О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50599

[населено място],08.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 2205 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Й. Б. Й. обжалва решение № 644 от 14.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 733 от 28.06.2021 г. по гр. д. 3017/20 г. по описа на Апелативен съд – София, ГО, 4 състав, с което след частична отмяна на решение № 156 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 4117/2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав, за разликата над 11 104,25 лв до 47 104,25 лв е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против „А. В. И. Груп“, Румъния иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата в посочената разлика в размер на 36 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 12.09.2016 г.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решението е неправилно по отношение на определения размер на съпричиняване и по отношение на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Въпрос относно задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – противоречие с решение № 198 от 03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение № 19 от 08.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV гр. о.

2. При направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалия, длъжен ли е решаващият съд да прецени доколко страната, която го прави, го е доказала по категоричен начин при условие на пълно и главно доказване, както и да изследва причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство за настъпване на вредоносния резултат? – противоречие с: решение № 198 от 03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение № 67 от 15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т. о.

3.Възможно ли е намаляване на обезщетението за вреди от деликт да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради съпричиняване от страна на пострадалия по предположение, без съпричиняаването да е доказано при условие на пълно главно доказване? – противоречие с: решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012 г. на ВКС, III гр. о.; решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, III гр. о.

„А. В. И. Груп“, Румъния оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 28.06.2021 г. Касационната жалба е от 27.07.2021 г. /п. к.: 15.04.2021 г./ Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че Й. Б. Й. е претърпял неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 12.09.2016 г. Прието е, че към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, „А. В. И. Груп“, Румъния е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № В 34 WAC, управляван от Popa Costec. С оглед предмета на обжалване, въззивният съд е посочил, че предмет на спора са определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както и дали е налице съпричиняване в повече от 20 %, както е определено от първоинстанционния съд. Прието е, че е установено наличието на отговорност на застрахователя, на основание сключения договор за застраховка гражданска отговорност. Въззивният съд, за да потвърди извода на първоинстанционния съд за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., е съобразил релевантните критерии съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, както следва: начина на настъпване на произшествието, тежестта на множеството уврежданията на здравето на ищеца (57 г. към датата на ПТП) в областта на главата, гърдите и на опорно-двигателния апарат, настъпилите посттравматични усложнения, опасността за живота му, претърпените от него болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл. търпените интензивни болки, характера и продължителността на лечението с общ лечебен възстановителен период от около 8 месеца (вкл. болничен престой), необходимост от ползване на чужда помощ за извършване на обичайни дейности за около 6 месеца, продължаващата проява на болки при определени условия, настъпилите артрозни изменения в областта на дясната тазобедрена става и останалата накуцваща походка. Освен това е преценено негативното отражение на травматичното събитие в психоемоционален план и върху начина на живот на пострадалия, сменил и професията си, както и при съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд е приел, че обезщетението за търпените неимуществени вреди в приложение на чл. 52 от ЗЗД не може да бъде определено под размера на 120 000 лв.

Въззивният съд изрично е подчертал, че не е взел предвид при определяне на дължимото обезщетение проявилите се припадъци при пострадалия и поставената му през 2021 г. диагноза „Гранд мал припадъци“, съгласно удостовереното в представените пред въззивния съд документи.

По отношение възражението за съпричиняване, въззивният съд е приел, че релевираното основание за причиняване на вредите поради неизпълнение на задължението, предвидено в чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и възможността да се предотврати пълния обем на настъпилите вреди чрез поставянето на предпазен колан при управление на автомобила от ищеца. Посочено е, че съпричиняването на вредоносния резултат е било в причинна връзка с поведението на пострадалия. Фактическият конкретен принос е допуснатото нарушение на техническите и нормативни изисквания да не е поставен предпазен колан. Въззивният съд се е позовал на заключението на вещите лица, че в случай на използване на предпазен колан, уврежданията на пострадалия биха били по-малки, с по-малка тежест. Поставеният предпазен колан по време на произшествието би ограничил второто движение на главата и тялото в купето на автомобила. Счел е, че ищецът не е оспорил заключението на експертизата и не е провел насрещно доказване на осъщественото от ответника доказване. Позовал се е на разясненията в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС относно разграничението между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приносът за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд се е позовал на първоинстанционното решение, с което е прието, че съпричиняването е в резултат на 20 %, като това решение не е обжалвано в тази част от пострадалия. Взел е предвид констатациите, че тежките увреждания по главата и тялото са настъпили именно поради неизползването на обезопасителен колан. Въззивният състав е констатирал, че ищецът не е оспорил заключението при изслушването му /чл. 200, ал. 3, изр. 2 от ГПК/ и не е провел насрещно доказване на това, проведено от ответника, носещ тежестта на доказване на възражението за допринасяне на вредите. Поради това е прието, че доводите на въззивния жалбоподател-застраховател за нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД са основателни. Въззивният съд е приел, че следва да се намали следващото се обезщетение за претърпените вреди от пострадалото лице с още 30 %, общо 50 %, заедно с определените 20 % от първоинстанционния съд. В резултат на приетото от въззивния съд за размер на дължимото обезщетение и за приноса към вредоносния резултат, редуцираното обезщетение поради този принос възлиза на 60 000 лв. /чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. С оглед приетото от пострадалото лице частично изпълнение в размер на 48 895, 75 лв., извършено след подаване на исковата молба, въззивният съд е приел, че искът следва да бъде уважен до размера от 11 104, 25 лв. ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. /чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ/.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установява наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън тези основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав счита, че по първия и втория посочени правни въпроси, касаторът е обосновал основания за допускане касационно обжалване по всеки от тях. Следва да се допусне касационно обжалване по посочените правни въпроси с цел проверка разрешението в процесното решение по тълкуването на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По останалите правни въпроси съдът ще се произнесе със съдебното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд ще следва да допусне касационно обжалване на въззивното съдебно решение в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 644 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 3017/2020 г. на Апелативен съд-София, в частта, с която след отмяна на първоинстанционнното решение в частта над 11 104,25 лв до 47 104,25 лв е отхвърлен иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и следващите се разноски.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касатора в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 720 лв.

При невнасяне на дължимата държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: