О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50450

гр. София, 18.11.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 761 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1017 от 06.10.2021г. постановено по гр. д. № 855/2021г. на Софийски апелативен съд. С решението е потвърдено решение № 28 от 03.12.2020г. по гр. д. № 386/2019г. на Видински окръжен съд в частта, с която на основание чл. 49 ЗЗД МБАЛ “Св. Петка“-Видин е осъдена да заплати на Г. Г. Г. 35 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014 г., ведно със законната лихва от 16.10.2016 г. до окончателното изплащане, както и е отменено горепосоченото първоинстанционно решение в отхвърлената част на иска за разликата над 35 000лв. до 50 000лв. и е постановено решение за осъждане на МБАЛ “Св.Петка“-Видин да заплати на Г. Г. Г. допълнително сумата от 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от посоченото събитие, заедно със законната лихва от 16.10.2016г. Констатираната от настоящия състав в определението от 30.05.2022г. очевидна фактическа грешка, касаеща началния момент на обезщетението за забава, е отстранена с решение от № 798 от 01.06.2022г., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационната жалба е подадена от ответника по иска МБАЛ“Св. Петка“-Видин. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се навежда нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението и се поставят въпросите: 1/ при претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е иска да бъде уважен напълно, без да е налице налична медицинска документация и без изготвена съдебно-медицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, предвид задължението на съда да отчете характера на увреждането, обстоятелствата и начина на причиняването му, допълнителното влошаване на здравето, моралните страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт; 2/ допустимо ли е искът да бъде напълно уважен при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, а само въз основа на ангажираните гласни доказателства. Тези въпроси касаторът счита за разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; позовава се и на очевидна неправилност на съдебния акт.

Ответницата по касационната жалба Г. Г. Г. не е представила писмен отговор.

Подпомагащата страна ДЗИ”Общо застраховане” АД не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

Производството е по иск по чл. 49 ЗЗД на Г. Г. Г. срещу МБАЛ“Св. Петка“-Видин за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014г. Въззивният съд е приел за установено, че Д. П. - дъщеря на ищцата, е починала при извършена операция за раждане на третото й дете в ответната болница. Приел е, че пациентката е починала вследствие на допуснато от лекарския екип нарушение на медицински правила и стандарти. В подкрепа на този извод е представената присъда на наказателен съд, с която В. Е., лекар в ответната болница, е признат за виновен за причиняване смъртта на родилката Д. П. Й.. По-нататък съдът е приел, че ищцата, като майка на починалата в резултат на деликтното поведение, е сред лицата, които са активно материално правно легитимирани да претендират обезщетение на неимуществени вреди. Обезщетението е определено от съда по справедливост съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД и с оглед възприетите в практиката обективни критерии. Съдът е посочил, че починалата и ищцата не са живеели съвместно в едно домакинство, а в различни населени места, но отношенията им майка и дъщеря са били много добри и хармонични, на взаимно уважение, подкрепа и обич; дъщерята Д. е била в млада възраст, с добро семейно и обществено положение, а смъртта й е била внезапна и шокираща. Съдът е отчел специфичните събития при настъпването на деликта, а именно - очакванията на близките за радостното събитие от раждането на внучето и контраста от трагичното развитие на обстоятелствата и внезапната загуба на родилката. От свидетелските показания е установил, че шокът и ужасът от смъртта на Д. са се отразили драматично на ищцата, която и до днес не може да преживее кончината на детето си. Въззивният съд е кредитирал изцяло гласните доказателства, при отчитане на факта, че същите са дадени от близки на ищцата. Според съда показанията са взаимно допълващи се, кореспондират помежду си, а и са дадени под страх от наказателна отговорност. Същевременно, именно роднините и лицата от най-близкото обкръжение на ищцата могат да дадат най-точни и достоверни данни за нейното състояние и преживените от нея болка и страдание, тъй като впечатленията им са непосредствени и в голям обем поради честото и ежедневно общуване с нея. Отчитайки момента на настъпване на деликта 2014г., обществено икономическите отношения към него, съдебната практика по подобен род дела за обезщетение, обстоятелствата, че ищцата не е съжителствала в едно домакинство с дъщеря си, както и че тя има и син, както и данните за възрастта на починалата и ищцата, е приел, че справедлив размер на обезщетение в конкретния случай е сумата от 100 000 лв., но доколкото е поискана само сумата от 50 000 лв. и с оглед диспозитивното начало е присъдил изцяло претендираната сума, заедно със законната лихва от 16.10.2016г. При определяне на началния момент на обезщетението за забава е уважено възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 114 ЗЗД за периода от 15.10.2014г. до 15.10.2016г.

При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не се установяват.

Двата правни въпроса са относими към размера на обезщетението и критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Така, както са формулирани, те не са свързани с мотивите на съда и са неотносими към изхода на спора. Предмет на делото е обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищцата и липсват наведени твърдения за причинени заболявания и влошаване на здравословното състояние на ищцата, за което да е необходимо представяне на медицинска документация и изслушване на медицинска експертиза. Визираните във въпросите обстоятелства - характер и начин на увреждането, търпените физически болки, влошаване на здравословното състояние, възможността за пълно оздравяване или наличие на остатъчни последици за в бъдеще, са правно релевантни когато се обезщетяват вреди за някакво телесно увреждане на здравето на ищеца, но не и при неимуществени вреди от смъртта на близък роднина. В случаи като този е обичайно доказването на вредите да се извършва с гласни доказателства, каквито е ценил и решаващия съд.

Решението не страда от “очевидна неправилност“, както счита касатора. Това основание, визирано в чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, предполага наличието на тежък порок, установим само от съдържанието на акта, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Очевидната неправилност е квалифицирана неправилност. Такава е налице при прилагане на закона в противоположен смисъл, прилагане на отменен закон, нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. Изводите на съда са обосновани и направени след преценка на събраните доказателства.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускането на касационно обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1017 от 06.10.2021г. постановено по гр. д. № 855/2021г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на МБАЛ “Св. Петка“-Видин.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: