6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50793

гр. София, 04.11.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 300 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Ц. чрез адв. Л. П. от АК - Варна, против въззивно решение № 1172/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 47/2021 г. по описа на Окръжен съд -Варна, с което е потвърдено решение № 260542/05.10.2020 г. по гр. д. № 4541/2019 г. на Районен съд - Варна, с което С. К. Ц. е осъден на основание чл.59 ЗЗД да заплати на Д. Р. Х. сумата от 6273,84 евро, представляващи сбор от недължимо платени от ищеца вноски с 8 броя вносни бележки по сметка на ответника в „У. Б. АД, за периода 08.01.2015 г. до 15.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Възниква ли вземане от неоснователно обогатяване, когато е налице разместване на блага, ако в отношенията на страните съществува обвързаност от договор, гестия или деликт?; 2. Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, съгл. изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК, както и всички събраните по делото доказателства?; и 3. Доказването на съглашение, противопоставимо на регресните права на ищеца и игнорирайки същите, свързано ли е пряко и обусловено ли е от разкриване на някакъв вид привидност още с отпускането на кредита, като същинска персонална симулация, в която кредитната институция без съмнение не участва, обусловено ли е и от опровергаване на явното съдържание на нотариалния акт, с който е прехвърлено право на собственост, придобито със средства от кредита? Съглашението, което ответника твърди като поемане на изпълнението/ на дълга/ занапред, без да е оформен писмено договор по чл.101 ЗЗД, има ли връзка с предназначението и предоставянето на средствата от кредит в отношенията между страните според принципа: Комуто ползите, нему и тежестите?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г. на ВКС, IV ГО. По втория въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: решение № 76 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г. на ВКС, IV ГО; решение № 98 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 520/2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3973/2008 г. на ВКС, IV ГО; решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ВКС, II ГО и др. По отношение на третия въпрос се сочи противоречие с решение № 183 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 689/2017 г. на ВКС, III ГО. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Д. Р. Х. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между „У. Б. АД, [населено място] и С. К. Ц. на 31.03.2009 г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 304- 0308, по силата на който банката предоставя на физическото лице ипотечен кредит в размер на 50000 евро за покупка и довършителни работи на недвижим имот, с краен срок на погасяване 20.03.2029 г., като за обезпечение на задължението на кредитополучателя в полза на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ апартамент № ..., със застроена площ 82.10 кв. м. на ет. .., в жилищна сграда /Апартхотел/, построен в ПИ с идентификатор .... Усвояването и погасяването на кредита било уговорено да става по сметка [банкова сметка]. Съдът е установил, че С. К. Ц. е станал собственик на посочения недвижимия имот, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..., т..., peг. № .., дело № .../... г., поправен с НА № 113, т. .., peг. № ..., дело ... г., двата на нотариус П. М.. Установил е, че сумата за покупката е осигурена с банков кредит, по силата на договор № 304-0308/31.03.2009 г., както и че с преводно нареждане от 06.04.2009 г. до „У. Б. е наредено да бъде изплатена на „К. Р. Г. АД сумата от 41000 евро по договора за покупката на апартамента с IBAN на наредителя [банкова сметка]. Приел е, че с представените 8 броя вносни бележки с посочено основание „вноска по кредит“ /съответно: от 08.01.2015 г., от 02.02.2015 г., от 26.02.2015 г., от 01.04.2015 г., от 01.06.2015 г., от 17.06.2015 г., от 17.06.2015 г. и от 15.10.2015 г./, ищецът е внесъл по банковата сметка на ответника Ц., сума в обща размер на 6273,84 евро. Приел е за недоказано, че действителен кредитополучател по договора за ипотечен кредит е Р. И. Х., съответно „Консорциум реми груп“ АД. Изтъкнал е, че независимо от твърдените вътрешни отношения между ответника и Р. Х., в качеството му на представляващ „Консорциум реми груп“ АД, не се опровергава фактът, че ответникът се е задължил по договора за кредит, отпуснат с цел придобиване на имота. Изложил е съображения, че фигурата на подставеното лице се третира като симулация и доказването й се подчинява на правилото, уредено в чл.165, ал.2 от ГПК, чрез т. нар. начало на писмено доказателство, каквото по делото липсва и поради това свидетелските показания в тази насока са недопустими. Направен е извод, че свидетелски показания са недопстими на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК тъй, като договорът, по който е направено плащането е на стойност над 5000 лв., а С. Ц. не попада сред лицата, посочени в изключение на посоченото правило. Приел е за недоказано и твърдението на ответника, че Д. Х. е предприел чужда работа без пълномощия, без противопоставянето на С. Ц.. Не е установил наличие на воля у ищеца да дари посочените суми. Счел е за неоснователно и възражението, че с плащането Х. е изпълнил свой нравствен дълг, като е посочил, че по делото не е установено по безспорен начин, че плащайки процесната сума, ищецът съзнателно е предприел действията, мотивиран от роднински връзки, социалното и финансовото състояние на ответника в определения момент. Също е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. По първият поставен въпрос, приетото от въззивния съд не в противоречие с Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г. на ВКС, IV ГО. Приетото от въззивния съд е, че не се установява основание за плащане на сумата, тъй като и самият ищец при изслушването му в съдебно заседание пред първата инстанция е посочил, че не става дума за договорни или извъндоговорни основания за плащането /не бил давал заем и не възприемал плащането като изпълнение на нравствен дълг/, а за плащане по случайност. Според въззивния съд, от събраните по делото доказателства /предвид заявеното и от ищеца/ не се установява достоверна причина за плащането на сумата от ищеца Х. в полза на ответника Ц.. Т.е. в случая спорът е решен в хипотезата при която, не е била на установена обвързаност на страните от договор, гестия или деликт. Дори да бъде прието, че е налице хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, това не би довело до промяна на резултата от спора, тъй като ищецът е платил процесната сума с лични средства, за да покрие задължения на ответника, без да е бил натоварен за това /не е упълномощен, нито между страните е сключен договор за изплащане на задължението/. Налице е уместно изпълнение на чужда работа в интерес на ответника, поради което той следва да заплати на ищеца процесната сума, защото в противен случай би се обогатил за сметка на средствата на ищеца /определение № 724/01.11.2019 г. по гр. д. №1711/2019 г. на ВКС, III ГО/. Погрешната квалификация на иска не води до недопустимост на въззивното решение, а само до неправилността му /съгл. ТР № 2/2011 г. ОСГТК/, за която - като касационно основание, ВКС не се произнася в това производството /ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК/.

Поставеният втори въпрос, относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация.

По въпрос трети от изложението, не се установява противоречие на въззивното решение с решение № 183 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 689/2017 г. на ВКС, III ГО. В последното е прието, че доказване е проведено, когато плащането е било осъществено в изпълнение на поето по споразумение с длъжника задължение и плащайки негово задължение към трето лице, платецът погасява свое задължение към онзи, чийто дълг плаща. Т.е. решението е постановено, при друга съвкупност от доказателства. По настоящото дело въззивният съд е приел за неустановено от доказателствата по делото, ищецът да се е съгласил да заплаща вноските по кредита на ответника, както е констатирал, че не е представен и обратен документ /за разлика от обсъдения такъв в соченото решение по гр. д. № 689/2017 г. на ВКС/, разкриващ такова съгласие на ищеца по споразумение с ответника.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1172/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 47/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА С. К. Ц. от [населено място], [улица], №.., ет.., ап..., с ЕГН-[ЕГН], да заплати на Д. Р. Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН-[ЕГН], сумата 600 лв. - разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.