Р Е Ш Е Н И Е

№ 50099

гр. София, 09.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 920 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „44 БИТ“ ЕООД (н.) срещу решение № 1520/13. 11. 2020 г., постановено по в. т.д. № 2143/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав, с което е потвърдено решение № 5773/07. 08. 2017 г. по гр. д. № 1704/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-16 състав. С първоинстанционното решение по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че „44 БИТ“ ЕООД дължи на Д. К. Р. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 200000 лв. - неустойка по чл. 6.2 от споразумение между страните от 26. 02. 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението за издаване заповед за изпълнение (07. 09. 2015 г.), за което вземане е издадена заповед по чл. 417 ГПК от 24. 11. 2015 г. по ч. гр. д. № 53841/2015 г. на СРС, ГО, 87-ми състав и са присъдени разноски, направени от ищеца пред първата инстанция и в заповедното производство.

В касационната жалба, депозирана в деловодството на САС на 30. 12. 2020 г., се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, респективно, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният...