О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50540

гр. София, 27.10. 2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2042 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бизнесконсулт“ ООД, [населено място] срещу решение № 32 от 4. 06. 2021 г. по в. т. д. № 148/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 260395 от 30. 12. 2020 г. по т. д. № 1558/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците на „Бизнесконсулт“ ООД, проведено на 17-18. 09. 2019 г., както следва: по т. 1 от дневния ред за изключване на К. П. като съдружник в дружеството; по т. 2 от дневния ред за поемане на дружествени дялове на изключения съдружник К. П. от съдружника П. П.; по т. 3 от дневния ред за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, с общо 402 дяла, собствени на П. П.; по т. 4 от дневния ред за приемане на учредителен договор на „Бизнесконсулт“ ЕООД от П. П. като собственик на 402 дяла; по т. 5 от дневния ред за приемане на ГФО на дружеството за 2018 г. и по т. 6 от дневния ред загубите за 2018 г. да се отнесат в неразпределена загуба от минали години.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че решението е постановено по непредявен иск, тъй като съдът се е произнесъл по основание за опорочаване на решенията на общото събрание на ответното дружество, което не е надлежно въведено с исковата молба. Сочи, че ищецът не се позовава на незаконосъобразност на решенията, тъй като невръщането на парите от нощувки в хотела на дружеството, получени от него в качеството му на заемащ по трудов договор длъжността „управител на хотел“, не е основание за изключването му като съдружник. Касаторът поддържа, че в случая е налице продължаващо повече от две години съзнателно бездействие на съдружника К. П. да изпълни решение на общото събрание на съдружниците, задължаващо го да върне собствени на дружеството парични средства, поради което изводът на съда за липса на основание за изключването му е неправилен. Излага оплаквания, че съставът на апелативния съд не е преценил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до неправилния извод, че нито в предупреждението, нито в решението за изключване са посочени конкретни действия или бездействия, с които ищецът е препятствал дейността на органите на управление на ответника или е действал против неговите интереси. Счита за неправилни и заключенията на съда по отношение на второто основание за изключване на съдружника К. П., доколкото по делото е установено ползването от ищеца на къщата за гости на дружеството като жилище с цел да осуети настаняването на гости и да наложи волята си за отдаването й под наем. Касационният жалбоподател моли въззивното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение е нищожно/недопустимо поради произнасяне на съда по непредявен иск и очевидно неправилно, тъй като съдът е приел, че отнемането на собствени на търговското дружество парични средства от съдружник и невръщането им в дружеството, след решение на общото събрание на съдружниците, не е достатъчно основание за изключване на съдружник. Поставя следните въпроси: „1. Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, постановено по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, с което е отменено решение на общо събрание на ООД за изключване на съдружник поради порок на решението, изискващ отмяната му, който не е посочен в исковата молба, подадена в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ?; 2. Действа ли против интересите на търговското дружество съдружник, който забранява настаняването на гости в дружествената „къща за гости“ и в същото време ползва „къщата за гости“ за собствено жилище, без да заплаща разноските за вода, ток, данък сгради и такса смет, интернет и др. необходими разноски? Тези му действия достатъчно основание ли са да бъде изключен от ОС на дружеството като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ?“. Първият от въпросите касаторът поставя в контекста на доводите си за недопустимост на въззивното решение, като твърди, че по въведения въпрос Варненски апелативен съд се е отклонил от практиката на ВКС, а именно от задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 6. 12. 2002 по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 109 от 25. 06. 2010 г. по т. д. № 860/2009 г. на ВКС, II т. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че формулираният втори въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба К. А. П. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Варненски апелативен съд е приел, че при изключването на ищеца като съдружник е спазена предвидената процедура по вземане на решението от общото събрание на съдружниците в ответното дружество. Посочил е, че съобразно изискванията на закона до съдружника К. П. е отправено предупреждение за изключване по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ от управителя на ответното дружество, с което съдружникът е поканен да внесе по сметката на дружеството сумата от 6 993 лв., както и да освободи апартамента, кухнята и трапезарията в къщата за гости, собственост на дружеството, като в предупреждението е обективирана и покана за свикване на общо събрание на съдружниците; на събранието са присъствали двамата съдружници в дружеството, притежаващи по 201 дяла от капитала му /10 200 лв., разпределен на 402 дяла/, а именно П. П. и К. П.; оспореното решение е взето с гласа на П. П., като гласът на изключвания съдружник е приспаднат от капитала при определяне на мнозинството. С оглед на последното е прието, че решението за изключване е взето с предвиденото в чл. 137, ал. 3 ТЗ мнозинство – повече от 3 / 4 от капитала.

При разглеждане на въпроса относно наличието на предпоставките за изключването на съдружника К. П., мнозинството от съдебния състав е формирало извод, че не се доказват нарушения на съдружника, които биха били основание за изключването му. Предвид основаването на изключването на неизпълнение на задължението на ищеца за внасяне по сметка на дружеството на сумата от 6 993 лв. – дружествени средства, получени от него в качеството му на управител на къща за гости „В. Д. , съобразно решението от 4. 08. 2017 г. на общото събрание на съдружниците, в мотивите на решението е посочено, че към посочената дата на вземане на решението Камян П. е заемал длъжността „управител хотел“ в „Бизнесконсулт“ ООД, като трудовото му правоотношение е прекратено на 1. 01. 2018 г. Счетено е, че неизпълнението на задължението за връщане на сумата, получена от ищеца в качеството му на материално отговорно лице, заемащо по трудов договор посочената длъжност, не попада сред материалноправните предпоставки за изключване по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ, доколкото се касае до имуществена договорна отговорност, свързана с трудовото правоотношение, а не с членственото и тази отговорност може да бъде ангажирана единствено по реда на КТ. Подчертано е, че нито в предупреждението, нито в решението за изключване са посочени конкретни действия или бездействия, с които ищецът е препятствал дейността на органите на управление на ответното дружество или е действал срещу интересите на същото. По отношение на второто основание за изключване – ползване като жилище на ап. 1, кухнята и трапезарията, находящи се в собствената на дружеството къща за гости, в решението е прието, че от една страна в дадения в предупреждението за изключване срок въззиваемия е уведомил дружеството за освобождаване на ползваното помещение на 5. 09. 2019 г., което се потвърждавало от показанията на свидетелката Х., а от друга - липсвал спор, че от месец март 2019 г. къщата за гости не е функционирала като търговски обект. Поради това е направено заключение, че дори и да се приеме за доказан фактът на ползване на помещението от ищеца и след отправеното предупреждение за изключване, то това не би било действие против интересите на дружеството, налагащо вземането на крайната санкционна мярка за изключването му като съдружник.

Останалият на особено мнение член на състава на апелативния съд е изложил мотиви, че в случая исковете следва да се отхвърлят, тъй като са налице предпоставките по чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ за изключването на съдружника К. П.. Този извод е основан на установените обстоятелства, че повече от две години, както и в допълнително предоставения му с предупреждението за изключване срок, същият не е изпълнил задължението си като управляващ съдружник да възстанови на дружеството сумата от 6 993 лв. Изтъкнато е, че съдружникът е задължен за посоченото с решение на общото събрание на дружеството от 4. 08. 2017 г., което не е било атакувано от него по реда на чл. 74 ТЗ. Становището на подписалия с особено мнение решението член на състава е, че неизпълнението на едно решение на посочения орган, когато с него се възлага задължение за действие на съдружника, особено за плащане на дължими суми е основание за изключване, като е без значение какъв е произходът на задължението и дали дружеството може да ангажира имуществената отговорност на съдружника като материално отговорно лице.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.

При извършване на дължимата служебна проверка не се установява да съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно. Съобразно правната доктрина и съдебната практика нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда; нищожно е и решението, което не е изготвено в писмена форма, не е подписано или е абсолютно неразбираемо. В случая въззивното решение не е засегнато от тези пороци, поради което не се налага да бъде допускано до касационен контрол за извършване на преценка на валидността му. При съобразяване на доводите на касатора за нищожност на въззивния акт поради разглеждането на непредявен иск трябва да се посочи, че когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, решението е недопустимо, а не нищожно.

Първият поставен от касатора въпрос и свързаните с него доводи за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, съответно за недопустимост на въззивното решение следва да бъдат разгледани заедно. Според задължителните указания в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/06. 12. 2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл. 98, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./ , респ. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 от ТЗ. Съдът не е овластен да обсъжда основания, за които не е надлежно сезиран с исковата молба, а евентуалното произнасяне по непредявени основания съставлява нарушение на диспозитивното начало и е недопустимо /т. 8 от цитираното ТР/ . Предвид установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл. 74 ТЗ, в т. 6 от ТР № 1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо. С решение № 109 от 25. 06. 2010 г. по търг. д. № 860/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., като се е позовал на задължителните постановки на ТР № 1/2002 г., ВКС е приел, че с оглед принципа на диспозитивното начало и установената в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузия, е процесуално недопустимо съдът да отменя решение на общото събрание на търговско дружество по иск/искове на съдружник с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ поради порок на решението, който не е посочен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и в рамките на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.

В случая въззивният съд не се е отклонил от посочената практика на ВКС и не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В исковата молба ищецът се е позовал на материална и на процесуална незаконосъобразност на решенията на органа на дружеството, като във връзка с първата изрично е твърдял, че липсват основания за изключването му като съдружник, доколкото не е извършил нарушенията – повод за изключването и е налице несъответствие на тежестта на приложената по отношение на него санкция на тежестта на нарушенията. По отношение на задължението за заплащане на сумата от 6 993 лв., чието неизпълнение е послужило като основание за изключването, квалифицирано по чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ, е посочил, че не му е известно да съществува решение на ОС за задължаването му да върне сумата, както и че от негово име преди провеждане на събранието, на което е взето решението за изключването му, е внесена част от сумата /2000 лв./. С допълнителната искова молба, с оглед депозирания от ответника отговор на исковата молба и приложеното към него решение от 4. 08. 2017 г. на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, задължаващо го да внесе по банковата сметка на дружеството сумата от 6 993 лв., представляваща получени в периода 1. 06. 2015 г. – 30. 06. 2017 г. собствени средства на дружеството, ищецът е предявил инцидентен установителен иск, че посоченото решение е нищожно като невзето, като изрично е заявил, че не дължи процесната сума, не му е известно основанието за дължимостта й и не са му предоставени счетоводни документи за същата. С оглед така въведените основания за исканата отмяна не може да се направи извод за произнасянето от съда по непредявен иск в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Ищецът е твърдял, че не е извършил нарушенията, въз основа на които е предприето изключването му като съдружник. Поради това формираните след преценка на фактическия и доказателствен материал по делото изводи на съда за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 126, ал. 3 ТЗ, доколкото в случая се касае до неизпълнение на задълженията на ищеца по трудовия му договор с ответника и това му поведение не може да бъде основание за изключването му като съдружник, не сочат на произнасяне по непредявено основание.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Доводите на касатора, че съдът неправилно е счел, че отнемането на собствени на търговското дружество парични средства от съдружник и невръщането им в дружеството след решение на общото събрание на съдружниците не е достатъчно основание за изключването на съдружник, насочват към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и предполагат извършване на проверка на правилността на въззивното решение, която не може да се осъществи в производството по чл. 288 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допуска и по въпросите по т. 2 от изложението на касатора: „Действа ли против интересите на търговското дружество съдружник, който забранява настаняването на гости в дружествената „къща за гости“ и в същото време ползва „къщата за гости“ за собствено жилище, без да заплаща разноските за вода, ток, данък сгради и такса смет, интернет и др. необходими разноски? Тези му действия достатъчно основание ли са да бъде изключен от ОС на дружеството като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ?“, тъй като тези въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В решението е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Поставените от касатора въпроси по т. 2 нямат характера на въпроси по приложението на материална или процесуална норма, а предполагат преценка на доказателствата по делото и на законосъобразността на изводите на въззивния съд за отсъствието на предпоставките по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество. Освен това формулировката на първия въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, че след предупреждението за изключване ищецът е освободил ползваното от него помещение, както и че от март 2019 г. къщата за гости на дружеството не е функционирала като търговски обект, поради което дори и да беше доказано ползването на помещението, то това не е било действие против интересите на дружеството, налагащо крайната санкционна мярка изключване като съдружник.

По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд не се допуска.

С оглед горния резултат и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 750 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 9. 09. 2021 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 4. 06. 2021 г. по в. т. д. № 148/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО.

ОСЪЖДА „Бизнесконсулт“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 да заплати на К. А. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 разноски в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.