О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50849

гр.София, 21.11.2022 г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N2145 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.

Обжалвано е решение от 08.03.2022г. по гр. д.№14248/2020г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл. 128, т. 2 , вр. чл. 262, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят – „Фактор ИН” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е недопустимо и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът - Л. Ц. Б., чрез процесуалния си представител в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично въззивното решение е осъдил „Фактор ИН”АД да заплати на Л. Ц. на основание чл. 128, т. 2 , вр. чл. 262, ал. 1 от КТ, допълнително над сумата от 161. 59 лв сумата 3 826. 11 лв. - брутен размер на незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2015г. – 28.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумита, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 8 555 лв. като неоснователен.

Съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал. 1 КТ на въззиваемата Л. Ц. Б. за осъждане на ответното дружество да заплати сумата 8 555 лв. – възнаграждение за извънреден труд за периода 14.04.2015 г. - 28.05.2018 г. на Л. Ц. .

Съдът е посочил, чеза да бъде уважен искът за заплащане на извънреден труд по чл. 150, вр. чл. 262 КТ, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между страните, работникът или служителят да е положил извънреден труд и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на положения извънреден труд на работника или служителя. Посочено е, че понятието „извънреден труд“ е легално дефинирано в чл. 143, ал. 1 КТ, като за такъв се посочва трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време.

Изложени са съображения за това, че съгласно чл. 150 КТ за положения извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, уговорен между работника и работодателя, който се определя според времетраенето на работата или според изработеното съгласно чл. 262 вр. чл. 247 от КТ, като това зависи от прилаганата според сключения трудов договор система на заплащане на труда и когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Въззивният съд е приел, че по делото се установява, че в търговския обект на ответника, където е било работното място на ищцата, е била установено работно време - от понеделник до петък от 08:45 до 18:00 часа и събота от 10:00 до 17:00 часа, при работа на смени и сумирано отчитане на работното време, съгласно представените по делото Правилници за вътрешния трудов ред във „Фактор ИН” АД , влезли в сила съответно на 05.01.2015г. и 02.01.2018 г., с които ищцата се е запознала, както и изготвяните при ответника предварителни графици. Съобразени са и показанията на разпитаните по делото свидетели, и еприето че в случая за меродавен край на работния ден следва да се приеме часът на съставяне на дневните финансови отчети, тъй като съставянето им обозначава преустановяване на работата от ищцата за деня.

Прието е за установено, че при ответника е въведено сумирано отчитане на работно време на месечен период, като в тази хипотеза извънредният труд се явява този, надвишаващ предвидената месечна норма и конкретния случай не следва да намери приложение правилото на чл. 9в, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, доколкото в случая месечната норма е достигната.

Установено е съгласно заключението на назначената пред първоинстанционния съд тройна ССчЕ /корекция от 12.06.2020г./, че в хипотезата на сумирано изчисляване на работното време, с едномесечен период на отчитане, при определяне на края на работното време спрямо представените фискални бонове за дневни финансови отчети, като е приспаднато времето, когато ищцата е завършвала работа по-рано от отредената смяна, ищцата е отработила 544 часа повече от месечната норма, за които се дължи възнаграждение в размер на сумата 4834. 69 лв. – за извънреден труд, положен в работни дни (при ставка на увеличение от 50 %) и сумата 503. 24 лв. – за извънреден труд, положен в дни на официални празници (при ставка от 100 %), или обща сума от 5 337. 93 лв.

С оглед изложеното съдът е приел, че възнаграждението за положен от ищцата извънреден труд е на обща стойност 5337. 93 лв.

Съдът е взел предвид факта, че с отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за настъпила по отношение на претендираните вземания погасителна давност. Прието е, че в случая това са възнагражденията за положен извънреден труд в периода от м.04.2015г. до м. 10.2015 г., в размер на 1350.23 лв., определен от съда по реда на чл.162 ГПК и не са погасени по давност вземанията за възнаграждение за извънреден труд за м. 11 и м. 12 от 2015 г., доколкото те са станали изискуеми съответно на 31.12.2015 г. и 31.01.2016 г. Изчислен по този начин, непогасеният размер на претендираното от ищцата вземане възлиза на сумата 3 987. 70 лв. и до този размер искът е уважен като основателен и следва да бъде уважен.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решеието е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да основе своето решение на обстоятелства, на които ищецът се позовава и може ли да се произнесе корективно на изразената от ищеца воля, дължи ли се възнаграждение за извънреден труд, ако същия е бил полаган само на конкретно посочени дати и дни, съставлява ли процесуално нарушение произнасянето на съда по въпроси, които не са релевирани от страните, нарушен ли е принципа на диспозитивното начало, ако съдът се произнесе за полаган извънреден труд за период от време, различен от посочения от ищеца, може ли да се присъди възнаграждение за ивърнреден труд за период от време, който не е посочен от страните, може ли съдът едностранно да промени обема на търсената с иска защита и съставлява ли процесуално нарушение непълното и едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно-постановено е извън предмета на делото, в нарушение на диспозитивното начало, по нередовна искова молба

Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК –недопустимост и нищожност на решението. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 20.02.2012г. по гр. д.№658/2011г. на ІІ г. о. на ВКС 08.03.2011г. по гр. д.№127/2010г. ІV г. о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр. д.92/2009г. ІV г. о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случая съдът се е произнесъл в кръга на своята компетентност и съобразно предмета на делото, с който е сезиран.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените основания. В практиката на ВКС , изразена и в решение от 27.03.2012г. гр. дело № 405/2011,ІVго. На ВКС при подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. Приема се, че при сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Приема се също така че, в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски и е въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото е установяването или не на положен извънреден труд.

В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънреднния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.

В практиката застъпена и в решение от 24.06.2011г., по гр. д.№ 1625/2010г.,трето г. о на ВКС , се приема, че принципът, установен с Кодекса на труда е положеният извънреден труд да се заплаща с установено по императивен начин диференцирано заплащане съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ. За положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд.

В случая въз основа на събраните в производството доказателства въззивният съд е приел, че исковете са доказани по основание, а по отношение установяването на точния размер, в който трябва да се уважат е кредитирал заключението на счетоводната, при извършена най-подробна и задълбочена проверка на наличните данни и пълно съобразяванес практиката на ВКС.

Така установената практика не е неправилна поради което не следвада се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана същата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто го, намира, че при тези фактически и правни изводи на въззивния съд не е налице иподдържаното основание за очевидна неправилност на обжалваното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на ВКС, във връзка с предпоставките за заплащане на положения от работника извънреден труд, т. е. извън установеното за него работно време. Не е налице и явна необоснованост на мотивите на решението, в нарушение на правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон или нарушаване на императивна правна норма, нито законът е приложен в неговия обратен смисъл.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят не следва да заплаща разноски на ответника в настоящото производство, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.03.2022г. по гр. д.№14248/2020г. на ГС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: