Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ПАНАЙОТ Г. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 7755 / 2022 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Ескиджи, гражданин на Р. Т. срещу решение № 3648/01.06.2022 г. по адм. дело № 18/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Дирекция „Миграция“ МВР за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, претърпени от отмяната на заповед № 5364з-604/15.03.2019 г. издадена от директора на дирекция “Миграция“. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска, да се отмени решението и по същество да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен, както и да се присъдят направените разноски по за държавни такси.

Ответникът - Дирекция "Миграция" МВР оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производство представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е била искова молба подадена от Е. Ескиджи, гражданин на Р. Т. против Дирекция „Миграция“ МВР на основание чл.1 от ЗОДОВ с предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, претърпени от отмяната на заповед № 5364з-604/15.03.2019 г. издадена от директора на дирекция “Миграция“, изразяващи се в негативните последици в периода от 15.03.2019 г. до 27.11.2020 г., в т. ч. невъзможност да се придвижва на територията на ЕС, накърнено право на личен и семеен живот, емоционален и психически дискомфорт. Отделно от изложеното обосновава иска си и с обстоятелството, че синът му е бил принуден да смени социалната си среда.

За да постанови атакуваното решение АССГ е съобразил данните по делото и ангажираните доказателства и е приел, че не е налице кумулация от предпоставките, предвидени в чл. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че след като страната не се е справила с разписаната в закона и двукратно указана й от съда доказателствена тежест, тя следва да понесе последиците от недоказването. Така мотивиран съдът е сметнал, че липсват доказателства за претърпени от ищеца значителни неимуществени вреди, извън рамките на обичайните притеснения за изхода на делото, поради което е отхвърлил исковата претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на първата и втората от законовите предпоставки, а именно отменен административен акт – заповед № 5364з-604/15.03.2019 г. на директора на дирекция "Миграция"-МВР. Останали са недоказани останалите задължителни елементи на сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1 от ЗОДОВ, а именно – наличието на причинена вреда, както и наличието на пряката причинна връзка между отменения административен акт и настъпилите вреди.

Съдът правилно е преценил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест в производството по ЗОДОВ. Ескиджи не е доказал настъпването на твърдените от него негативни последствия като неимуществени вреди вследствие отменения административен акт, както и наличие на причинно-следствена връзка между последния и увреждането. Претърпяването на неимуществени вреди не се презюмира от закона. В този смисъл са постановените решение № 702/27.01.2022 г. постановено по адм. дело № 7737/2021г. по описа на ВАС и решение № 9371 от 04.07.2014г. постановено по адм. дело № 14144/2012г. по описа на ВАС.

Съображенията на съда за отхвърляне на иска в неговата цялост, напълно се споделят от касационната инстанция, което съгласно чл. 221, ал. 2, in fine АПК, прави ненужно преповтарянето им.

Предвид изхода на спор и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Същото е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3648/01.06.2022 г. по адм. дело № 18/2021 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Е. Ескиджи, гражданин на Р. Т. да заплати на Дирекция "Миграция" МВР сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Г. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА