О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50790

гр.София, 03.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1339/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация – Здраве“ ЕАД, гр.Банкя, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 265796 от 17.09.2021 г. по гр. д.№ 1554/ 2020 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 32412/ 2018 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на И. К. Н. на основание чл.200 ал.1 КТ сумата 20 091 лв – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 22.12.2015 г., със законната лихва върху тази сума от датата на злополуката до окончателното й изплащане и разноски и такси за производството.

Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят повдига правните въпроси „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства и правно-релевантни факти по делото и да аргументира изводите си?“; „Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните?“; и „Допустимо и правилно ли е съдът да направи извод за наличие на увреждане по чл. 45 от ЗЗД при положение, че актът, с който е установен един от елементите на фактическия му състав, е обявен за нищожен?“. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, евентуално...