Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: СТЕФКА К. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 7644 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. и Г. М., подадена чрез адвокат И. И., против Решение № 179/24.06.2022 г., постановено по административно дело № 101/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 1082-РД-01-03/20.07.2020 г. на Кмета на О. С. одобряваща проект за изменение на ПУП – План за регулация на УПИ III – 336,337, кв. 35 по плана на гр. Свищов и план – схеми в част „В и К“ и „Електро“.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се уважи жалбата като се прогласи нищожността на оспорената заповед.

Касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Илиев, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки.

Ответните страни – Кмета на О. С. и О. С. се представляват от адвокат М. Р., която изразява становище в писмен отговор, с което оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение.

За дружеството „Калин 1999“ ЕООД, редовно призовано, не се явява представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Настоящият правен спор е съсредоточен единствено в преценката за валидност на оспорената заповед, тъй като производството е по реда на чл. 149, ал. 5 АПК.

Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед, като е разгледал всички основания по чл. 146 АПК и е отговорил на поддържаните от жалбоподателите възражения. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Кмета на О. С. изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 129, ал.2 ЗУТ. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени фактическите и правните основания за издаването на акта, като мотиви се съдържат и в останалите документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта.

Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, правилни са съжденията на съда за отсъствие но допуснати нарушения на материалния закон. Одобреното изменение на плана за регулация е извършено на изрично предвидено в закона правно основание – чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като не се установят допуснати съществени нарушения на приложимия материален закон. Основните възражения на оспорващите са свързани с бъдещото застрояване в имотите, но същите правилно са приети от съда като неотносими, тъй като с процесната заповед е одобрено изменение единствено на регулационния план, без да се одобрява или променя планът за застрояване.

Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила - проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на О. С. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/24.06.2022 г., постановено по административно дело № 101/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Б. Г. и Г. М., да заплатят солидарно в полза на О. С. съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ