О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50601
гр.София, 17 .11.2022 година
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучковаслед като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1498 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадената чрез юрисконсулт К. И. касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу решение № 107/06.04.2022г. по възз. т.д.№ 731/21г. на Апелативен съд - Варна в частите, с които, след отмяна на решение № 260076/11.06.2021г. по т. д.№ 152/2019г. на ОС - Добрич за отхвърляне на иска на И. С. И. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за размера над 105 000лв. до 126 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019г. до окончателното изплащане и за обезщетение за забава за периода 14.02.-19.07.2019г. за размера над 4550.36лв. до 8667.36лв., е постановено друго решение за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на И. С. И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Б. Д. И. при ПТП на 03.11.2018г. за размера над 105 000лв. до 126 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019г. до окончателното изплащане, и заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.02.-19.07.2019г. в размер на 5460лв., както и е потвърдено решение № 260076/11.06.2021г. по т. д.№ 152/2019г. на ОС - Добрич в частите за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на И. С. И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Б. Д. И. при ПТП на 03.11.2018г. за размера над 50 000лв. до 105 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019г. до окончателното изплащане и обезщетение за забава върху главницата от 55 000лв. за периода 14.02.-19.07.2019г. и са присъдени разноски в тежест на касатора.
Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които искът на И. С. И. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер на 50 000лв., както и искът на И. С. И. е отхвърлен за размера над 180 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва. Тъй като не е подадена касационна жалба от ищцата И. С. И., не е предмет на касационното производство въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за размера над 126 000лв. до 180 000лв. и за обезщетение за забава в размер на законната лихва за размера над 5460лв. до 8667.36лв. за периода 14.02.-19.07.2019г.
Основано на доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове над посочените размери. Преди всичко касаторът счита, че въззивният съд е приложил неправилно чл.52 ЗЗД, в резултат на което не е оценил правилно претърпените от ищцата вреди.Поддържа, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване размерът на обезщетението за неимуществени вреди преди отчитане на съпричиняването да възлиза на сумата 180 000лв.Твърди, че по делото не е установено по категоричен начин претърпяването от ищцата на описаните в ИМ неимуществени вреди, тъй като от свидетелските показания не е доказано между ищцата и дъщеря й да са съществували изключително близки емоционални връзки и отношения, поради което и не е доказано смъртта на дъщеря й да е предизвикала за ищцата „извънмерно“ отрицателни изживявания, които да „оправдават“ присъждането на обезщетение в размер на 180 000лв.В тази връзка касаторът счита, че съществуването на роднинска връзка не е достатъчно за присъждане на обезщетение, а са от значение естеството на отношенията, степента на близост, поддържали ли са връзка, живели ли са заедно, разбирали ли са се и т. н., респ. как смъртта на родственика се е отразила на емоционалното състояние на ищеца, какви болки и страдания е преживяла и преживява в момента и т. н.Твърди, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на силна духовна, физическа и емоционална връзка, на отношения, основани на взаимна обич и разбирателство, привързаност и подкрепа, както и на причиняването на ищцата на описаните в ИМ изключителни болки и страдания – понасянето на тежки, пожизнени и трайни вреди, преживявяне изключително трудно смъртта на дъщеря си и приемане тежко на загубата й, самоизолация, затваряне в собствената мъка, както и непреодоляване и невъзможност за преодоляване на преживяната трагедия.Касаторът поддържа, че по никакъв начин по делото не е доказано причиняването на ищцата на необратима травма на психиката.По тези съображения счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен.Посочва, че от показанията на свидетелите е установено, между ищцата и дъщеря й са съществували нормални, обичайни взаимоотношения за този вид родствена връзка, като ищцата е полагала за дъщеря си обичайните грижи, които е дължала по закон, отглеждала я и е задоволявала основните й битови потребности.Поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели е установено, че дъщерята на ищцата е била добро дете, помагала е на майка си в отглеждането на по-малкото й братче, в домакинството и е придружавала майка си и братчето си при престоя им в болница.Според касатора свидетелите установяват прагматичната страна в съжителството и в отношенията, като това, че ищцата е купувала всичко необходимо на дъщеря си не доказва изключително близка връзка между тях, а установява изпълнение на родителските задължения на ищцата.Поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели е установено, че дъщерята на ищцата е била привързана към братчето си, помагала е на майка си в отглеждането му и в домакинството, но не се разкрива някаква дълбока връзка между тях, освен обичайната.Според касатора определеният от съда размер на обезщетението не е съобразен и с обективните икономически критерии: с обществено - икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП, със стандарта на живот и доходите в конкретното населено място, където живее ищцата, както и със собствените стандарти на живот и доходи на ищцата.Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е с ниски доходи, финансови и имотни възможности.Поддържа, че съдебната практика е категорична, че обезщетението за неимуществени вреди не може да служи като средство за доходи и неоснователно обогатяване, а се определя по справедливост, което не е абстрактно понятие, чието с конкретно съдържание се запълва въз основа на изведените от практиката на съдилищата критерии и винаги се държи сметка за собственото на претендиращия усещане за справедливост. Според касатора е неправилно приложен чл.51, ал.2 ЗЗД.Касаторът излага доводи за основателност на релевираното възражение за съпричиняване.Поддържа, че именно незрялото и безотговорно поведение на починалата да се вози в лекия автомобил без предпазен колан е довело до травмите, предизвикали смъртта й.Касаторът счита, че неслучайно българското законодателство е предвидило в областта на управление на МПС едни от най-високите санкции при неползване от пътниците на обезопасителен колан, отчитайки високата степен на обществена опасност на нарушението, именно с цел превенция и спасяване на човешки живот.Поддържа, че въззивният съд е неглижирал съществено задължението за поставяне на предпазни колани от пътниците и водачите на МПС, поради което изводите досежно процента на съпричиняване от страна на починалата са неправилни и необосновани и следва да бъдат коригирани чрез нов правен анализ на значимостта на допуснатото от страна на починалата нарушение на правилата за пътна безопасност и пряката причинна връзка на това нарушение с настъпилия вредоносен резултат.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е въвел основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:
1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП?; По него касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г., както и решение по т. д.№795/2008г., II т. о., решение по т. д.№ 619/2011г., II т. о., решение по т. д.№ 916/2011г., I т. о. и решение по т. д.№2 143/2014г., I т. о..
2. Следва ли да се отчете 50% и повече съпричиняване на вредите от загиналата при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП от страна на пострадалата, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта й? По него касаторът се позовава на решение № 18/17.09.2018г. по гр. д.№ 60304/2016г., IV г. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д.№ 745/2008г., решение № 43/15.04.2009г. по т. д.№ 648/2008г., II т. о. и определение № 750/30.11.2010г. по т. д.№ 442/2010г.
Касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по посочените въпроси е в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи, като се позовава на решение № 232/22.01.2018г. по т. д.№ 60404/2016г., IV г. о., решение № 215/03.02.2017г. по т. д.№ 2908/2015г., I т. о., решение № 42/15.05.2017г. по т. д.№ 60102/2016г. III т. о., решение № 104/25.07.2014г. I т. о., решение № 20/22.03.2017г., III т. о., решение № 158/ 28.12.2011г. 217/22.12.2016г. по т. д. 157/2011г., I т. о., решение № 217/22.12.2016г., II т. о., решение № 105/16.06.2016г., II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д.№ 745/2008г., решение № 43/15.04.2009г. по т. д.№ 648/2008г., II т. о., определение № 750/30.11.2010г. по т. д.№ 442/2010г.
Заедно с тях се поддържа и основанието за допускане на директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. посл.ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.Приложното му поле е обосновано от касатора с доводи за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост и на безспорно установеното значително съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан.
В подадения чрез пълномощник адв. Р. М. писмен отговор ответникът по касационната жалба И. С. И. оспорва въведените основания за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски в т. ч. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на осн. чл.38, ал.2 ЗЗД, с начислен ДДС.С допълнителна молба, вх.№ 4489/18.07.2022г., представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда по НОХД № 381/2019г. на ОС - Д. Д. Р. М. е призната за виновна в това, че на 03.11.2018г. при управление на лек автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата – разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинила смъртта на Б. И..Установил е, че ищцата е майка на починалата Б.И..Констатирал е, че с определение от 29.10.2020г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност 17.11.2017.-16.11.2018г.Приел е за установено, че ищцата е предявила на 23.01.2019г. застрахователна претенция пред ответното дружество, но с писмо от 19.03.2019г. й е отказано изплащането на обезщетение. Въззивният съд не е възприел заключението на САТЕ с вещо лице инж.Й.М., приемайки, че то е необосновано и не кореспондира с материалите по образуваното досъдебно производство.Приел е за установено от заключението на САТЕ по делото с в. л. Е.Ж., че пътното произшествие е настъпила на 03.11.2018г., ок.23.30ч., на ок. 400м след Т-образно кръстовище, на ок. 700м преди населено място и на около 100-120 м след края на плавен ляв завой; пътната настилка в района е била асфалтова, суха, запазена без неравности и повреди, прав участък от пътя; произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието при ясно време и добра видимост; по това време по пътното платно не са се движили други превозни средства; а при огледа на лекия автомобил не са установени неизправности, съществували преди произшествието, които биха били причина за неговото настъпване.Решаващият състав е приел за установено от заключението на САТЕ, че механизмът на ПТП е бил следният: Наближавайки мястото на произшествието – на ок.400м след Т-образното кръстовище и на ок.700м преди началото на населеното място управляваният от Д. М. лек автомобил, на предната седалка на който е пътувала дъщерята на ищцата Б.И., се е движел със скорост ок 116 км/ч; На 64.85м преди мястото на удара в крайпътното дърво Дж.М. е загубила контрол над управлението на автомобила, при което той е започнал да се отклонява в дясно; На 26.60м преди мястото на удара в крайпътното дърво автомобилът е започнал да напуска платното за движение и да преминава върху десния затревен банкет, където се е ударил в крайпътно дърво, като в момента на удара скоростта на движение на автомобила е била ок. 98.96 км/ч, а след удара скоростта му е била 75.71км./ч; В резултат на удара с дървото двигателят на автомобила се е отделил от него и е полетял в посока на движение на автомобила, прелетял е разстояние от 10.50м, достигнал е второ крайпътно дърво и се е ударил в него; След удара лекият автомобил се е отклонил в ляво, преминал е в ляво от второто до третото дърво, без да осъществява съприкосновение с тях, преминал е през отводнителната канавката и се е върнал върху платното за движение, където се е установил в покой.Въззивният съд е приел за установено, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лекия автомобил, който е нарушил праволинейното движение на автомобила и е загубил контрол върху управлението му, което е довело до напускането му на платното за движение и преминаването му върху десния банкет, където се е ударил в крайпътно дърво.Установил е, че водачът на автомобила е имал възможността за предотврати настъпването на ПТП, ако не беше загубил контрол върху управлението.Въззивният съд е приел за установено, че по спецификация управляваният от Дж.М. лек автомобил е оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за водача и за пътника до него на предната дясна седалка, както и за пътниците на трите места на задната седалка, както и е снабден и с предпазни въздушни възглавници за водача, както и за пътника до него, която е монтирана в дясната част на арматурното табло.От заключението на САТЕ, изготвено въз основа на материалите по досъдебното производство, въззивният съд е приел за установено, че в резултат от ПТП водачът и пътуващата в автомобила Б.И. са изпаднали от купето на автомобила и са намерени от свидетелите във водоотводнителната канавка върху десния банкет.Установил е от заключението на СМЕ по делото, че при извършените оглед и аутопсия на Б.И. са били установени следните травматични увреждания: коремна травма и разкъсване на черния дроб и слезката; разкъсване на тънки, дебели черва, пикочен мехур и мускули в долната трета на корема и ретроперитонеално пространство; наличие на кръв в коремната кухина, счупване на дясна ключица, в масивни ожулвания и кръвонасядания в кормната кухина, гърба и дясната ръка. Приел е за установено, че причина за смъртта на Б.И. е тежката коремна травма с разкъсване на коремни органи – черен дроб, слезка и черва и последвалият вътре-коремен кръвоизлив, както и, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и травматичните увреждания, довели до смъртта й.Установил е от заключението на СМЕ по делото, че травматичните увреждания, довели до смъртта на Б.И., са резултат на много силен удар с или върху твърд, тъп предмет в областта на долната половина на коремната стена и отговарят да са получени при механизма на травма в купето на автомобила – при непоставен обезопасителен колан, като най-вероятно травматичните увреждания са в резултат от удар в арматурното табло на автомобила.Приел е, с оглед механизма на произшествието и получените травматични увреждания, за установено, че пострадалата е била без обезопасителен колан, като, ако е била с правилно поставен предпазен колан неминуемо би получила травматични увреждания, но не би изпаднала от автомобила и смъртният изход би могъл да бъде избегнат, въпреки високата скорост на движение на автомобила непосредствено преди удара в дървото. От показанията на св.Р.Г. и М.Я. въззивният съд е приел за установено, че между ищцата и дъщеря й е съществувала силна връзка, смъртта на дъщеря й е причинила на ищцата значителни душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на нейната възраст, семейно положение, начин на живот и начин на настъпване на смъртта на пострадалата в ПТП, както и е налице пряка причинно следствена връзка между претърпените от ищцата неимуществени вреди и процесното ПТП.Формирани са мотиви, че починалата е била в трудоспособна възраст и отношенията между нея и майка й са били много близки, основани на обич, привързаност, подкрепа и взаимопомощ; ищцата е понесла тежко загубата на дъщеря си, като се е затворила и е изпаднала в депресия; ищцата и дъщеря й практически са живеели в едно домакинство, тъй като са полагали грижи за другото дете на ищцата, брат на починалата, които са разчитали основно на моралната подкрепа и помощ, давани от пострадалата; неочакваната смърт е огромен психологически шок; връзката с майката е била изключително топла, а отношенията нея са били много близки, като между тях е имало взаимна привързаност и обич и изградена много здрава емоционална връзка; в резултат от внезапната трагедия ищцата е изпаднала в тежко емоционално състояние – плачела е непрекъснато, нямала е апетит, не е искала да се храни, не е можела да спи и е изпитвала чувство на страх и безпокойство; ищцата все още не е можела да преодолее мъката от преживяната трагедия, ритъмът й на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба и без съмнение ще продължава изпитва болка и ще скърби до края на дните си.По тези съображения въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 180 000лв. От заключенията на СМЕ и САТЕ и показанията на свидетеля Г. Г. въззивният съд е приел за установено, че пострадалата Б.И. е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан, с което е нарушила правилата за движение, разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и, че това нейно поведение е в пряка причинна връзка с настъпване на смъртта й. По тези съображения е приел за основателно релевираното от ответника, настоящ касатор, възражение за съпричиняване на вредите, поради непоставен предпазен колан и като се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 17/1963г. и Тълкувателно решение № 1/2014г. на ОСТК и постановената въз основа на тях съдебна практика по чл.290 ГПК, решение по т. д.№ 146/2019г. и цитираните в него съдебни актове.Като е приел, че каузалният принос на починалата за вредите е 30%, е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 126 000лв., а за размера над 126 000лв. до 180 000лв. искът е отхвърлен.
Първият въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, свързан със задълженията на въззивния съд да съобрази определените от съдебната практика критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, е обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Касаторът е посочил конкретно несъобразените от състава на въззивния съд обективни икономически критерии и е поддържал, че несъобразяването им е довело до определяне на обезщетение за неимуществени вреди, което води до неоснователно обогатяване.Тъй като отговорът на този въпрос има правно значение за крайния резултат по делото в смисъла, поддържан от касатора, е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по него произтича от липсата на въведените допълнителни основания.Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 205 от 16.11.2010г. по т. д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т. д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т. д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т. д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242 от 12.01.2017г. по т. д. № 3319/2015г. на ВКС, TK, II т. о. и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдебната практика е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО /а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура/ не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка.
В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил от формираната постоянна съдебна практика, като е взел предвид възприетите от нея критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото и е изложил свои собствени мотиви. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. Наличието на съдебна практика по въпроса по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която въззивното решение е съобразено, изключва наличието на допълнителната предпоставка по т.3, чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по втория въпрос произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.Както е посочено в съобразителната част на т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая формулировката на втория въпрос от касатора не позволява определянето му като правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поради което следва да бъде отнесен към правилността на фактическите констатации на въззивния съд за конкретния процент на съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, с които касаторът изразява несъгласие.
Обжалването не следва да се допуска и на основанието на чл.280 ал.2 предл. посл. ГПК, очевидна неправилност. Предпоставка за приложимост на посочената хипотеза е съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК.В случая касаторът не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, изведени от практиката на ВКС и пряко от съдържанието на съдебния акт не може да бъде направен извод за наличието на някоя от посочените хипотези.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗЗД, на процесуалния представител на ответника по касация адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2529лв. за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, чийто размер се определя на база защитавания интерес, на осн. чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху който размер е начислен ДДС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 107/06.04.2022г. по възз. т.д.№ 731/21г. на Апелативен съд - Варна.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати, на осн. чл.38 ЗЗД, на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ за процесуално представителство на И. С. И. за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, в размер на 2529лв. с вкл. ДДС/ две хиляди петстотин двадесет и девет лева /.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: