Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ХРИСТО К. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Д. Р. по административно дело № 7432 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция М. В. срещу Решение № 21/10.06.2022 г., постановено по адм. д. № 473/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, поправено с Решение № 7/21.07.2022 г., с което по жалба от „А. Б. ЕООД е отменено Решение № 32-201956 от 25.06.2021 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници” за коригиране на Митническа декларация с MRN 21BG002002043873R1 от 26.01.2021 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че съдът неправилно е ценил заключението по съдебно-химическата експертиза, което е в противоречие със събраните в преписката писмени доказателства, и оспорва изводите на съда, че пробите от стоките са взети некоректно.

Във връзка с естеството на внесената стока касаторът посочва, че тя била изследвана в Централната митническа лаборатория, при което е установено, че тя представлява смес от растителни мазнини и масла или техните фракции с различен ботанически произход. Предвид това твърди, че стоката не се класира в декларирания код 15 18 00 95 по КН, а в подпозиция 15 18 00 99, във връзка с което е издадено обжалваното решение за коригиране на декларацията. Изследваните от Централната митническа лаборатория проби от стоката били взети от сървейорска организация, определена от вносителя, и протоколът за вземането им бил подписан без възражения от дружеството. Ако се приемело, че пробите са компрометирани, това би означавало, че са компрометирани и резултатите от съдебно-химическата експертиза, при която били изследвани същите проби. Касаторът твърди, че стоката съдържала само растителни мазнини и масла и предназначението й било за суровина за производство на биодизел, определението за който посочвал алтернативно, а не кумулативно, че суровините могат да бъдат растителни масла или животински мазнини. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което решението на митническия орган да бъде потвърдено, или в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „А. Б. ЕООД оспорва касационната жалба, като твърди, че придружаващите вноса документи не съдържат информация, че съставът на стоката е 100 % растителен, а че отработените масла са от растителен произход, но стоката съдържа и животински субстанции. Намира за правилен извода на съда, че в производството пред административния орган не била положена дължимата грижа и не били събрани доказателства относно действителния състав на стоката, което попречило да се установи реалният процент на холестерола. Въпреки това този процент бил толкова висок, че със сигурност доказвал съдържание на животински мазнини в стоката. Предвид това намира решението на административния съд за правилно, моли да бъде оставено в сила, претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че съдът обосновано приел, че административният орган не успял да докаже предпоставките за прилагане на друг код по ТАРИК, различен от декларирания. Предвид това пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството подало митническа декларация с MRN 21BG002002043873R1/26.01.2021 г., с която декларирало за режим „допускане за свободно обращение" стока, описана като "Отработено масло от растителен произход за технически цели" – 481 860 кг, с код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2%, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка СРТ Варна. Към декларацията били приложени търговски и анализни документи. На 01.02.2021 г. от стоката била взета и изпратена за анализ в Централната митническа лаборатория проба за проверка на тарифно класиране. Анализът бил проведен въз основа на шест показателя: органолептично описание, мастно-киселинен състав, киселинно число, свободни мастни киселини, йодно число и триглицериден състав. Въз основа на мастно-киселинния и триглицеридния състав на стоката бил направен извод, че в състава й липсват животински мазнини. Предвид състава на стоката, дирекция „Митническа дейност и методология“ дала становище, че тя попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания, и приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни 7,7 %. Дружеството било уведомено за мотивите, на които ще се основава решението съгласно чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не е установено да е изразило становище. Въз основа на събраните доказателства било издадено обжалваното решение, с което бил коригиран кодът на стоката по КН на 15180099 и код по ТАРИК 90, и на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС било установено задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 43 125,07 лева вносно мито и 8 625,01 лева ДДС за стока № 1 по митническа декларация с MRN 21BG002002043873R1 от 26.01.2021 г., както и лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

В съдебното производство съдът е събрал доказателства относно компетентността на органа, издал обжалваното решение, относно сертифицирането и процедурите за вземане на проби и за извършване на анализи в Централна митническа лаборатория, относно конкретното вземане на проби от стоката и състава на стоката. Въз основа на тези доказателства, и по-специално заключението от съдебно-химическата експертиза, съдът е приел, че процесната стока е смес от растителни и животински мазнини с определени характеристики, предназначена единствено и само за технически цели. Суровината UCO (used cooking oil) представлявала смес от масла и мазнини, които са били използвани за готвене или пържене в хранително-вкусовата промишленост, ресторантите, заведения за бързо хранене и на потребителско ниво в домакинствата, не е стандартизиран по състав продукт и не е хомогенна. Въз основа на протокола за вземане на проба вещото лице установило, че при вземането на пробата не били спазени приложимите стандарти, поради което пробата не била представителна. Посочило, че от резултатите от анализите на Централната митническа лаборатория може да се установи присъствие на растителни мазнини в пробата, но не и извод дали в пробата има или няма животински мазнини. Пробата за мастно-киселинен състав била анализирана не по действащ стандарт, а по вътрешно-лабораторен метод съгласно отменен БДС. Въз основа на йодното число, установено при митническата експертиза, вещото лице е формирало извод, че е характерно за създаване на продукта чрез обработка на животински продукти, а установените мастни киселини са характерни както за растителни, така и за животински продукти.

От правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен материално, териториално и по степен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 101, параграф 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Във връзка с това е отбелязал, че решението е издадено служебно от митническите органи и компетентността за издаването му съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците е на директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, и той е оправомощен съгласно националното законодателство по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочил е, че решението е издадено в надлежна писмена форма и съдържа мотиви с правните основания и фактическите обстоятелства за издаването му. Не е установил допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По приложението на материалния закон съдът е приел, че спорът между страните засяга тарифното класиране на процесния продукт, което зависи от спецификите на стоката. Цитирал е правилата, от които се ръководи тарифното класиране, и е посочил, че решаващият критерий за тарифното класиране трябва да се търси в обективните характеристики и качества на стоките, определени в текста на позицията по КН и в забележките към разделите и главите. Доказателства за произхода на стоките били представени при декларирането и от тях било установено, че материалът е събран съгласно правилата на ЕС за отпадъците и остатъците от растителни и животински субстанции, както и какво е неговото естество, а именно, смес от масла и мазнини от кухни и ресторанти, които са отпадъци от кулинарна дейност, като една част се състои от мазнина от фритюрници за пържене и скара, а мазнините от пържене в професионални фритюрници са специално подбрани фракции от палмово масло с висока температура на кипене и отлични антиоксидантни свойства, в които се пържат риба, панирани меса, картофи, морски дарове и други. От тези документи се проследявала веригата на доставки и съответствието на стоката по съпроводителните документи с внесената и декларирана стока. Стоката била стока по смисъла на Закона за митниците и отпадък, суровина за биогорива. Същата била „негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции“ по посочения от жалбоподателя код, за които е определено конвенционално мито от 2 %. В коригирания в обжалваното решение код 1518 00 99 се класирали „други видове мазнини“, различни от изброените в позиции от 1518 00 до 1518 00 95. Предвид това, съдът е приел, че за определяне на тарифния код на стоката от съществено значение са нейните обективни характеристики и състав, а не само произходът й, нито процентното съотношение на растителни към животински мазнини. Приел е, че съставът на стоката е изяснен от съдебно-химическата експертиза, чието заключение е приел като обосновано и съответстващо с останалите доказателства по делото. Според това заключение първоначално отработеното масло е било с растителен произход, но след процеса на кулинарна обработка се е превърнало в смес от различни масла и мазнини, включително и животински. Вещото лице е изследвало пробата и по стандарт за установяване на стеролите, при което е установило наличие на холестерол над 7 %, колкото е допустимо за растителни мазнини, и по-точно 37,9 %, което съответства на наличие на животински мазнини. Предвид това, съдът е приел, че от взетата проба не може да се направи категоричен извод, че в стоката липсват животински мазнини, какъвто са направили митническите органи, а обратно, че в стоката има животински мазнини. Ето защо е приел, че административният орган не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, и по-конкретно, че липсват животински мазнини в процесната стока. Органът не доказал, че в състава на декларираната стока има само растителни мазнини. Дори и пробата да се приеме за непредставителна, това според съда не се отразява на изводите на вещото лице за смесения й състав, поради което тя съответства на декларирания код по КН. От своя страна при анализа на Централната митническа лаборатория били изследвани само мастни киселини, които са налични не само в растителните, но и в животинските масла и мазнини, поради това мастно-киселинният състав не изключвал наличието на животински мазнини. Съдът се мотивира и с издадена обвързваща тарифна информация за същия продукт в други държави членки на ЕС, при което е възприет декларираният код. Цитира и измененията в КН за 2022 г., извършени с Регламент за изпълнение 2021/1832 на Комисията от 12 октомври 2021 година, според които в кода, деклариран от дружеството, се включват негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции, и приема, че логично в тази позиция вече се включват и смесите само от растителни мазнини масла и техните фракции, и това дава насоки за тълкуването на описанието на продуктите, независимо че изменението не е било в сила към момента на декларирането. С тези мотиви съдът е приел, че обжалваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, предвид неправилно взетите проби и неправилно извършената митническа лабораторна експертиза, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, и е отменил решението като незаконосъобразно.

Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Изводите на съда за процесуални нарушения в административното производство, опорочили вземането на пробите, са правилни и в съответствие с приложимите норми. След като органът носи тежестта за доказване на действителното съдържание на внесената стока, той не може да се позовава на обстоятелството, че пробите са взети от сървейорска организация без възражения от вносителя, за да твърди, че те са представителни. Въпреки това, решаващите мотиви на съда се отнасят до съдържанието на внесената стока. За да приеме, че не е доказано твърдяното от административния орган съдържание на стоката само от растителни масла и мазнини, съдът правилно се е позовал на заключението на съдебната експертиза, че мастно-киселинният състав, изследван от митническата лаборатория, не е определящ за изключване на наличието на животински мазнини, тъй като същите мастни киселини се съдържат и в растителните, и в животинските мазнини. Предвид това, заключението на вещото лице в съдебното производство, основано на анализ на стеролното съдържание на пробата, правилно е ценено и възприето от съда. След като в съдебното производство е оборено твърдението на административния орган за изцяло растителен състав на изследваната проба, обоснован се явява и крайният извод на съда, че във внесената стока се съдържат и животински мазнини, което изключва класирането й в твърдяната от органа позиция по КН.

Доколкото при касационната проверка не се установяват твърдените в жалбата пороци на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания и доказан размер от 4 500 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/10.06.2022 г., постановено по адм. д. № 473/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, поправено с Решение № 7/21.07.2022 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „А. Б. ЕООД - гр. Сливо поле, [ЕИК], сумата 4 500 (Четири хиляди и петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ ДАРИНА РАЧЕВА