Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 7571 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. Г. (УМБАЛ „С. Г. ) ЕАД, [ЕИК], действащо чрез пълномощника адвокат Владимирова, против решение № 1185 от 23.06.2022 г., постановено по административно дело № 1608/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на УМБАЛ „С. Г. против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-28-222 от 19.05.2021 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив, с която дружеството в качеството му на изпълнител по индивидуален договор № 161331/25.02.2020 г. и всички допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни и клинични процедури, е приканено на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) да възстанови неоснователно получена сума в размер на 37 200 лв.; 2) осъдено УМБАЛ „С. Г. ЕАД да заплати на РЗОК – Пловдив разноски в размер на 100 лева.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отмени и писмената покана. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – директорът на РЗОК - Пловдив, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Лазаров, в подаден отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 409, ал. 5 и ал. 7 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРДМД 2020–2022) директорът на РЗОК – Пловдив е задължил УМБАЛ „С. Г. АД (изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, извършване на амбулаторни и клинични процедури) да възстанови неоснователно получени суми за оказана медицинска помощ през март 2021 г. на хоспитализирани по спешност пациенти с поставена диагноза „COVID-19“. Тази сума представлява сбор от стойността на 31 случая на лекувани в болницата лица (30 по клинична пътека /КП/ № 104 и 1 по КП № 39), за всеки от които Касата е заплатила на лечебното заведение (ЛЗ) по 1 200 лв. (общ размер 37 200 лв.), а последното не е изпълнило диагностично-лечебният алгоритъм (ДЛА) на КП, който предвижда изискване при отчитане на заболяване, причинено от COVID-19, поради неизвършване на основна диагностична процедура на приетите за болнично лечение пациенти – проведен PCR-тест за доказване на COVID-19 инфекция. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК – Пловдив надлежно извършена проверка на лечебното заведение от контрольори от РЗОК – Пловдив (на които тя е била възложена), констатациите от която са обективирани в протокол за констатации и протокол за неоснователно получени суми. УМБАЛ „С. Г. ЕАД е подало възражение срещу констативния протокол, в което е посочило, че изискванията на КП са изпълнени чрез извършените бързи антигенни тестове за доказване на COVID-19 при всички пациенти. Възражението е обсъдено от директора на РЗОК – Пловдив в мотивите на издадената писмена покана и не е уважено.

За да отхвърли сезиралата го жалба срещу процесната покана Административен съд - Бургас е извел решаващ извод за нейната законосъобразност като издадена от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът е установил, че на лекуваните пациенти от изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) по посочените клинични пътеки е правен като диагностика само бърз антигенен тест, а не и изискуемия от ДЛА на КП т. нар. „PCR“-тест. След като е обсъдил подробно установените факти и приложимото право Бургаският административен съд е споделил извода на административния орган, че ДЛА на КП в проверявания период е изисквал PCR-тест за доказване на коронавирусната инфекция, поради което предприетото от директора на местната РЗОК събиране на заплатените на ЛЗ за цитираните 31 случая на лекувани пациенти суми като неоснователно получени е материално законосъобразно.

Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Проверяваното решение е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната покана. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Крайният извод на съда за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт е в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Пловдивския административен съд.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Същественото в случая е, че ДЛА на КП към процесния период е предвиждал при отчитане на заболяване, причинено от COVID-19 с код U07.1, лечебното заведение задължително да отчита и основна процедура с код 91.92 -„Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“. Диагностицирането на коронавируса чрез PCR-тест е бил един от няколкото задължителни критерия за точно диагностициране и назначаване на правилното лечение на пациентите. Пациентите са били хоспитализирани от изпълнителя на болнична медицинска помощ (ИБМП) за лечение на заболявания, причинени от COVID-19 инфекция, с тест за откриване на антиген на SARS-Co-V-2, а не с ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, като PCR-тест не им е бил извършван и по време на хоспитализацията. Всички тези случаи са в период преди 02.04.2021 г., когато това съгласно обнародвано в Държавен вестник (ДВ, бр. 27 от 01.04.2021 г.) изменение и допълнение на НРДМД 2020-2022 е станало допустимо. Диагностично-лечебният алгоритъм на всяка клинична пътека е задължителен за изпълнение от страна на лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ по сключен индивидуален договор с НЗОК, респ. спазването му е основание да им бъде заплатена извършената медицинска дейност по съответната КП, а неспазването обуславя правомощието на директора на съответната РЗОК да потърси платените неоснователно суми. За пълнота на изложението в тази връзка трябва изрично да се подчертае, че фактът, че със своя заповед още преди това министърът на здравеопазването е приравнил бързите антигенни тестове на PCR-тестовете, е ирелевантен за изхода на спора, доколкото министърът не е страна по НРДМД 2020-2022 (по своя характер нормативен административен договор), а такива са НЗОК и БЛС, нито пък е страна по сключения от лечебното заведение с Касата индивидуален договор (представляващ административен договор по смисъла на легалната дефиниция в чл. 19а от АПК), и съответно издаденият министерски акт не може да дерогира уговореното в тях.

Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила.

При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. На основание 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на РЗОК – Пловдив, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1185 от 23.06.2022 г., постановено по административно дело № 1608/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. Г. ЕАД, [ЕИК], да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА