О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50283

гр. София, 10.11.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1917/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби на Р. П. С. и Т. С. Д., чрез процесуалния им пълномощник, за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 509/01.08.2022 г. в частта му за разноските, като се осъди „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – подало касационната жалба срещу въззивното съдебно решение, да им заплати направените в касационното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размери на по 5 000 лв., съгласно представените с отговорите на касационната жалба списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК са депозирани писмени отговори от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник. Изразява се становище за недопустимост на молбата на Т. Д., доколкото постановеното въззивно решение, с което исковата претенция на ищцата е била изцяло отхвърлена, не е било обжалвано от застрахователното дружество поради липса на правен интерес, и съответно – молителката не е била страна в касационното производство. Молбата на Р. С. се счита за неоснователна по съображения, че страната не е представила доказателства за извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Релевира се и евентуално възражение за прекомерност на същото по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските, подадена от Т. С. Д., е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По подадени както от ответното застрахователно дружество, така и от тази ищца въззивни жалби срещу съответните части на постановеното по спора първоинстанционно решение, с решение № 57 от 16.03.2021 г. по в. т.д. № 234/2020 г. на Апелативен съд – Велико Т. като краен резултат исковата претенция на Д. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. е отхвърлена в цялост. Срещу въззивното решение в тази му част имащата интерес от обжалване страна е подала касационна жалба – върната с влязло в сила като необжалвано разпореждане от 16.07.2021. г. С това въззивното решение в тази му част е влязло в сила, спорът по исковата претенция не е пренесен в касационната инстанция, поради което и Т. Д. няма качество на страна, на която да се дължат разноски за развилото се производство по чл. 288 ГПК пред касационната инстанция.

Подадената от Р. С. молба за допълване на определението в частта му за разноските е депозирана от легитимирана страна в 1-месечен срок, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С определение № 509 от 01.08.2022 г., постановено по настоящото дело, не е допуснат касационен контрол по жалбата на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД против решение № 57 от 16.03.2021 г. по в. т.д. № 234/2020 г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд – В. Т. № 124 от 19.02.2020 г. по т. д. № 37/2019 г. относно присъденото в полза на Р. П. С. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на сина й – Г. С. С., настъпила при ПТП на 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху него, считано от 18.01.2019 г. до окончателното му плащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над 130 000 лв. до 180 000 лв.

По искането за разноски съставът на съда е пропуснал да се произнесе при постановяване на крайния си акт. Същото е своевременно заявено с депозирания на 09.07.2021 г. отговор на касационната жалба. Като приложение към отговора си страната е представила сключен на 16.07.2021 г. с адв. Н. М. договор за правна защита и съдействие, в който договореното адвокатско възнаграждение за защита в производството пред ВКС по подадената от застрахователното дружество касационна жалба е определено в размер на 5 000 лв., отбелязани като платени в брой в деня на сключване на договора.

При тези данни следва да бъде ангажирана отговорността на касатора за сторените от насрещната страна разноски, като е неоснователно възражението му, че молителят не е представил доказателства за извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, в който случай той има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатско възнаграждение. В случая, разходите на ответника по касация са доказани в съответствие с тези указания, поради което Р. С. има право сторените съдебни разноски да й бъдат присъдени.

Основателно е обаче въведеното от застрахователното дружество възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото единственият спор между страните е по въпроса за размера на справедливото обезщетение, по който е налице константна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава. Предметът на касационното производство е решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част за осъждане на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на Р. С. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди за разликата над 130 000 лв. до 180 000 лв. Петитумът на касационната жалба е за отхвърляне на иска в този му уважен размер, при което материалният интерес в касационната инстанция е равен на 50 000 лв. Съобразно този обжалваем интерес възнаграждението за адвокат, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 68/2020 г.) от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 522.50 лв., до който искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Т. С. Д. от [населено място], с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване в частта за разноските на определение № 509 от 01.08.2022 г. по т. д. № 1917/2021 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, ІІ т. о.

ДОПЪЛВА определение № 509 от 01.08.2022 г. по т. д. № 1917/2021 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, ІІ т. о., в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на Р. П. С., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 522.50 лв. – сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Определението в частта, с която молбата на Т. С. Д. е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от датата на съобщението до страната, пред друг тричленен състав на ВКС.

В останалата си част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: