Р Е Ш Е Н И Е
№ 50217
гр.София, 09.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1201 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК и по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. против решение №26484 от 19.07.2021 г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГК, II „Б“ въззивен състав, както и по частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 274823 от 15.10.2021 г. за допълване на решението по делото в частта за разноските. С въззивното решение е отменено решение № 220018 от 18.9.2019 г. по гр. д. № 25450 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 57-ми състав, за осъждане на „И. И. ЕООД да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. М. Б. 45 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени в резултат от настъпила на 21.04.2015 г. трудова злополука и е постановено друго решение за отхвърляне на иска.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и
неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
„ Интербилд инженеринг“ ЕООД оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 45 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №521 от 9.6.2022 г. по настоящото дело по два въпроса:
1.Длъжен ли е съдът да приеме с решението си наличие на нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на извънсъдебна спогодба за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, ако тази спогодба очевидно накърнява добрите нрави поради многократно неоправдано занижен размер на изплатеното обезщетение?
2.Дължи ли съдът служебна проверка за нищожност на договор от гледна точка на наличието на очевидно накърняване на добрите нрави?
Отговорите на поставените въпроси следва да бъдат съобразени с разрешенията, приети в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се сподели становището на пълномощника на ответното дружество, че тълкувателното решение има действие занапред от момента на приемането му, поради което не се прилага спрямо постановеното преди това въззивно решение. Тълкувателните актове не са нови правила, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Затова се приема, че съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено с тълкуването, още от момента на приемане на правната норма. В това се изразява ретроактивното действие на тълкуването, което обуславя приложението на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Според посоченото по-горе тълкувателно решение съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите е прието, че и при липса на възражение за нищожност, съдът не е обвързан да зачете правните последици на сделката, тъй като императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 от ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно. При нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи обаче нарушението на добрите нрави може да се установи, ако е видно директно от съдържанието на договора, ако произтича от надлежно въведени факти или от събраните по делото доказателства. Тогава въззивният съд е длъжен да се произнесе дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави. Това означава, че след като съдът и служебно трябва да се произнесе, възражението за нищожност на правна сделка поради противоречието и с добрите нрави, от която противната страна черпи права, не се преклудира на основание чл.133 или чл.143, ал.3 и чл.146, ал.3 от ГПК, когато нищожността се установява директно от съдържанието на договора, от надлежно въведени факти или от събраните по делото доказателства.
При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Б. М. Б. е изложил в исковата си молба, че на 21.4.2015 г. при изпълнение на трудовите си задължения паднал от третия етаж на необезопасена сграда, от което претърпял редица увреждания, представляващи трудова злополука. Описал е подробно болките и страданията, които е претърпял от лечението на травмите и е поискал работодателят да бъде осъден да му заплати обезщетение за тези неимуществени вреди в размер на 45 500 лв.
В отговора на исковата молба „Интербилд инженеринг“ ЕООД е оспорило иска по основание и размер. Позовало се е на сключена между страните спогодба от 29.05.2015 г., с която страните са уредили отношенията помежду си. Срещу получените суми от 725 лв. за неплатени здравни осигуровки, 420 лв. за лечение и 700 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди работникът се е отказал от финансови претенции срещу работодателя.
В писмените си бележки пълномощникът на ищеца е изложил съображения защо не следва да се зачете сключената спогодба, като е посочил, че размерът на определеното със спогодбата обезщетение не е справедлив. Софийският районен съд е приел, че под „противоречие със справедливостта“ следва да се разбира възражение за нищожност на спогодбата поради противоречие с добрите нрави. Счел е това възражение за основателно, тъй като обезщетение от 700 лв. за причинените вреди е повече от несправедливо и унизително. Ето защо е отказал да зачете спогодбата като способ за окончателно уреждане на спора и е осъдил работодателя да заплати на ищеца 45 500 лв. обезщетение за неимуществените вреди от трудовата злополука.
Софийският градски съд е достигнал до извода, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по валидността на сключената между страните спогодба, която е била приложена към отговора на исковата молба и не е била оспорена като неистински документ. Не е релевирано от страна на ищеца възражение за нейната недействителност, в това число поради противоречието и с добрите нрави, поради което незачитането и от страна на Софийския районен съд противоречи на процесуалните правила. Затова въззивният съд се е позовал на спогодбата, която според него е извънсъдебно признание, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 700 лв. и е изплатено от работодателя. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска. Настоящата инстанция приема, че отказът на съда да се произнесе по възражението за нищожност на спогодбата поради противоречие с добрите нрави е в разрез с процесуалния закон по изложените в отговорите на въпросите съображения. Тъй като на страните е дадена възможност да вземат становище относно нищожността на спогодбата и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.
Безспорно е по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че на 21.04.2015 г. Б. М. Б. е паднал от третия етаж на необезопасена сграда. Това произшествие представлява трудова злополука, станала по време на изпълнение на трудовия му договор с „Интербилд инженеринг“ ЕООД. Недоказано е възражението на работодателя, че работникът е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност, тъй като липсват данни за извършени от работника такива действия или бездействия, а спогодбата, в която ищецът признава, че е допуснал такава небрежност, е нищожна поради изложените по-долу съображения. В резултат от трудовата злополука ищецът е получил травми в областта на гръдния кош и лявата лакътна става, Първа помощ е оказана във ВМА-София, където са установени следните увреждания:
Гръдно-коремна травма: разкъсване на диафрагмата, разкъсване на черния дроб в областта на IV сегмент, излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом, охлузване на дясна гръдна половина.
Травма на таза:многофрагментно счупване на латералния масив на кръстната кост вдясно, счупване на предната колона на ацетабулума вляво, счупване на долните клонове на двете срамни кости.
По спешност е проведено оперативно лечение за спиране на кръвотечението в коремната кухина и зашиване на диафрагмата. След стабилизиране на състоянието е преведен в Клиника по травматология, където е извършено оперативно лечение на счупването на костите на таза и е поставена метална остеосинтеза. След изписването поради болки в поясната област е бил на прегледи при невролог и е провел стационарно лечение.
Заключението на вещото лице е, че счупванията на костите са довели до трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец. Травмата на корема с разкъсвания на диафрагмата и на черния дроб и кръвоизливи в коремната кухина и под пристенния лист на коремницата е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Охлузването на кожата в дясната гръдна половина също е причинило болки и страдания. Срокът за възстановяване на многофрагментното счупване е около шест-осем месеца, за възстановяване на счупването на предната колона на ацетабулума е около дванадесет месеца, а за възстановяване на счупванията на долните клонове на двете срамни кости е около четири месеца. Възможно е пострадалият да продължава да чувства болки в областта на поясните прешлени и лявата тазобедрена става.
В съответствие с медицинското заключение са показанията на свидетеля М., който потвърждава, че и след престоя в лечебно заведение ищецът е бил принуден да ходи с патерици в продължение на четири, пет месеца. Това налагало да му бъде оказвана чужда помощ в ежедневието. Освен това физическите страдания са се отразили неблагоприятно върху емоционалното и психическо състояние на ищеца.
При тези данни следва да се приеме, че работодателят е длъжен да обезщети ищеца за причинените му от трудовата злополука неимуществени вреди. За да определи техния размер по справедливост, съдът съобрази възрастта на ищеца/47 годишен/, понесените физически и психически болки и страдания и тяхната продължителност. Физическите болки са били особено интензивни в началото и в продължение на около месец, тъй като се касае за множество счупвания, а освен това и за разкъсване на диафрагмата и разкъсване на черния дроб, които увреждания са довели до опасност за живота. Проведено е било и оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза. Възстановяването на ищеца и съответно болките и страданията са траяли около година, а след това ищецът продължава да чувства болки в областта на поясните прешлени и лявата тазобедрена става. Физическите страдания са били придружени и от психическото неудобство да бъде обслужван в ежедневието си и са довели до влошаване на емоционалното състояние на ищеца. За обезщетяването на всички тези неимуществени вреди е необходима сумата от 30 000 лв.
Срещу присъждането на обезщетение в такъв размер работодателят възразява, че е сключил на 29.05.2015 г. спогодба с ищеца, по силата на която ищецът се е съгласил да получи 700 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като се отказва от всякакви претенции във връзка със злополуката. Спогодбата е подписана по време на болничното лечение на ищеца/епикриза от Неврологичното отделение на МБАЛ „Д-р А. Д. АД/, когато той е изпитвал все още интензивни болки и страдания. Освен това ищецът е имал и материални затруднения, тъй като сам се е грижел за трите си деца и не е имал средства да плати дори здравните си осигуровки, които са издължени от работодателя според спогодбата. Затова се е съгласил да получи повече от четиридесет пъти по-ниско обезщетение за неимуществени вреди от действително дължимото още преди да приключи лечението. Всички тези обстоятелства сочат, че спогодбата е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Не съответства на моралните норми работодателят да се възползва от уязвимото физическо и материално състояние на работника, за да се освободи почти изцяло от отговорността си по чл.200 от КТ. Ето защо нищожната спогодба не трябва да бъде зачетена от съда. Следва да се приспадне само получената от ищеца сума в размер на 700 лв. Затова въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен до размера от 29 300 лв. и да бъде постановено друго решение за присъждане на тази сума. В останалата част, с която искът е отхвърлен над тази сума до 45 500 лв., решението на Софийския градски съд трябва да бъде оставено в сила. Съответно обжалваното определение за допълване на въззивното решение в частта за разноските също подлежи на отмяна, тъй като не е съобразено с изхода на спора. Съобразно този изход ответното дружество дължи на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 4 227 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, 1 188 лв. държавна такса по сметката на ВКС, а ищецът дължи на ответното дружество 1890,59 лв. разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №26484 от 19.07.2021 г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГК, II „Б“ въззивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 220018 от 18.9.2019 г. по гр. д. № 25450 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 57-ми състав, за осъждане на „И. И. ЕООД да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. М. Б. 29 300 лв. обезщетение за претърпени неимуществени в резултат от настъпила на 21.04.2015 г. трудова злополука и е постановено друго решение за отхвърляне на иска до този размер, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Интербилд инженеринг“ ЕООД-ЕИК:200081869, да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. М. Б.-[ЕГН], сумата 29 300/двадесет и девет хиляди и триста/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от станала на 21.04.2015 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2015 г. до окончателното и изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №26484 от 19.07.2021 г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГК, II „Б“ въззивен състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, С КОЯТО е отменено решение № 220018 от 18.9.2019 г. по гр. д. № 25450 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 57-ми състав, за осъждане на „И. И. ЕООД да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. М. Б. обезщетение за претърпени неимуществени в резултат от настъпила на 21.04.2015 г. трудова злополука над сумата от 29 300 лв. до пълния предявен размер от 45 500 лв. и е постановено друго решение за отхвърляне на иска за тази разлика.
ОТМЕНЯ определение № 274823 от 15.10.2021 г. за допълване на решението на Софийския градски съд по делото в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Интербилд инженеринг“ ЕООД-ЕИК:200081869, да заплати на Я. М. С., ЕГН :[ЕГН], член на САК, сумата 4 227/четири хиляди двеста двадесет и седем/ лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Интербилд инженеринг“ ЕООД-ЕИК:200081869, да заплати 1 188/хиляда сто осемдесет и осем/ лв. държавна такса по сметката на ВКС
ОСЪЖДА Б. М. Б.-[ЕГН], да заплати на „Интербилд инженеринг“ ЕООД-ЕИК:200081869, сумата 1890,59/хиляда осемстотин и деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/ лв. разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: