Р Е Ш Е Н И Е

№ 50215

гр. София, 27.10. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 550 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „МБАЛ - Пазарджик“ АД срещу решение № 213/17.11.2021 г. на ОС - Пазарджик, постановено по гр. д. № 606/2021г., с което е потвърдено решение № 612/14.07.2021г. на РС - Пазарджик по гр. д. № 1088/2021 г., с което „МБАЛ - Пазарджик“ АД е осъдено да заплати на П. В. Л. обезщетение по чл.213, ал.2 КТ за незаконно недопускане до работа за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.03.2021г., до окончателното изплащане. Твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В касационната жалба се ревелират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основание по чл. 281, т.3 ГПК. Иска се решението за бъде отменено и вместо вето да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна П. В. Л., с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

С определение № 506 от 21.06.2022 г., по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса включвали се в брутното трудово възнаграждение за определяне на размера на задължението по чл.213, ал.2 КТ сумата начислена на лекар като работна заплата за изпълнени клинични пътеки.

По поставеният въпрос е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, установена с решение № 493/18.06.2010 г. по гр. д.№ 538/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 368 от 03.12.2014г. по гр. д. № 5132/13 г. на ВКС, ІV гр. отд. и др., съгласно която решаването на въпроса за характера на сумите, реализирани по клинични пътеки и разпределени между работещите се свежда до тълкуването на разпоредбите на чл.17, ал.1, т.2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като е прието, че възнагражденията по клинични пътеки е по чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ - възнаграждение според прилаганите системи за изплащане на труд, а не по чл. 17, ал.1, т.3 НСОРЗ, които имат постоянен характер. Изложил е и че „Те са регламентирани от работодателя (съгласно чл.22 от НСОРЗ) в правила за работната заплата в предприятията и се разпределят между неговите работници по критерий „брой изписани болни”. Следователно не се касае за допълнителни трудови възнаграждения по чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, а за възнаграждения над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното. Това е така, защото критерият за изплащане е извършената работа (лечение на един болен), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила.”

По касационните основания:

Производството по делото е образувано по предявени от П. В. Л. срещу МБАЛ Пазарджик“ АД главен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ във вр. с чл. 13 НСОРЗ и при условията на евентуалност- иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ, иск с правно основание чл. 214, ал.1 КТ и чл. 219, ал.2 КТ.

За да постанови решението, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд относно уважения от него евентуален иск по чл.213, ал.2 КТ. Приел е за неоснователен доводът във въззивната жалба за липсата на фактическо възпрепятстване на достъпа на ищеца до лабораторията, които действия счита, че не следва да бъдат установявани поради оспорване на заповедта, с която достъпа му е бил ограничен. Изложил е, че правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.17, ал.1 НСОРЗ, както и практиката на ВКС, съобразно която сумите за работа по клинични пътеки се включват в брутното трудово възнаграждение на осн. чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ, а не на осн. чл.17, ал.1, т.3 НСОРЗ, тъй като критерият за изплащане е извършената работа /отработени инвазивни клинични пътеки/, а не само времето, през което работникът е предоставял работната си сила. Ето защо е приел, че сумите за работа по клинични пътеки са елемент от брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 ГПК, въз основа на което се определя обезщетението за недопускане до работа по чл.213, ал.2 КТ относно размерът, на което е препратил към правните изводи на първоинстанционният съд.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са основателни оплакванията на касатора, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът по чл.213, ал.2 КТ следва да бъде решен от настоящата инстанция.

По делото е безспорно установено, че между страните е сключен трудов договор, по силата на който ищецът П. Л. е назначен на работа при ответника „МБАЛ Пазарджик“ ЕАД на длъжност „лекар вътрешни болести - старши“, с място на работа Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение на „МБАЛ Пазарджик“ АД. Не се спори и че със заповед № 532 от 20.09.2019 г., издадена от изпълнителния директор на „МБАЛ Пазарджик“ АД, на ищеца е било забранено да осъществява дейност като инвазивен кардиолог до окончателното приключване на всички проверки от контролните органи на ИАМН, АДФИ и други, продиктувани от излъчения на 15.09.2019 г. телевизионен материал в предаването „Неделята“ по Нова телевизия, след което е продължил да изпълнява дейност единствено като лекар ординатор само в кардиологичното отделение на болницата. От министъра на здравеопазването е утвърдена Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ, според която индивидуалното възнаграждение включва следните компоненти: основна работна заплата, допълнителни възнаграждения с постоянен и непостоянен характер в съответствие с КТ, допълнителни възнаграждения за извършени дейности и постигнати резултати, като размерите, реда и начина на тяхното изплащане се определят с вътрешни правила. В „МБАЛ Пазарджик“ АД са приети Вътрешни правила за организация на работната заплата, съгласно които елементите на индивидуалната брутна работна заплата са: основна работна заплата, определена в индивидуалния трудов договор на всеки служител, допълнителни трудови възнаграждения, установени по КТ, КТД и други нормативни актове, допълнително трудово възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, средства от платени медицински услуги, други допълнителни трудови възнаграждения. Допълнителните трудови възнаграждения са с постоянен и непостоянен (инцидентен) характер, като възнаграждението за положен хирургичен и инвазивен труд е определено като допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер. Неразделна част от Вътрешните правила за организация на работната заплата в „МБАЛ Пазарджик“ АД е Методика за допълнително трудово възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, регламентираща разпределянето на допълнителни възнаграждения в отделения и лаборатории, които генерират финансов ресурс за болницата във връзка с лимитираната дейност от НЗОК и при положителен финансов резултат на съответното отделение/лаборатория. Допълнителното трудово възнаграждение за извършени дейности и постигнати резултати на инвазивните кардиолози, работещи в Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение, е между 10 % и 15 % от извършените и отчетени клинични пътеки с инвазивни процедури в предходния месец. Средствата за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение на инвазивните кардиолози се определя с рапорт от началника на отделението за отработените от тях клинични пътеки с инвазивни процедури. На основание рапорта изпълнителният директор издава заповед за начисление на допълнителните възнаграждения. За установяване размера на исковите претенции по делото са приети основно и допълнително заключения на съдебно - счетоводната експертиза.

Настоящият състав на Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд. счита, че въззивният съд правилно е приел, че е осъществен фактическия състав на незаконно недопускане до работа по см. на чл.213, ал.2 КТ, тъй като през исковия период ищецът е бил незаконно възпрепятстван от страна на работодателя по силата на изрична негова заповед да изпълнява трудовите си функции в пълен обем съгласно длъжността, на която е назначен и основните си трудови задължения, регламентирани в длъжностната му характеристика, свързани с извършването на инвазивна процедури на пациенти със сърдечно - съдови оплаквания в Ангиографската лаборатория, както и че с оглед спецификата на случая е без значение дали ищецът е заявил готовност да работи като инвазивен кардиолог, тъй като това му е било забранено по силата на заповед, която е оспорил съдебно, изразявайки по този начин несъгласие с тази забрана.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело, неправилен е изводът на въззивния съд, че в размера на дължимото брутно трудово възнаграждение по см. чл.17, ал.1 НСОРЗ във вр. чл.228 КТ следва да бъдат включени сумите за работа по клинични пътеки. Безспорно, възнагражденията по клинични пътеки са такива по чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ - възнаграждения над основната работна заплата по системата за заплащане на труда, което възнаграждение се дължи обаче според изработеното, защото критерият за изплащане е реално извършената работа (лечение на един болен), а не времето, през което работникът е предоставил работната си сила. Този извод следва и от приетите от „МБАЛ Пазарджик“ ЕАД АД Вътрешни правила за организация на работната заплата, съгласно които допълнителното трудово възнаграждение за положен хирургичен и инвазивен труд е с непостоянен характер, като неговите размери, ред и начин на заплащане са определени в Методика за допълнително трудово възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, съгласно която разпределянето на допълнителните възнаграждение е резултат от генериран финансов резултат за болницата във връзка с лимитираната дейност от НЗОК и при постигнат положителен финансов резултат на съответното отделение или лаборатория. Допълнителното възнаграждение за извършени дейности и постигнати резултати на инвазивните кардиолози, работещи в Ангиографската лаборатория към Кардиологичното отделение, е между 10 и 15 % о от извършените и отчетени клинични пътеки с инвазивни процедури в предходния месец, като средствата за заплащането му се определя с рапорт от началника на отделението на база отработените от тях клинични пътеки с инвазивни процедури, въз основа на който рапорт изп. директор издява заповед за начисляване на допълнителното възнаграждение. Следователно, касае се за заплащане на допълнително материално стимулиране - допълнително възнаграждение с непостоянен характер, което зависи от финансовия резултат на Ангиографската лаборатория, дължимо само за реално извършени дейности и постигнати резултати, които генерират финансов ресурс и положителен финансов резултат. В случая, за исковия период ищецът не е участвал в генерирането на такъв положителен финансов резултат за болницата, към който няма никакъв принос, поради което и не му се дължи претендираното допълнително възнаграждение по т. нар. инвазивни клинични пътеки. Решаващ е реалният принос на ищеца към общия доход на лабораторията с оглед количеството и качеството на извършваната диагностична лечебна дейност, какъвто в случая за исковия период няма.

Ето защо и настоящият съд приема, че предявеният на осн. чл.213, ал.2 КТ иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, изчерпан с произнасянето по иска с правно основание чл.213, ал.2 КТ - искът по чл.213, ал.2 КТ е отхвърлен поради липсата на принос на ищеца в генерирането на положителен финансов резултат за исковия период, а не поради неосъществен фактическия състав на незаконно недопускане до работа по см. на чл.213, ал.2 КТ, делото не следва да бъде връщано на въззивния съд за произнасяне по евентуалния иск по чл.214, ал.1 КТ, евентуално - по чл.219 КТ.

По съдебните разноски: На осн. чл.78, ал.3 ГПК П. Л. следва да бъде осъден да заплати на „МБАЛ Пазарджик“ АД направените по делото разноски в размер на общо 18 193,32лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 213 от 17.11.2021г. на ОС - Пазарджик, постановено по в. гр. д. № 606/2021г., с което е потвърдено решение № 612 от 14.07.2021г. на РС-Пазарджик по гр. д. № 1088/21г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Л. срещу „МБАЛ Пазарджик“ АД иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за клинични пътеки за периода от 01.10.2019г. до 30.11.201220г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П. В. Л., ЕГН: [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ТЦ „Г.“, ет., офис - адв. Р. П., да заплати на „МБАЛ Пазарджик“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], направените по делото разноски в размер на общо 18 193,32лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: