и заключението по приетата комплексна експертиза опровергават почти изцяло изводите в РА. Вложените консумативи и резервни части в поддръжката на транспортните композиции за 2018 г. са на обща стойност 53 405,08 лв. и съответно за 2019 г. на обща стойност 38 527,45 лв. По изложените съображения свързани с условията за прилагане на чл. 26, т. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО, съдът е изменил РА в частта за 2018 г. и отменил същия изцяло за 2019 г.

Обжалваното решение на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно.

Извършената касационна проверка на наведените оплаквания води до заключение за правилност и обоснованост на съдебния акт по съществото на правния спор. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото и в това отношение касаторът не излага конкретни пороци, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Основателно се явява възражението, че в съдебното решение не са налице изрични мотиви по приложението на чл. 16, ал. 2, т. 1 ЗКПО, но същото не води до промяна на крайните данъчни резултати от ревизията на П. Транс ЕООД за 2018 г. и 2019 г. Съгласно текста на разпоредбата, за отклонение от данъчното облагане се смята значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини. Разглежданият касационен довод почива на предположението, че съответните видове и количества накладки, съединители, амортисьори и др., са в прекомерно количество спрямо реално извършената стопанска дейност. Изцяло относими и спомагащи за изясняване на фактическата обстановка по делото са констатациите на вещото лице в р. Б Техническа част от приетата съдебна експертиза, според които нормите на разходваните части, масла и консумативи са съобразени от ревизиращия екип единствено за влекачите като не са отчетени необходимата поддръжка за техническата изправност и безопасно ползване на полуремаркетата, както и регулярната смяна на масла, филтри, гуми за изминатите километри от композицията. Подробното проследяване на данните за движението на материалите и складовите наличности след 2011 г. е довело логично до установеното намаление на отчетените разходи за резервни части и масла за ревизираната 2018 г. с 44 598,91 лв., спрямо декларираните от дружеството-жалбоподател за същия период. Констатациите и отговорите на вещите лица са възприети правилно от съда при спазване на чл. 202 ГПК вр. с 2 ДР ДОПК.

Останалите наведени оплаквания от касатора са идентични с изложените в РА/РД и решението на горестоящия административен орган. Фактическата обстановка и доказателствата по делото са обсъдени съвкупно и взаимосвързано, в резултат от което е правилен крайният съдебен извод за успешно проведено насрещно доказване от страна на жалбоподателя. Приетото в процесния РА по отношение на изминатите километри и количеството изразходено гориво за 2018 г. и 2019 г. и изводите в Решение № 1407/10.09.2021 г. на ДД ОДОП София в частта по ЗДДС относно извършването на авторемонтни услуги от С. Е. Г. ЕООД през 2018 г. и отмяната на РА в съответната част също подкрепят решението на административния съд. Поради това са изцяло неоснователни касационни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон с отмяната на РА в обжалваната част, с която са преобразувани финансовите резултати на дружеството в посока увеличение за 2018 г. със сума в размер на 92 237,87 лв. и за 2019 г. в размер на 21 940 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 26, т. т. 1 и 2 и чл. 16, ал. 2, т. 1 ЗКПО.

След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира съдебното решение в обжалваната част за правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид заявената претенция, на ответника П. Транс ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 за касационното производство, съгласно договора за правна защита и съдействие от 01.08.2022 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1138/27.06.2022 г., постановено по адм. д. 986/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на П. Транс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: община Гърмен, [населено място], [улица], разноски за касационното производство в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА