Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 5461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З. А. Д. подадена чрез адв. К. срещу решение № 3399/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 508/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Касаторът инвокира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на Държавна агенция за бежанците.

Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. К., оспорва нейната основателност.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е била законосъобразността на Решение №1493/11.02.2025г.,издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС).

С обжалваното съдебно решение се отхвърля жалбата на З. А. Д. против Решение №1493/11.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен.

Касаторът неоснователно твърди наличие на касационните основания по чл.209, т.З АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, заключаващи се в недостатъчни мотиви относно бежанската история на жалбодателя, както и относно положението в държавата по произход / Сирия/ и/или личното положение на търсещото закрила лице, кактб и не се установяват твърдяните противоречия с материалния закон чл.8 и 9 ЗУБ или необоснованост на процесното съдебно решение.

Съдът правилно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност, обсъдил е възраженията на страните и е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на жалбата.

Правилно е прието, че жалбодателя не попада в приложното поле на чл.8 и 9 от ЗУБ.

В настоящия случай напълно обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Отделно по отношение на жалбодателя не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имала проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната религия. Така представената история не разкрива условията на закона от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл.8, ал.1, както и такива по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ е обоснован и правилен. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на чл.8, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Той не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха лично към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Правилно съда е приел, че заявената от оспорващия информация е била подробно обсъдена от административния орган и последният правилно е приел, че не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила.Относно заявеното от кандидата за международна по време на интервюто пред ДАБ, че се притеснява кюрдите да не го вземат да воюва на тяхна страна, правилно съда е отчел, че по делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането от жалбоподателя на Сирия, в тази страна да са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от армия или други субекти там. В този смисъл обоснован е извода на съда, че опасенията на жалбоподателя, че ще бъде мобилизиран, не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като хипотетичната вероятност това да се случи не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Освен това в конкретния случай съда е съобразил и информацията за общото положение в Сирия след смяната на властта през декември 2024г., не може да се направи извод за съществуващи към настоящия момент опасения от реално преследване на лица с цел въвеждането в редиците на армията или на други военни формирования в страната. В този смисъл, дори и обсъжданото обстоятелство да е достоверно, то е неотносимо, с оглед актуалната обстановка в родината на жалбоподателя.

На следващо място съдът правилно е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл.9 от ЗУБ. Съда е съобразил информациите в медийното пространство и данните в Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на Сирия в началото на март 2025г. , но правилно е приел, че те не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ в случая. Обоснован е извода на съда, че общото положение в Сирия е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в Сирия до 8 декември 2024г., когато се стига до смяната на властта там. Освен това видно от решението съда е анализирал освен справките на ДАБ , но и общодостъпната информация от други източници и правилно е приел, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият на първо място, не е повсеместен и освен това - не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му или от мястото, в което е живял преди отпътуването, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Освен това съда обосновано е приел, че макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия / обл. Халеб/ да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Правилно съда е съобразил личната история на чужденеца изложеното по време на проведеното с него интервю, където е посочил, че нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност и от тазе данни правелно съда е заключил, че не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в Сирия и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Съда обосновано е посочил в обжалваното решение, че за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация не се установява да е. Освен това правилно съда е отчел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, поради което е приел съда, че от административния орган в обжалвания ИАА правилно е преценено, че не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1 и ал.2 ЗУБ

За да достигне до законосъобразни изводи съда е съобразил събраните по делото доказателства и обсъдената вътрешна и международна нормативна уредба: Справка вх.№МД-02-155/20.12.2024 г. и Справка ЦУ-1852/27.08.2024 г. , както и тези представени в хода на първоинстанционното производство Справка с Вх. № МД-02-60/ 29.01.2025 г. и Справка № МД -02-78/03.02.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ касаещи ситуацията в страната по произход на молителя'като цяло и в частност относно провинцията в която молителя е живял.

Видно от решението съдът задълбочено е изследвал всички релевантни за случая факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон, като е изложил съответни мотиви по всички възражения на страните, включително обсъдена е и новата ситуация в Сирия, настъпила в хода на производството по делото - бягството на Б. А. Правилно съда е преценил положението в държавата по произход на чужденеца, с оглед особеностите на неговата бежанска история и съответно изводити на съда за липса на предпоставките за предоставяне както на бежански, така и на хуманитарен статут в която и да е хипотеза на чл.9, ал.1, т.1, т.2 и т.З ЗУБ са в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал и съответно не се установява осъществено спрямо молителя преследване в страната по произход по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова.

Обоснован е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Информацията от различните общодостъпни информационни източници правилно е прието от съда в обжалваното решение, че нито към момента на издаване на административния акт, нито към настоящия момент не се установянат предпоставките на чл.9, ал.1, т.З ЗУБ. В обжалваното решение е отчетено от съда и постановеното Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила.

Или в обобщение, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ.

Решението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3399/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 508/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ