Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: СТЕФКА К. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 7491 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на О. Я. чрез юрк. К., против решение № 127/11 юли 2022 г., постановено по адм. д. № 147/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Ч., С. С., М. Г., И. Ж., Н. Г., Ж. Г. и К. К. против Заповед № ТУ/02-00047 от 13 юли 2021 г. на зам. кмета на община Ямбол, в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VI с отреждане „За комплексно жилищно строителство и КОО“ в кв. 52 по плана на гр. Ямбол, кв. „Каргон“, състоящ се в обособяване на самостоятелен УПИ IX-306 с отреждане „За индивидуално жилищно строителство“ в кв. 52 за имот с проектен идентификатор 87374.556.306 по КК (стар 87374.556.197), като регулационните граници се поставят в съответствие с имотните, установява се жилищно застрояване със средна височина и се обособява от останалата част от УПИ VI на нов УПИ VI „За комплексно жилищно строителство и КОО“, кв. 52, кв. „Каргон“. Съдът е отменил заповедта в оспорваната част, като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, съобразно указанията на ВАС, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

В обжалвания съдебен акт правилно е прието от решаващия съд, че не е налице основанието на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за изменение на действащия план. Липсват мотиви на административния орган защо приема, че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите условия, обуславящи изменението на ПУП. Такива не се съдържат нито в процесната заповед, нито в приложените документи от административната преписка, където само е маркирано, че ще се извърши такова изменение.

Правилно е и заключението на съда за липса на предпоставките за изменение на действащия регулационен план на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ , посочено в оспорената заповед. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Разпоредбата на първо място предвижда като предпоставка за допускане на изменението на плана разминаване на регулационната и кадастралната граница. На следващо място следва да е налице приет и влязъл в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта поради установена непълнота и грешка. В настоящия случай тези предпоставки не се установяват. В случая посочените в заповедта правни основания за така процедираното изменение на ПУП – ПРЗ и в частност ПЗ са неприложими. И към 1989 г. съобразно действащия план за регулация и застрояване, одобрен със заповед № І-А-797/17 август 1989 г. и към настоящия момент, УПИ VI в кв. 52 по плана на гр. Ямбол, кв. „Каргон“ е съставен от общо осем урегулирани поземлени имота. Евентуална промяна в кадастралната карта по отношение на границите на тези имоти, ако същите са вътрешни между самите тях не представлява основание за изменение на ПУП по отношение на самия УПИ. Основание, за изменение на ПУП и то единствено по отношение на ПР би било налице, ако се променят външни граници на поземлените имоти, т. е. такива и само тези, които се явяват и регулационни граници, без да се изменя ПЗ, тъй като промяната в кадастралната карта, касае имотни, съответно регулационни граници, а не самото застрояване. Следователно, не са изпълнени условията за изменение на регулационния план в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

На следващо място посочената в заповедта норма на чл. 208 ЗУТ нито препраща към чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, нито към чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а препраща към чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което също сочи на неправилно приложение на материалния закон. Видно от съдържанието в мотивите на процесната заповед органът не е формирал фактически изводи дали и кога е влязъл в сила планът и не е извършил преценка дали е започнал и евентуално кога е изтекъл срокът за отчуждаване по чл. 208 от ЗУТ, за да се обоснове приложимост на разпоредбата. Изводът на първоинстанционният съд, че с оглед последния ОУП на гр. Ямбол от 2016 г., приет с Решение на Общински съвет Ямбол по т. 6 от заседание № 10 от 30.06.2016 г., поправено в заседание № 12/28.09.2016 г., обнародвано в ДВ бр. 83/21.10.2016 г., имотът отново е предвиден за изграждане на зелени площи и на елементи на техническата инфраструктура и следва да се приеме, че с влизането в сила на този план отново започват да текат 15 годишният срок от влизане в сила на подробните устройствени планове за изграждане на имоти, предвидени за зелени площи, и 10 годишният срок за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 208 ЗУТ и същите не са изтекли, напълно се споделя от настоящата касационна инстанция. След като тези срокове не са изтекли към датата на подаване на заявлението, то не са налице основания за извършеното изменение с процесната заповед.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка, на ответниците С. С. и К. Ч. следва да се присъдят направените разноски за един адвокат. От адв. Д. С., като проц. представител на С. С. и К. Ч. са представени доказателства за направените от двамата разноски по 500 лв., за всеки, като са представени договор за правна защита и съдействие от 25 юли 2022 г. и списък на разноски по чл. 80 ГПК, от които е установимо, че хонорарът е реално изплатен и касае настоящата инстанция.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127/11 юли 2022 г., постановено по адм. д. № 147/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол.

ОСЪЖДА О. Я. да заплати на С. С. и К. Ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. – по 500 лв. за всеки от тях.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ