Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 7639 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на „Т. Б. ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител от адв. П., срещу решение № 266 от 13.06.2022г. по адм. д. № 852/2021г. на Административен съд – гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК – 09 – Пл – 1 от 20.09.2021г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - гр. Плевен, с която на основание чл. 224 ал. 5 и 6 от ЗУТ във връзка с чл. 222 ал. 1 т. 1 и 3 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на незаконен строеж „Инсталация за рециклиране на полиетилени EPS в горими течности и газове“, находящ се в имот идентификатор № 56865.139.200, м. „Депото“, с. Победа, общ. Д. М.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел за законосъобразна оспорената заповед като навежда съображения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването й, а именно неправилно връчване на същата по реда на 4 ал. 1 ДР на ЗУТ, вместо по приложимия ред по 4 ал. 2 ЗУТ, както и поради това, че е връчена на управителя на дружеството, който не е български гражданин, който не говори български език и съответно му е нарушено правото на защита. Излага съображения, че неправилно органите на РДНСК са квалифицирали строежа като незаконен, тъй като с възражение по съставения констативен акт са уточнили, че не се касае за обект, в който ще се рециклират полиетиленови отпадъци, а за монтиране на съоръжение от експериментална база и център за научно – развойна дейност и ще служат за направата на реактори за рециклиране на полиетиленови отпадъци, за демонстрацията им и доставката им на клиенти. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради позоваването на съда на приетата съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице не е направило оглед на обекта, а е изготвило същата по документи и предоставени му данни от упълномощени технически лица на жалбоподателя, поради това, че при посочещението му на обекта достъпът до мястото е бил забранен. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски.

О. Н. на РДНСК – гр. Плевен, чрез процесуалния си представител юрк. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Плевен е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, тъй като е достигнал до извод за безспорно установен строеж по смисъла на 5 т. 38 ДР на ЗУТ, който е от първа категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „к“ ЗУТ – инсталация, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други на химическата промишленост. Посочил е, че заповедта е издадена в изискуемата се форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като от доказателствата е доказано, че заповедта и констативният акт не са били връчени по реда на 4 ал. 1 изр. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване, а с лично връчване на упълномощен представител на дружеството за констативния акт и на управилетя на същото относно заповедта. Приел е липса на нарушение на процесуалните правила при връчване на заповедта и предвид това, че управителят на дружеството макар и гражданин на Германия, е било установено, че владее писмено и говоримо български език и е изписал собственоръчно имената си при връчване на заповедта, поради което не е било необходимо назначаване на преводач. Приел е и за неоснователни възраженията, че в спорния обект няма да се рециклират полиетиленови отпадъци, а ще бъде експертиментално – научна база, тъй като това е опровергано от събраните писмени доказателства, включително от представената от жалбоподателя план – схема на неодобрения инвестиционен проект на съоръжението. Посочил е, че дори да се приеме, че се касае за експериментално – научна база, то това не променя характера и същността на строежа, като същият си остава инсталация на химическата промишленост, за изграждането на която е необходимо издаване на разрешение за строеж. Посочил е, че по делото е представено разрешение за строеж, което е обаче само за изграждането на „склад за селскостопански инвентар“, а изграждането на предприятие за производство на реактори и на инсталация на химическата промишленост не е разрешено с представеното разрешение за строеж. Достигнал е до извод и че строежът е незаконен като противоречащ на отреждането на имота по действащия ПУП, извод потвърден от приетите по делото основна и допълнителна СТЕ. Приел е и че спреният строеж „инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в горими течности и газове“ е изграден без строителни книжа, одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, като такова е представено само за металното хале, в което е разположена инсталацията. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение е правилно.

Правилен е извода на пръвоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, тъй като се касае за установен строеж от първа категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „к“ ЗУТ, както и в съответствие с изискването за форма, съдържаща изискващите се по закон реквизити.

Правилен е извода на съда и че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В случая от доказателствата се установява, че констативния акт е съставен в присъствието на упълномощено лице на дружеството – жалбоподател, като същото лице е подписало констативния акт и същият е редовно връчен, като дружеството е представил и възражение срещу направените с акта констатации, което е подробно осъдено в оспорената заповед с изложени съображения защо не е уважено. Оспорената заповед е връчена лично на управителя на дружеството, като видно от същата лицето се е подписало и е изписало имената си на български език. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че е нарушена процедурата, тъй като заповедта е връчена по реда на 4 ал. 1 ДР на ЗУТ, а именно чрез залепване. Напротив тези възражения се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Съответно не е нарушено правото на защита срещу оспорения акт. Следва да се посочи и че дори оспорената заповед да е била съобщена по реда на 4 ал. 1 ДР на ЗУТ, то това пак не би съставлява нарушение от категорията на съществените, тъй като в българското административно право редовността на съобщаването се отразява само и единствено на допустимостта на оспорването и след като жалбата е приета за допустима и е разгледана по същество дори и да е допуснато нарушение при съобщаването, то това не се отразява на валидността и законосъобразността на акта. Това е така, тъй като в българското административно право с приключване на административното производство не се преклудира възможността на адресата на акта да наведе всички свои възражения, включително и тези които би навел в административното производство, както и не се преклудира възможността да представи всички доказателства, които намира за необходимо и пред съда, което в случая жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е направил не само в административното, но и в съдебното производство. Поради изложеното са неоснователни възраженията в касационната жалба за неправилност на извода на съда за липса допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът се е позовал на приета по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена без да е извършен оглед на обекта от вещото лице, поради забранен такъв. Възражението е неоснователно, тъй като изводите на съда не се базират само и единствено на приетата по делото съдебно – техническа експертиза – основна и допълнителна, а на обсъждане и преценка на съвкупността от събрани доказателства по делото, като СТЕ са обсъдени ведно с другите доказателства, съобразно изискването на чл. 202 ГПК субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК. Следва да се посочи и че основната приета по делото СТЕ е изготвена след извършен оглед на вещото лице, а само допълнителната такава е изготвена без оглед „вътре в склада“, но при посещение до обекта на вещото лице и съобразно представени от технически лица на жалбоподателя данни, т. е. не е допуснато нарушение, тъй като не е и нарушено правото на защита, тъй като СТЕ е изготвена на базата на данни, предоставени от техническите лица на самия жалбоподател.

Най – накрая правилен е извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, като досежно спрения строеж „инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в горими течности и газове“ се установяват предпоставките на разпоредбата на чл. 224 ал. 5 ЗУТ. Съобразно посочената разпоредба „При констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения“. В настоящия случай е безспорно установен строеж от първа категория по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „к“ ЗУТ – инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в горими течности и газове, а именно такава на химическата промишленост, която е в процес на извършване без строителни книжа, а именно при наличие на проект, който обаче не е одобрен и без издадено разрешение за строеж, както и в противоречие с действащия ПУП за имота, одобрен със заповед № РД – 09 – 142 от 31.07.2020г. на кмета на община Д. М. т. е. незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ. От доказателствата се установява, че за имота, в който се намира инсталацията е одобрен подробен устройствен план, по който отреждането на имота е „за предимно складови функции и допустима дейност „за складова база“, като е издадено разрешение за строеж на жалбоподателя само за „склад за селскостопански инвентар“. В случая изпълнената инсталация правилно е определена от съда като несъответстваща на предвижданията на ПУП и непопадаща в рамките на разрешеното с РС № 44 от 25.09.2020г. строителство в имота. Правилен е и извода на съда, че дори да се приеме, че не се касае за производствено предприятие за рециклиране на полиетилени, а за експериментално – научна база, то това не променя и не се отразява на законовото изискване инсталация от рода на спорната да бъде съответна на предвижданията на ПУП и на изискванията за законност на строителството. Поради и това е правилен извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 224 ал. 5 и 6 ЗУТ за издаване на заповед за спиране на строителството.

Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а претенцията на ответника по касация в тази връзка като основателна следва да бъде уважена съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 13.06.2022г. по адм. д. № 852/2021г. на Административен съд – гр. Плевен.

ОСЪЖДА „Т. Б. ЕООД със седалище гр. София да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол – гр. Плевен сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ